Първан Симеонов пред "Труд" за предимствата на висящия протест

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 5 април 2013 г.

И какво се оказа? Пушилката се раздигна, а картината изглежда като преди два месеца, че даже с нови мечти на ГЕРБ (освен очаквани бонуси за по-крайни партии).
Социологически проучвания показаха, че някакъв синдром „Катуница“ като че ли е сработил – избухването и тогава не се отрази видимо на партийните предпочитания. Сякаш целият случай се разви в успоредна на основния политически процес плоскост. Подобни случаи при ГЕРБ имаше много – трупаха се, а все не се пишеха на сметката им.
Години наред Бойко Борисов удържаше положението, разказвайки политиката като просто ежедневие, но така и не позволи на хората да си спомнят, че ежедневието им зависи от политиката. Щом си спомниха, Борисов ловко изчезна. И се кани да се появи скоро в бял костюм.

Дали ще му се получи, не се знае, но се вижда, че ГЕРБ е жив и здрав и има воля. Вижда се също, че немалка част от публиката хич не иска да вярва, че концертът може и да е свършил и продължава да вика за бис

Натрапва се парадокс: можем само да гадаем какво ще следва след 12 май, но отсега може да се каже как ще изглежда 2013 г. след десетилетие например. Ако тогава потърсим кое е било новото и важното в 2013 г., ще видим: Първо, получил се е отговор на вечния въпрос „Можем ли като гърците?“ – можахме, скочихме и ние. Второ, цяло поколение от политици е поело с различна скорост към небитието. В резултат проясниха се очертанията (или краят?) на втората българска партийна система, започнала в 2001 г. и продължила в 2005, 2009 и 2013 г. Ритъм „герой – патова ситуация с влизане на радикали в системата“ и… пак герой и пак пат.

Някогашният двуполюсен модел е сменен от вълнообразно редуване на въодушевления и вакууми на 4 години. Защо да не го наречем зигзагообразен модел? Или цикличен?
Защото ние може и да можахме „като гърците“, но страната ни като цяло е зациклила. Не че и в цяла Европа политиката не се лашка от постоянни популистки изблици, но ние сме почти в политическа безизходица. Борисов няма да може спокойно да се радва на огромния си символен триумф – да бие лидера на ПЕС, и дори при всичко, което се случи, е на път да сътвори прецедента „пръв за втори път“. А БСП, даже и да вземе фотофиниш, трябва буквално и преносно да се откаже да бъде себе си, за да участва някак в управлението. То пък се очертава трудно и непопулярно. Колкото до протеста, дойде националната фрустрация, че цялата енергия засега остава неоползотворена.
Но има и малко оптимизъм. Досущ като във физиката енергията не се губи – дори сега да не се е въплътила в някаква политическа материя. Протестът е отложен, но надвиснал като постоянно предупреждение над всички управляващи утре. Висящ протест.
Той вече ускори прочистването на политическия терен. Някои хитреци ще се възползват от мътната вода, но много презрели и презрени политици са повлечени зад борда, без да смогнат да направят спасителни механични коалиции. За добро или лошо и конгломератът ГЕРБ изоставя цели лагери от своите. БСП прави същото. С един удар на улицата малки изчезват, а големи са ранени и се опитват да обърнат това кръвопускане в оздравително.

С протеста по места останаха мрежи от хора, които се учат в движение, сърдят се на местните институции, втурват се. Част от тях ще бъдат наивно отсвирени, но една нова наваксваща политизация и гражданско образование обземат немалко млади хора. Ентусиазирано сричат научени вчера думички. Тези хора утре пак ще са коректив. Дори и да изгубят доверието си в онези, които решиха да се пробват още на тези избори. Та дори и за тях още не всичко е свършило. Нека се парят, нужен им е опит!
Протестиращите ви изглеждаха смешни? Отидете във всяка партийна централа и ще чуете уплашеното „Ами ако утре хората пак излязат?!“. Неугледни ви се струват? Спомнете си, че тези хора излязоха не от хубаво. Карат се? Закономерно, няма новина.
С протеста се случи нито лошо, нито добро – най-вече нормално. И нямаше как да е кой знае колко по-добре, но наистина можеше да е много по-зле. Можеше да се събори кулата от кибритени клечки която криво-ляво се изгради за последните десетилетия. Вместо това българите удариха точно, без излишъци.

Вярно, сега и ЕРП-тата, а и партиите си стоят. И слава Богу, впрочем. Важното е, че ударът през пръстите беше толкова силен, че ще им държи влага дълго време. Без още самите протестиращи да усещат, без дори да са доволни, те засега постигат своето. Партийците вече осъзнават, че идното управление ще трябва хем да е споделено усилие, хем да не е скрита отговорността. Трудна задача, но няма как – иначе ще има пак протест, и то по-силен!

Така с малко късмет може и да излезем от всичко това поумнели и цикличното редуване на харизматик и патова ситуация да намери разумен изход или поне разумно продължение.
Ако пък не намери, явно поредният харизматик вече загрява край тъча. Изисквания: млад, малко над 30, да не е бил много-много в политиката, по възможност да има деца и видимо препитание. Да левее, но и да е малко националист. Примерно.


Не пропускайте

От Мрежата