Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 6 март 2014 г. под същото заглавие.
Протестът правеше политическия ни свят лесен и разбираем. Даваше яснота – кой срещу кого е.
Само преди седмици правителството изглеждаше застрашено по една линия. Сега линиите изглеждат доста повече. Всеки плаши с нещо: ДПС с майчини езици, „Атака“ с 10 точки и 700 евро, ГЕРБ с референдум, „България без цензура“ с предсрочни избори.
Парадокс: ако слушаме политическите заявки, правителството сега направо си е по-нестабилно, отколкото по време на протестите. Но всъщност просто предизборната кампания започна.
Поне до евроизборите правителството едва ли ще падне. Нямаше зимни социални протести да го съборят, както нямаше и зима. Сега всички се чудят дали „Атака“ ще се радикализира и ще тръгне към предсрочни избори. Първо, вече няма да е толкова лесно и второ, ако утре има предсрочни избори, още не е сигурно, че „Атака“ ще е в парламента. И може и въобще да не стане сигурно. Освен това е много рано за спокойствие за кворума. Трябват още няколко независими депутати. Пък и „Атака“ има доказано опасен конкурент в лицето на НФСБ. Събрани накуп, тези аргументи дават превес на хипотезата за по-скоро мирна „Атака“ на първо време, че и след това. Разбира се, това е „Атака“ и степента на предвидимост не бива да се надценява.
Сега атакистите ще се опитат да се възползват от проруски сантименти по повод украинския конфликт. Те са опитни политически сърфисти и се качват успешно на всякакви вълни, така че ще трябва да се гледа с любопитство.
До изборите всеки ще се опита да си намери по една такава вълна, но възможностите за проява на въображение не са кой знае колко: БСП ще левее, ГЕРБ ще е протестен, ДПС ще стяга своите с етнически пароли, „България без цензура“ с ВМРО ще е социална и патриотична, такъв ще е и НФСБ. А „Реформаторският блок“ ще трябва час по-скоро да си намира ярък сюжет, защото иначе изгледите за евроизборите не изглеждат безпроблемни.
А какви са перспективите от днешна, много ранна, гледна точка? Една сметка по никое време показва по 600 – 700 хиляди очаквани гласа за двете основни партии и между 300 и 400 хиляди за ДПС. Първите 15-ина от 17 мандата сега изглеждат запазени за тези три партии. Останалите ще трябва да бъдат радостни и от един депутат. Остатъците и лотарията на преразпределенията може да бонифицират някого и с двама – както се случи с НДСВ преди пет години.
Още не знаем дали обявяващите подкрепа за по-малките партии действително ще отидат да гласуват в заявените размери. Винаги когато става дума за нови формации, трябва да имаме това наум. А и ако предизборният сюжет се изостри в стил „или тези, или онези“, това може да доведе полярна кампания, което е добра новина за ГЕРБ и БСП, но не е добра за Реформаторския блок и АБВ. Реформаторите поне стъпват на твърдата почва на някакви партийни ядра. Друг е въпросът сработват ли се те помежду си.
Въпреки заплахата за по-малките и новите вариантът да влязат само тримата най-големи играчи доста се отдалечи, макар да не е невъзможен. Най-малкото Бареков и ВМРО растат и разчитат на ефекта на снежната топка. Правят и логичната сметка, че в очертаващата се надпревара на двама ще изиграят ролята на необходимия трети, който е и срещу двамата. Затова и говорят за равна отдалеченост и за борба със статуквото – това са задължителни реплики в тази роля.
БСП и ГЕРБ изглеждат с много сходни шансове за първото място. БСП ще се мобилизира максимално, но пък ГЕРБ имат по-способна на изненади периферия.
До изборите ще бъдем свидетели на всячески опити на двете големи формации да монополизират вота в своите потенциални ниши. Игрите на БСП за евроизборите, но най-вече за след това, са най-общо две: да руши ГЕРБ и/или да го изолира. Така че със сигурност БСП няма да пожали сили и средства срещу опонентите – ще бъде радикална (ако трябва – и срещу президента). В същото време властта и нейният тил директно или индиректно ще отстрелват Реформаторския блок и всякакви други потенциални съюзници на ГЕРБ.
Играта на ГЕРБ пък е
по-сложна: хем да монополизира център-дясното, хем да остави място и за потенциални съюзници – толкова важни за излизане от политическата изолация. Почти противоречащи си задачи.
Със сигурност ГЕРБ ще пробва кампания за концентриране на наказателния и протестен вот срещу правителството, както го направи на финала на кампанията през 2009 г.
Допълнителен тласък в тази посока може да донесе идеята за референдум. Доста трудно изглежда той да е редом с изборите и така да вдигне активност и протестно гласуване срещу управляващите. Въпреки това предизборният дебат ще се настърви, събраните подписи ще играят ролята на обвинение към властта – „не чувате гласа на народа“. Това може допълнително да мобилизира вот срещу управляващите. Но възможните последици не бива да се надценяват.
Ако ГЕРБ бие през май дори и само по гласове, ще перифразира някогашното „с малко, но завинаги“ към „с малко, но за пореден път“. И това ще има мащабно рекламно значение.
Само че то ще бъде веднага туширано по следния доста прост начин: БСП ще пише на своята сметка и гласовете на ДПС и ще обясни, че проправителствените сили имат повече и се е случил вот на доверие за правителството. Гласовете на антиправителствените ГЕРБ и Реформаторски блок почти сигурно няма как да са повече от гласовете на БСП и ДПС.
И тогава ще почне броенето кой от останалите е „за“ и кой е „против“ правителството. Ще се броят мандати, гласове и т.н. Всеки ще смята.
Ако пък БСП излезе дори и с един глас пред ГЕРБ, това ще си бъде истински златен глас. По-златен и от този на групата на „Атака“ в парламента. Но и тогава няма да е сигурно, че противниците им няма да кажат например: БСП и ДПС имат на практика по-малко от половината от всички подадени гласове и пр., и пр.
Така че евроизборите през май вероятно ще са като местни избори – на тях всички са победители. И ще изпаднем в още по-голяма безтегловност.
Във времена на политическа бъркотия протестните играчи са в най-благоприятна среда. Затова и заявеният от „България без цензура“ календар изглежда логичен – ако пробият в европарламента, в предстоящата политическа мътилка след това вероятно ще могат да консумират имиджовите ефекти на началното си ускорение и да растат още. Разбира се, Бареков и ВМРО няма как да растат вечно и ще трябва да хванат кулминацията си, за да тръгнат към избори – която те явно изчисляват към есента. Въпросът е как биха тръгнали, при положение че нямат необходимите депутати, за да съборят парламента. И това е само една от многото въпросителни пред тях.
Освен ако не се окаже, че управляващите сами искат да ходят на избори. Пита се обаче защо да ходят. Пита се също достатъчно слаба ли ще е тогава ГЕРБ, че БСП да тръгне на нови избори. Едва ли. Пита се също защо управляващите да пускат питомното, за да гонят дивото.
Увлечени в прогнози, винаги трябва да си напомняме 2013-а – когато имаше нападение над Доган, две вълни на протест, изненадващо НФСБ на прага на парламента, самозапалили се хора и какво ли още не. На този фон прогнозите са опасни.
Единственото сигурно е, че евроизборите няма да дадат отговор на почти никакви въпроси. Ще заплетат нов възел.
Първан Симеонов
