Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 30 януари 2012 г. под същото заглавие.
Киркор и Гарабед се надбягвали. Киркор победил, а Гарабед обяснил: Аз съм втори, той – предпоследен. Прашасалата шега стана внезапно актуална покрай борбата кой е спечелил референдума. Далеч по-любопитна от надпреварата за интерпретациите около спечелилия е надпреварата от грешки. Защото всички се скъсаха да грешат. БСП сбърка, като се захвана с такова упорство с референдума. Досега за такъв ход се сещаха по-малките като ВМРО или РЗС. Има си предимства: сред хората си, докато събираш подписи, броиш всеки за бъдещ глас.
След трудното иде по-трудното
Но тъкмо е минало трудното – събирането на подписи – и идва по-трудното – да изведеш гласуващи. Поне толкова, колкото подписи си събрал. И то през зимата, и то по тема като ядрената енергия. Очакванията към теб растат още повече, а с тях и рискът от издънка. Ами сега?!
С доста зор БСП си събра подписите. Около една трета се оказаха невалидни. И ГЕРБ аха да почнат да говорят, че подписката е дискредитирана. По интуиция обаче явно решиха да „пуснат“ БСП да си прави референдума: „Да ви видим колко ще излезете да гласувате, само ще потрошите народната пар.“
И тъкмо Дянков ще да е пресмятал колко точно потенциални бонуси за пенсионери ще се похабят, откъм неизвестни центрове на правната мисъл из ГЕРБ дойде гафът – промениха въпроса. Сещате ли се как в края на миналата година и Борисов, и Плевнелиев казаха: „Аз съм за „Козлодуй“, но против „Белене“? Е, Борисов завърши изречението с „да“ на референдума. А Плевнелиев – с „не“. Ако това не е променен и неясен въпрос, здраве му кажи.
Сега БСП получаваше изход от ситуацията, в която сама се вкара – „Откраднахте ни референдума, без нас!“, беше на устата на червените. И БСП сбърка – остана си в състезанието.
И ГЕРБ направи нещо още по-забавно: опита да се прикачи към референдума. Типично по гербаджийски управляващите видяха, че някъде се събира гражданска енергия и решиха да я… поведат.
Поредна грешка ли беше това, ще попитате. Полугрешка, да речем – защото отърваше и на БСП, и на ГЕРБ. И двете партии си спестяват пробно сражение, за което нямаха особена охота и сили. Референдумът нямаше да има победител, но нямаше да има и загубил. Хитро, нали?
И тук още по-хитри щяха да излязат борците за ядрено „не“. Срещу сивото блато на неразличимостта между основните играчи те щяха да изглеждат най-отчетливо, като да кажат: „гласовете „не“ са наши, да спечелят медийно време и т.н.
Меглена Кунева почти зае тази позиция – пасваше идеално на позиционирането „срещу партийния картел“. Но реши да бойкотира. С това на пръв поглед влезе в поредица от грешки. Само дето на 6 януари иде поредната грешка на Борисов, която ще върне изгодната позиция на Кунева. Около два часа след нейното изявление нишата „против“ зае Костов. И мнозина си казаха: ето това е ловкият рефлекс на врял и кипял политик – имаш нова легенда с достъп до телевизорите на хората, имаш поле да събираш периферия преди изборите, имаш сработка със „зелените“ хора, които са на мода. И които у нас – за разлика от света – стоят някак по-близо до „сините“. Излишно е да казваме, че в крайна сметка и Костов се оказа сбъркал. Защото малко по-късно в нишата му дойде… ГЕРБ.
Грешка за ГЕРБ ли бе „тройното не“ – можеше дори и да не бъде, ако Борисов беше мобилизирал системно в полза на „не“ и бе последователен в позицията си. Т.е., ако Борисов не беше себе си.
Но в историята няма „ако“ и Борисов каза „не“, а гласувалите казаха „да“. Като стана дума за историчност, замисляте ли се – това е първата загуба на Борисов! Хората казаха „да“, ама са малко, контрираха после от ГЕРБ. Риба, ама цаца. Цаца, ама риба.
Та, на въпроса – кой сбърка най-много?
БСП – че ангажира цялата си мощ във въпрос, който е трудно смилаем.
ГЕРБ – че за пръв път Борисов не послуша политическия усет, който е запазил като своя марка. И се набута да е страна и дори ответник по темата, след като можеше просто да е „пас“. Така даде на БСП възможност за пръв път да наложи траен свой сюжет в политическия процес.
БСП – че в година, когато трябва да прави „общи фронтове за демокрация“ срещу ГЕРБ, се впусна във въпрос, в който не може да вземе и прашинка по-дясна периферия. Макар старото дясно и Кунева да се гнусят от модела ГЕРБ, може би и повече от Станишев.
ГЕРБ – че не се напъна в кампания. Защото ако човек погледне екзитпола, вижда, че обявяващите се за ГЕРБ-ери пред урните са били почти колкото бесепарите – над 400 000 души. При все мобилизацията си БСП май не успя да достигне дори летвата 500 000, т.е. подписите си. Впрочем дори гласовете, подадени „за“, са наполовина на БСП. Сред тях има около сто хиляди на ГЕРБ например.
Стъпихме накриво
Оказа се, че ГЕРБ може да се похвали с нелошо здраве преди изборите – напук на всичките данни за обратното. А представяте ли си, ако си бяха дали зор. Но това е друга тема.
Сбъркахме ли ние, българите, с референдума? Не. Просто стъпихме накриво. Но посоката е вярна. И не бива да спираме да опитваме
