Интервюто е публикувано в Агенция „Фокус“ на 25 март 2014 г.
Фокус: Вчера на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност стана ясно, че страната ни не признава проведения в Крим референдум. Всички политически партии освен „Атака” постигнаха консенсус по този въпрос. Как според вас това решение ще се отрази на политическата обстановка в страната?
Димитър Ганев: Не трябва да очакваме решението да преобърне по някакъв начин политическата обстановка. Позицията е напълно логична и не е изненадваща. България като член на ЕС е длъжна
да следва европейската позиция. Съвсем нормално ми се струва и един несистемен играч като „Атака” да опитва да трупва електорални позитиви от това. От месеци насам Сидеров търси нови сюжети и като че ли успя да си намери такъв – русофилството. Това открива определени шансове пред „Атака”, но се съмнявам те да му донесат някакъв мощен електорален прилив.
Фокус: Реформаторският блок вече обяви водачите на своята листа за евроизборите. Според Вас имат ли те реален шанс да спечелят мандати и колко на брой?
Димитър Ганев: Тенденциите при реформаторите в последните месеци не са положителни. Като че ли на тях им е трудно да живеят без протеста. Не присъстват сериозно и в медиите. Не създават събития. Не вкарват нови теми в политическия дневен ред. Въпреки това шансовете им не са се изпарили, но борбата вече не е колко места да имат в европейския парламент, а дали ще са в него.
Фокус: Какво бъдеще чака Реформаторите, в случай че техният председател, Меглена Кунева, стане евродепутат?
Димитър Ганев: Пътят на реформаторите, без значение дали Меглена Кунева ще стане евродепутат или не, е интеграция между партийните субекти. Интеграция до край. А именно – Реформаторският блок да стане една партия. Това ще реши най-големия им проблем – организационният. Лидерският също.
Фокус: От Баста обявиха, че ще включат гражданска квота в листите си – известни личности и експерти по европейско право. Смятате ли, че това е добра стратегия и имат ли те шанс за успех на тези избори?
Димитър Ганев: Не виждам шансове.
Фокус: ГЕРБ също обявиха своите листи, Бойко Борисов дори подаде ръка на ДПС. Възможно ли е ГЕРБ да влезе в коалиция с някоя от останалите политически сили и с коя?
Димитър Ганев: ГЕРБ все още не е решил най-големият си проблем – липсата на партньори. Именно това остави Борисов в опозиция. Той за 4-те си години управление изгори всички мостове с другите политически сили и не изгради нито един. Това доведе до абсолютен прецедент за демократичната история на България, в която първата политическа сила остана в опозиция. Борисов добре съзнава този проблем и веднага след изборите подаде ръка на реформаторите. Недобрите перспективи пред синия блок обаче карат ГЕРБ да търси и алтернативи, ако иска да се върне отново на власт. За коалиция между ГЕРБ и ДПС е изключено да се говори днес. Но както добре знаем – в България има едно сигурно нещо и то е че няма нищо сигурно.
Фокус: Какви други коалиции се очертават според Вас?
Димитър Ганев: Единствените стабилни партньорски отношения са между БСП и ДПС. Въпреки това и социалистите и движението търсят нови съюзи, но никой на полтическия терен пък не дава знак в посока, че иска взаимодействие с тях. Сътрудничеството между БСП и ДПС не е понеже много се харесват и обичат, а защото това за тях е напълно безалтернативно. Ако искат да са на власт, те са длъжни да са заедно.
Фокус: Остават точно 2 месеца до провеждането на Избори за европейски парламент? Каква ще бъде политическата кампанията в последния ? етап?
Димитър Ганев: Можем да очакваме черна, мръсна и компроматна кампания. Това всичко ще стане на фона декларациите на всички партии, че ще правят п
оложителна кампания. В предизборния период няма да стане дума нито за Европа, нито за бъдещето на Европейския съюз, нито за мястото на България в Европа, нито за ролята на българските представители в европейския парламент. Цената на този евровот е изключително висока, защото резултатът от изборите ще определи и хоризонта пред правителството – дали ще има предсрочен вот или не. Затова сблъсъкът ще е изцяло в национален контекст.
Фокус: Каква е вашата прогноза за резултатите от Eвроизборите?
Димитър Ганев: От днешна гледна точка изглежда, че между първите три политически сили – ГЕРБ, БСП и ДПС ще се разпределят между 14 и 15 мандата, като ГЕРБ изглежда с едни гърди пред БСП. За другите 2-3 мандата ще се борят по-малките партии като „България без цензура”, Реформаторския блок, НФСБ, Атака и АБВ. На този етап изглежда, че проправителствените сили БСП и ДПС ще имат по-висок резултат от заявилите се като опозиционни ГЕРБ и Реформаторския блок. А най-сериозни шансове за присъствие в европарламента от по-малките има партията на Николай Бареков. Другите са под въпрос.
Фокус: Сред твърденията, които Вие и колегите ви от Института „Иван Хаджийски” изказахте вчера, беше, че очаквате политическата безтегловност да продължи и след Евроизборите. Защо смятате така?
Димитър Ганев: Именно заради това разпределение на силите, което се очаква. След изборите ще има война на интерпретации. От една страна ГЕРБ ще продължи да повтаря, че е бил БСП и са нужни предсрочни парламентарни избори. От друга страна пък БСП и ДПС ще събират своя резултат и ще твърдят, че имат повече от ГЕРБ и Реформаторския блок. Тази ситуация няма да позволи нито да се стигне до нови избори, нито ще прелегитимира управляващите. Затова можем да твърдим, че тази безтегловност, в която се намираме в момента ще продължи.
Фокус: Какви други изводи направихте за политическите събития от месец март?
Димитър Ганев: Едно от ключовите събития на политическия март беше внасянето на подписката за референдум за промяна на изборните правила. В крайна сметка, инициативата на президента бе изцяло иззета от ГЕРБ, защото за никой не остана тайна, че именно те събраха нужните подписи. Референдумът придоби много силна партийна окраска, а това само по себе си отслаби неговата сила. Получаваме същия казус като с предния референдум. Този важен инструмент на пряката демокрация за втори път се използва за партийна употреба в предизборна ситуация. Така както БСП опита да нанесе удар срещу управлението с референдума за АЕЦ „Белене” и да натрупа политически капитал, така сега отново ставаме свидетели на подобно нещо. Това е опасно, защото при едно евентуално провеждане на референдум с много ниска активност, като предния (а нямаме условия да мислим, че ще е по-висока) това може да обезцени и делигитимира този важен референдум.
Фокус: На Орлов мост отново има протести. Според Вас, ще имат ли те конкретен политически отзвук и какъв?
Димитър Ганев: От няколко години като че ли живеем в протестен процес. Протестите станаха част от нашия политически и обществен живот. И това е нормално. Добре е че ги има. Много от протестите постигнаха своите цели – ГМО, АКТА, Шистовия газ, зелените протести на „Орлов мост”. При продължителен граждански натиск и по казуса „Карадере” би могло да се спре инициативата на управляващите за застрояването му.