Основни събития
- Нова вълна на финансовата и икономическата криза в Европа. Падане на правителства в рискови държави като Ирландия, Гърция, Италия, Испания. Европейските лидери оповестиха последователно два реформени пакета: Пакта „Евро +” (март) и Спасителния пакт за еврото (декември). Нова конституция на Унгария предизвика остри критики заради концентрация на власт и ограничаване на права. Хърватия подписа договор за присъединяване към ЕС.
- Революционна вълна в арабския свят – Тунис, Египет, Либия, Йемен, Сирия… Международно движение „Окупирай” срещу икономическото и социално неравенство с основен лозунг „Ние сме 99%” обхвана 82 страни и обедини действията на повече от 2700 общности. Вълнения и стачки в редица европейски страни, особено силни в Испания („Възмутените”) и Гърция. Политически протести в Русия. Списание „Тайм” посочи „Протестиращия” за личност на 2011.
- Президентски и местни избори в България. Ръководител на предизборния щаб на управляващата партия беше вицепремиерът Цветанов. На втори тур за президент бе избран (52,58% от гласовете) Р. Плевнелиев от ГЕРБ срещу И. Калфин от БСП (47,42%). Трети на първия тур е независимият кандидат М. Кунева (14%). ГЕРБ спечели кметските места в шестте най-големи града в страната, както и в още осем областни центъра. БСП (сама и в коалиция) взе осем областни града.
- Кабинетът Борисов преодоля два вота на недоверие – за провала в антикризисната политика (юни) и за неуспехите във вътрешната сигурност и обществения ред (юли). Налице е самостоятелно парламентарно мнозинство на ГЕРБ с декларация за лоялност на независими депутати.
- Записи, направени със СРС, на В. Танов с участието на премиера Борисов уличиха в покровителство на бизнесмени и нерегламентирано кадруване. Обществото не получи краен отговор за тяхната автентичност и отговорността, която следва от това. Въпросът за собствеността, придобита от вицепремиера Цветанов, заседна в тайната на личните доходи на неговите тъстове.
- Въпреки официално обявеното изпълнение на техническите критерии, Шенгенското членство на България беше блокирано от Холандия (и Финландия) заради несправяне с корупцията и организираната престъпност.
- Лидерът на БСП С. Станишев бе избран за и.д. председател на ПЕС.
- К. Дал и К. Исмаилов бяха изключени от ДПС.
- „Атака” се превърна от съюзник в противник на управлението. Парламентарната й група падна до 10 депутати. Спрян е партийният вестник, заплашена от спиране е новата партийна телевизия. Семейно-политически конфликти доведоха до изключване на водещи фигури.
- Синята коалиция се обяви за опозиция на ГЕРБ. Сътресения между СДС и ДСБ около формата на явяване на президентските избори.
- Нови министри на транспорта (И. Московски), правосъдието (Д. Ковачева) и регионалното развитие (Л. Павлова). Нов управител на НОИ (Б. Петков).
- В. Янева, с малък съдийски стаж, близка до семейството на Ц. Цветанов, бе избрана за председател на Софийския градски съд. В знак на протест трима души напуснаха ВСС.
- Увеличена е минималната работна заплата на 270 лв. Предвижда се поетапно увеличение на пенсионната възраст. НС прие Пакт за финансова стабилност, който гарантира таван на дефицита от 2%. Приватизиран е „Булгартабак”.
- Българската страна официално се отказа от проекта „Бургас-Александруполис”. Съдбата на АЕЦ „Белене” и „Южен поток” остава неясна.
- Инциденти пред софийската джамия Баня Башъ (май) и в пловдивското село Катуница (септември) получиха широк обществен резонанс и поставиха на изпитание етническите отношения в страната.
- Стачка на служители в БДЖ. Протести против пенсионната реформа, против орязването на земеделски субсидии, против добива на шистов газ.
- Продължават спадът на потреблението и ръстът на безработицата и несъбираемите вземания. МВФ понижи оценката за икономическия ръст на България през 2012 до 1,3%. „Фич” понижи перспективата на кредитния рейтинг на страната.
- Според различни оценки през годината България е с относително висока финансова стабилност, но с влошен бизнес-климат; българите са най-бедни, най-нещастни и най-корумпирани в ЕС.
