Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 20 май 2013 г. под заглавието: „И БСП да отстъпва, и ГЕРБ да е цяла“.
Да речем, че касират изборите и има нови. Може още партии да влязат в парламента и да пристанат на ГЕРБ, да се върне стъписаната потенциална герберска периферия или Борисов да заизглежда по-малкото зло. Това обаче хич не е гарантирано, като се има предвид какво може да се случи и изговори до изборите. В действителност искането за касиране е преди всичко познатото при ГЕРБ умело рекламно позициониране. Днес то звучи като “бихме, въпреки всичко, а ни отнемат победата”.
Спорни са основанията за касиране и нови избори са по-малко вероятната опция. Още по-малко вероятно е и правителство на ГЕРБ. Но и тук ще сработи прословутият пропаганден усет на Борисов и той ще предложи примамлив кабинет, може и експертно или изненадващо звучащ.
Следва БСП. Ако тя заложи на партийните си лица, които вече се обсъждат в медиите, ще е грешка. Печелившата стратегия на левицата не е да внушава, че е дошъл ред да управлява, а да имитира своеобразно отстъпване на мандата си за съставяне на експертно управление. Това прави новата “тройна коалиция” няколко милиметра по-приемлива в обществените очи. Легитимирането на “отечествения фронт” така или иначе ще е трудно, защото избирателят от София, Бургас и т.н. някак си не вярва, че управлението на ГЕРБ е било апокалипсис, при това такъв, че да наложи сработката на лидера на ПЕС с радикални националисти. Борисов е съвсем прав: изобщо няма да е лесно да обясниш на българите, че ГЕРБ е победил, а отново ще управлява… ДПС. Ако се погледне профилът на тези милион и нещо, гласували за ГЕРБ, ясно проличава, че това наистина е масовият градски човек, нещо като средния българин.
Затова и блокът БСП – ДПС трябва да намери послания към тези хора, а и да пробва публичен флирт с онова, което нашега се нарича “добрия ГЕРБ” – ешелонът на по-технократските гербери. БСП няма полза от просто биене на ГЕРБ, а от раздробяване на ГЕРБ. Иначе Борисов отново получава перспективи да направи дефекта ефект – видяхме как действа това, след като правителството подаде оставка, а подкрепата на ГЕРБ се запази, че май и набъбна.
Изпитанието пред ГЕРБ сега е именно да не бъде раздробен.
Опасностите са от три места – от прокуратурата, от това, че медийната среда е нова, а това значи, че са променени и интересите на силните хора зад нея, и от естествения разпад, пред който е изправена всяка партия, създадена повече за власт и по-малко за идея. Ако ГЕРБ се опази цяла и щетите се ограничат само до Цветанов, партията може да се надява на ползи от сладката си роля на опозиция на предстоящия изначално непопулярен управленски формат, който ще трябва да върши черна работа. Ако партията продължи да се рони, както вече започна, това може и да е началото на края.
Пред Борисов скоро може и да стои дилемата да продължава ли да обвързва харизмата си с партията, или да спасява политическите си перспективи сам. Преди това обаче ГЕРБ със сигурност ще се мъчи да разбие обсадата – с всякакви средства ще се стреми да привлича хора от “Атака”, а дори и от БСП или извънпарламентарните фактори, в нейна подкрепа ще се изказват хора “от Европа”, съсловни групи у нас и т.н. БСП ще прави (и вече вероятно прави) долу-горе същото – ще търси депутати и от “Атака”, и от ГЕРБ за различни варианти на постепенно разширяване на парламентарното влияние.
Ще търсят също “сини” и “зелени” хора, “България на гражданите”, ВМРО, профсъюзи, протестиращи и т.н. Не е ясно кой от извънпарламентарните ще се навие да легитимира новия формат, но желаещи ще се намерят. Макар това да е малко вероятно, може на “Позитано” да им мине през ума да потърсят дори и лагера на президента като гарант на “национално отговорното”.
При “Атака” “много хубаво, не е на хубаво”. И при подкрепа за ГЕРБ, и за БСП/ДПС, Сидеров ще се дискредитира. Това ще е и еквилибристиката на “Атака” – хем да подкрепи управление, хем да остане себе си, т.е. протестна, смръщена и против елита. Сидеров веднъж вече пробва подобно дървено желязо и подкрепата му слезе до един процент.
“Атака” може да очаква конкретни ползи, но няма как да очаква минимална заплата от хиляда лева в страната. Успокоението, че атакаджийски гласове на практика ще са нужни само в няколко ключови гласувания или че “Атака” често може демонстративно да не е в залата, не работи особено – защото етикетът “коалиция” е вече лепнат. Сидеров е доказал креативност, сега отново е ред да я ползва.
Трайността на причудливия управленски формат зависи и от това дали ГЕРБ ще продължи да гълта вода, но най-вече от това дали има пари в държавата и как ще се работи с тях. Новото правителство може самo да си сложи срок, за да представи нещата като неприятна, но нужна временна терапия, и да свали напрежението. Ако не направи така, вероятно краят му ще дойде, когато БСП види сгоден момент да излезе пак на избори. 2014-а? Твърде рано е, за да има някаква жътва от успехи. По-скоро 2015 г., ако не и по-нататък.
Само да няма отново улични протести.
Първан Симеонов