Първан Симеонов със статия за младежкото изследване

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 9 декември 2014 г. във връзка с изследването на „Фридрих Еберт“ проведено от „Галъп интернешънъл“

Тeзи дни в медиите се прокрадна информация от социологическо изследване за младите – държали много на външния вид и т.н. Преди да изпаднем в баналното вайкане за „днешната младеж“, бързам да дам основни изводи. Сред тях има и немалко поводи за оптимизъм.

За това изследване ще се говори занапред – защото представлява сериозен труд, който тепърва ще се анализира. Първият анализ на данните дойде в книга на проф. Петър-Емил Митев и доц. Сийка Ковачева – ръководителите на проекта за България. Това е социологическа снимка на първото поколение след края на същинския преход. Адаптирана е методика на немския професор Клаус Хюрелман, който провежда проучването в други страни от Югоизточна Европа. Затова осмислянето на резултатите продължава със сравнителни международни анализи. Правено е от „Галъп интернешънъл“ сред 14-27-годишни по международен проект на фондация „Фридрих Еберт“.

Добрата новина от изследването: младите у нас изглеждат адаптивни и амбициозни, ориентират се все повече към независимост и самоизява, оптимисти са. Лошите новини ги знаем: нямат доверие в политическия елит, не са активни като граждани, гетоизираните общности още повече се маргинализират. Бързият преглед в изследванията назад показва, че и патриархалните нагласи сред младите остават.

Все пак сами решете дали това е добра или лоша новина.

Повече от половината от запитаните не проявяват интерес към националния политически живот, две трети – към политиката на ЕС. Само една трета от 18-22-годишните са гласували във всички или на повечето избори, откакто са получили право на глас. Младите хора не се чувстват представени, има политическо отчуждение.

Наистина държат на външния вид, 85% смятат, че да изглеждаш добре е актуална ценност и постижение в съвременното ни общество. А така индиректно отговарят и за себе си. 80% посочват независимостта, кариерата е спомената в 76% от случаите. Като че ли не личи толкова жертвоготовността и други по-колективистични ценности. Това май най-много влезе в медиите. Пропуснахме да забележим обаче, че помолени да избират ценности, младите назовават личното достойнство в 79% от случаите и борбения дух в 54%. А 70% ценят най-много трудолюбието и го искат у децата си. Ще кажете: отговаряли са комформистки и т.н. Вероятно, но дори и такъв тип отговори свидетелстват, че въпросните неща (още) са престижни. А и това са правилата на играта: живеем в общество с потребителски идеали и индивидуалистични ценности. Това следва обективно от икономическата система.
59% от запитаните живеят с двамата си родители. 12% – с единия. Но пък и свободата, на която те се радват в дома на родителите, сега е по-голяма в сравнение с предишни изследвания. Родителският дом се предпочита не защото няма други възможности, а заради удобството.

Висшето образование е ценно в очите им. Мотивирането на учещите се в хода на учебния процес е най-високо сред (забележете!) етническите турци и най-ниско сред ромите.

Попитаните споделят и за корупционни практики в образованието, но не в същата степен, както е в други балкански страни. И тези практики не са водещи. Напротив, според мненията на младите хора условията за старт на трудовия път във все по-малка степен зависят от външни фактори – ролята на ходатайствата например остава в сила, но не е водеща. През 2014 г. близо половината от запитаните изтъкват личните способности и усилия като фактор за намиране на подходяща работа, а през 2002 г. те са били малко над 30%.

На бизнеса вече не гледат задължително като на далавера за разлика от 90-те години. В плановете на 35% от запитаните влиза собствен бизнес – делът е намалял спрямо изследванията назад в годините, но остава впечатляващ. Частният сектор се предпочита пред публичния.

2-3% казват, че често посещават опера и театър. В едно от допълнителните дълбочинни интервюта десетокласничка споделя: „Стоя в интернет само 3-4 часа, съучениц
ите ми – по цели нощи.“ Трудно и наивно е да очакваме високото изкуство да се масовизира.

Сред новото поколение, особено сред работещата младеж, се формира вече и европейска идентичност. Но цели 47% от запитаните младежи не са мислили за емиграция или са мислили, но са отхвърлили такава възможност. Делът на отхвърлящите емиграцията е много по-висок в сравнение с предишните вълни на изследване – през 90-те години. Това означава нещо като нормализация по отношение на миграцията. Има емиграционен интерес преди всичко към ЕС и той е свързан с желанието за по-добра професионална реализация, а вече не толкова с бедност.

Какви проблеми споделят младите? Разбира се, безработицата (в 70% от отговорите), бедността и трудовата несигурност (в около 60%) и т.н. Нищо необичайно.

Изследването хвърля светлина и върху още доста теми: първи сексуални контакти, брак, поносимост към различните, религията и т.н. – все любопитни въпроси, които може да намерите в книгата. Има я цялата в интернет.

Първан Симеонов


Не пропускайте

От Мрежата