Значение
- 2011 откри нова глава в „Бунта на масите”. На дневен ред е остро поставен въпрос: кой ще плати разноските на кризата. „Окупирай Уолстрийт” е отговор „отдолу”, безпрецедентен в историята на САЩ. Информационната революция направи възможно не само регионално (в арабските страни), но и глобално взаимодействие на протестни движения.
- „Развитие чрез криза” изправи еврозоната, а с това и Европейския съюз, на кръстопът: към фискална федерализация или връщане към националните валути. България няма ясна позиция. Външнополитическите изяви са некоординирани, противоречиви, без обществен дебат и без оценка на отговорностите и възможностите на страната.
- Фискалната стабилност ни прави отличници в ЕС, но стратегията за икономическо развитие се свежда до строителство на магистрали. Рязко намаляха чуждите инвестиции. Правителството не показва намерение за мащабни реформи в края на мандата си.
- Изборите „2 в 1” са безпрецедентни като сигнали за нарушения и взаимни обвинения на политическите сили. Демократичният процес е изложен на риск. За разлика от изборите в Русия това не провокира външното внимание, а вътрешната реакция беше партийно-институционна, без значимо масово участие.
- ГЕРБ навлезе във втората половина от мандата си със запазени обществени и електорални позиции и натрупване на все повече власт. За първи път има сериозни данни за вътрешни противоречия в партията, предимно по кадрови въпроси.
- Постепенно беше формирано класическо парламентарно противопоставяне управляващи-опозиция. Всички парламентарни сили заеха ясно становище за/против управлението. Отношението ГЕРБ-БСП се утвърди като основна конфликтна ос.
- Вътрешни сътресения и ерозия на обществена подкрепа белязаха всички по-малки парламентарни сили: ДПС, „Атака”, СК, РЗС.
- Изблици на етническо напрежение, непознати от началото на прехода насам, ясно показаха наличие на отдавна нерешени проблеми, но не сработиха в полза на радикалния национализъм.
- Проблемната ситуация в България се вписва изцяло в предпоставките на международното движение срещу задълбочаващото се икономическо и социално неравенство. Но протестната активност в страната се отличава от това движение. Тя носи частичен характер, ограничен с конкретни искания, и (засега) не застрашава устоите на управлението, въпреки че бележи сериозен ръст и обхваща все повече социални и професионални групи.
Проблемните възли
Глобалният контекст. 2011 е година на видимо нарастване на ентропията в света, на умножаване на безконтролните процеси и взаимодействия, на активизиране на центробежни сили и конфликтни точки. Изпъква цяла верига усложнени през годината отношения: САЩ – Русия; САЩ – Китай; Великобритания – Франция + Германия; Турция – Израел; Турция – Франция; Иран – САЩ + Израел + ЕС… Налице е нова геополитическа ситуация, белязана от форсирана конвергенция на старите западни сили, доминиращи световния политически и икономически ред, и новите световни играчи, чиито лидери са в т.нар. група БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай, ЮАР).
САЩ продължават да бъдат глобален лидер, но тази им роля среща растящо противодействие, а сега се подкопава и от незавършилата финансова криза. Основните фактори в американската политика не успяха да стигнат до компромисно решение за структурна реформа и отложиха търсенето на съвместен изход за тази година. Войната в Ирак завърши с поучителен извод. През 70-те години американската военна мощ се оказа недостатъчна, за да се постигне победа във Виетнам. Сега военното превъзходство на САЩ е още по-голямо, но още по-недостатъчно. Може да се спечели сравнително бързо една маневрена война, но не и обществото, макар и с цената на десетгодишна окупация, на огромни разходи и човешки жертви. Афганистан е само друг вариант на същия казус.
В Русия номинацията на Путин за кандидат-президент съвпадна с рязка смяна на външнополитическото поведение на страната, с втвърдяване на тона и серия от инициативи. Военни кораби от Северния флот потеглиха към Сирия; беше огласен доклад за правата на човека в света, по подобие на Държавния департамент, като половината от критичните оценки са насочени към САЩ; проект за нов Евразийски съюз дори отреди място за България; хиляди косовски сърби поискаха руско гражданство. Държавният секретар на САЩ постави под съмнение изборите в Русия. Отговори лично Путин. Вместо очакваното „презареждане” започват да се трупат предпоставки за нова Студена война, вече прогнозирана от американски политолози.
