път, след 2007 и 2009, се явяваме на евроизбори. Тъй да се каже, имаме вече опит и упражнението ни е познато. И отново, както в предходните два случая, още в навечерието мъдрите сред нас предупредиха, че, за жалост, няма да говорим за европейски теми, а за нашите национални драми. Всички според силите си съучастваме в това изкуствено разделение между българско и европейско, което безусловно демотивира избирателя. Изглежда, че България е едно, а Европа съвсем друго, някъде далече; и можем да я обсъждаме със същото дистанцирано любопитство, с което следим намеренията на Вашингтон или ядрената програма на Северна Корея. На тази ни методологическа грешка ще се върна по-късно. Сега отново ще повторя общото впечатление на наблюдателите, че в протичащата кампания коментираме не европейските, а националните проблеми.