Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 5 март 2013 г. под същото заглавие.
РЗС и “Атака” несъмнено са сред най-шумните кандидати на славата, и то още от появата си. И е факт, че те привличат в тези бурни седмици повече внимание, отколкото в по-умерените предходни периоди.
Яне Янев раздаде себе си на медийния ринг. Папките, разкритията и намеците за скрити козове потекоха в пълноводна река. В нарисуваната от него картина два властови центъра излязоха на преден план. Първо, енергийната мафия, която корумпира политици, натрапва измислени проекти, граби и дори организира протести. И второ, кръгът “Капитал”, който държи химикалката на президента и направлява поредния олигархичен щурм срещу правителството, този път от “Дондуков” 2.
Причина за всичко е сбърканият модел, който изисква нова държава чрез Велико народно събрание и нова конституция. Янев изтъкна, че е най-последователният политик в България. Много държеше да уволняваБойко Борисов навремето, за да може сега решително да го пази от ужасната алтернатива на БСП и ДПС. Щеше да има 20-25 депутати с Марешки, за да обясни сега как хората не искат Марешки. Готов е за премиер, но не иска да става. Видя гражданите като режисирани от мафията, но предлага местата в партийните си листи за гражданите и техните организации. Любимите му гражданска квота и нова конституция са модата на деня. По нея върви и СДС. Разликите не са в полза на сините, защото кой ще ти слуша Кабаиванов, когато на трибуната излезе Янев с папка.
Волен Сидеров подходи по-внимателно. В случаи като джамията и Катуница той правеше опити да оглави недоволството. Този път е по-разумен – само подкрепи протестиращите. Настоя не неговите, а техните искания да бъдат чути на Консултативния съвет при президента, не негови, а техни представители да влязат в служебния кабинет. На извънредния сбор на партията, напомнящ по многолюдност и ентусиазъм ранните години на “Атака”, се обяви срещу наследството на целия преход. Според него то се изрази в едновременния натиск на местната олигархия, която изсмуква ресурсите и държи хората бедни, и на световната олигархия, която още от времето на плана “Ран-Ът” е заложила смазването на българското бъдеще. Изходът е в изгонване на чуждите монополи и национализация, в регулирана пазарна икономика с масирано връщане на държавата, а не в нови конституции. Планът “Сидеров” срещу плана “Ран-Ът”. “Всичко за фронта, всичко за победата”.
Защо тези неща са важни? По няколко причини.
Гъвкавостта, извратливостта, номадството, смяната на позиции и партии отблъснаха хората от българските политици. Ключова задача на всеки в днешната ситуация е постоянно да доказва себе си като най-последователен. Откак е създаден РЗС, припомня Янев, иска все нова конституция. Откак създадохме “Атака”, заявява Сидеров, нашите предложения са актуални и не се нуждаят от ревизия. Проблемът за прехода е по-остър отвсякога. Това, което стихийно издигна Борисов на гребена на вълната, сега го сваля: масовото желание за възмездие за престъпленията от този период. Не се случи. Партиите, които отричат прехода изцяло, печелят точки. 2013-а трябва да бъде неосъществената 2009-а.
Периферни теми за политическия дебат като националната и социалната станаха централни. Бъдещето на българската общност (разбирано отделно от демокрация и евроатлантизъм) и социалната солидарност (разбирана извън социалистическото минало) влязоха в дневния ред. А по-рано ги издигаха преди всичко партии като “Атака” или ВМРО.
Който се е доближил твърде до ГЕРБ, е изстивал в мечешката им прегръдка. Тази закономерност се прояви и при РЗС, и при “Атака” във времето на партньорството им с Борисов. Колкото по-далеч са днес от ГЕРБ, толкова повече шансове имат. Сидеров го знае. Янев и да знае, може и да няма избор. Обществото не се е отървало от конспиративния си комплекс, от скептицизма към всичко медийно и политическо, от жаждата да търси задкулисие на всяка цена. Чухме всякакви версии. Борисов организира протестите срещу себе си, за да изгони Дянков, после симулира, че е болен, за да се скрие или за да провокира жалост. БСП назначава лидерите на протестите. Кунева ръководи студентския протест срещу високите такси. В такива моменти най-конспиративните партии, тези, които виждат цялата ни политика и публичност като конспирация, най-много плуват в свои води. Представете си Янев без папки и заплахи за папки, или Сидеров без борба срещу тайните планове за унищожение на България.
Идва ли тяхното време? Ще зависи от “големите” партии. Защото всъщност те ги породиха, със своята абдикация от дългосрочните въпроси на нацията, със своята готовност да решават проблемите си задкулисно и компроматно, с притъпената си чувствителност към драмата и отчаянието на хората в малките градове и селата, с всепозволеността на политическото си говорене, с ниското си уважение към институциите, с размитата си представа за отговорност. И ако не преобърнат изцяло разбирането си що е политика и как се прави тя у нас, “големите” ще продължат да отхранват партии като РЗС и “Атака”.