Китай, обикновено предпазлив и тактичен на глобалната политическа сцена, влиза в своята нова роля на втора икономическа сила. Пекин, водещ кредитор на САЩ, си позволи за първи път назидателни съвети към Вашингтон за справяне с дълговата криза. Рязко, дори грубо реагира по повод на скромен контингент от американски морски пехотинци в Австралия. Изглежда абсурдно, ако се измери с военни везни, но е понятно в контекста на мирната регионална перспектива. Същевременно китайското ръководство усили акцентите върху националните и социалистическите ценности. Обяви амбициозна космическа програма.
Турция реализира своята неоосманистка стратегия с нараснало геополитическо самочувствие. Никога след разпада на империята не е имала такава тежест в арабския свят. Арабската пролет (временно) изведе Египет на втори план, но и (трайно) популяризира модела на „ислямска демокрация” по турски тертип. Като регионална сила Турция оглавява и провокира конфликтни ситуации с Израел. Не се поколеба да обвини Франция за геноцид в Алжир в отговор на признаване на арменския геноцид. Остава неясно какви промени в отношенията на Египет и Израел могат да настъпят през 2012, след като ислямски партии спечелят окончателно изборите в най-голямата арабска страна. Но близкоизточният възел е по-заплетен от всякога, а „разсичането” му с меч – по-рисково от когато и да било.
Годината беше особено тежка за еврозоната. За първи път, и то нееднократно, беше поставено под съмнение бъдещето на целия Съюз. Кризите с бюджетния дефицит в Гърция, Ирландия, Португалия, Италия, Испания излязоха от статуса на единични случаи и кулминираха до общ структурен проблем: разминаването между наличието на обща валута, от една страна, и от друга – различни данъчни политики и фискална дисциплина. Центростремителните тенденции (оглавявани от Германия и Франция) и центробежните (представени от Англия) са двете логични страни на едно и също развитие.
Регионалното формиране получи още един симптоматичен израз. През декември беше подписан договор за Латиноамерикански съюз, който включва страните от Южна Америка, Куба и Мексико.
Вероятно в тези динамични процеси наблюдаваме мъчително формиране на един нов световен политически и икономически ред, за чиито бъдещи форми и баланси е рано да се дават оценки. България следва да се съобразява с тези нови тенденции и да търси своето място в един по-сложен свят.
Националният политически процес. Политическият живот в България беше белязан от появата на няколко нови фактора, оформящи неговия контекст. На първо място е новата фаза на концентрация на власт в управляващата партия. Към изпълнителната власт се прибавят президентската, нови позиции в местната и усилване на влиянието в съдебната власт. Водеща е изпълнителната власт, това дори се демонстрира. Усилия за по-нататъшното й укрепване за сметка на другите личат и в готвените промени за подчиняване на НСО и НРС на кабинета, в инициирането на Специализирания съд, както и в нов опит да се прехвърли следствието към правителството с конституционна промяна през пролетта. Първостепенно значение има медийната доминация. Съвкупният резултат е дисбаланс на взаимоотношението власт – гражданско общество. Ако приемем определението, че демокрацията е политическа система, при която обществото контролира властта, не можем да не забележим колко нараснали са предпоставките и изкушения за обратното.
На второ място, имаме формиране на ново парламентарно мнозинство. На модела „правителство на малцинството” от 2009 е сложен край. Отговорността за вземаните решения и провежданата политика е само на ГЕРБ и премиера. Заедно с това процесът по преформатиране на парламентарното пространство не е завършил поради неяснотата дали все пак ще има ПГ на „Атака” през 2012 (ако не, независимите депутати биха станали втора сила в парламента) и ще се формират ли нови политически сили сред част от независимите (каквито индикации са налице).
На трето място, имаме симптоми на постоянно социално напрежение, на повсеместно несъгласие с осъществяваните от властта рестрикции. Протестите през 2011 бяха повече и по-масови в сравнение с първата година и половина от мандата. Но те продължават да бъдат протести без политически изразител и да утихват сравнително бързо.
На четвърто място, появи се съществена опозиционна кауза. Защитата на демокрацията, на свободите на гражданите се формира като кауза, доказала своя потенциал в хода на президентските избори. На първия тур двамата кандидати, ориентирали се към подобен тип послания, взеха сумарно повече гласове от правителствения кандидат, а на втория тур с подобна демократична реторика И. Калфин добави половин милион избиратели и се доближи много до победителя Р. Плевнелиев. И още нещо. Конституционните промени, предвиждани да се случат през 2012 по европейски и вътрешни съображения, изискват сътрудничество с опозицията и в този смисъл й предоставят нови шансове в политическия дебат.
И на пето място, Меглена Кунева се изяви като национален политически фактор. В отсъствието на мащабна партийна подкрепа тя постигна силен резултат на президентския вот и ясно показа, че в обществото има търсене на алтернатива, на позиции, различаващи се от тези на водещите опоненти ГЕРБ и БСП. Предстои да се види в каква степен и по какъв начин (с десен или със центристки акцент) ще се реализира това през 2012.
ГЕРБ в средата на управленския мандат. Обикновено това е време на най-ниско доверие към управляващите, отливът на избиратели е най-голям. Примери са кабинетите на И. Костов и С. Сакскобургготски. Разнопосочните тежки критики към управленските действия на сегашния кабинет са допълнителен аргумент: за неговата липса на визия, изобилие от гафове във външната политика, за липса на икономически хоризонт, неумение в прогнозирането и финансовата политика, за чувствително влошаване на базови индикатори на благосъстоянието, за липса на стратегия в социалната политика. Устойчиво нараства икономическата тревога, има го и ясното съзнание, че цели сектори в обществото трайно не функционират ефективно и за тях няма друг изход освен радикални преобразувания.
2011-та започна с тежки изпитания за ГЕРБ, със скандали, свързани с подслушване и съмнения за корупция. По-късно настъпи осезаема стабилизация в подкрепа на партията и дори прелегитимиране на властта в проведените президентски и местни избори. Кабинетът се укрепи и в кадрови смисъл: беше сменен само един министър извън задължителните смени след избора на Р. Плевнелиев и М. Попова за президент и вицепрезидент. Кабинетът устоя на протестите и по начин, непознат досега. Ако през 2010 излизането на хората на улицата се възприемаше като своеобразна заплаха, отпускаха се незабавно пари и се „подкупваха” съсловия, то през 2011 едва част от протестите постигнаха целите си, на други правителството твърдо устоя, а в повечето случаи запази ефективни и решителни преговорни позиции. ГЕРБ достигна ново равнище – пред анализаторите вече стои въпросът не дали това е път надолу, а дали е таван на възможностите на партията или просто стъпало.
Резултатът наистина е парадоксален – след поредица от парадокси. Министър С. Дянков неведнъж обяви, че България излиза от кризата, но сега е сигурно само това, че сме влезли в друга криза. Протестната партия, която най-решително подкрепяше властта, стана най-яростната опозиция. Има несъмнена концентрация на власт в ръцете на една партия и един човек, но и отказ от употребата на тази власт за решаване на отдавна наслоили се обществени проблеми. Има ерозия на властта от гледна точка на намаляващата категоричност в нейна подкрепа, но и укрепване и засилване на тази власт. Има влошаващ се жизнен стандарт, но мнозинството не търси отговорност за това. Управлението не е добро, но управляващите са добри. Има загуба на уникалност на премиера Бойко Борисов, възприет особено след скандала с подслушванията като „един от другите”, но и продължаваща липса на ясна и недвусмислена алтернатива. Има безспорно успешен опит на Борисов да лидира дясното, да привлича допълнителен десен електорат след скандалите и проблемите в „старата” десница, но не и нови гласове, стоящи зад това. Има нова спортна зала, но и освиркан премиер в нея. И централният парадокс: има все по-недоволни хора и все по-стабилни управляващи.
Причините са разнообразни. Сред тях несъмнено важно място заема неблагоприятният външноикономически контекст, който мотивира и оправдава всяко съкращение и всяко свиване на разходи. От друга страна, вътрешните кризи и сътресения не позволяват останалите политически сили да бъдат разглеждани като алтернатива на водената политика. Комуникативният талант на премиера е обсъждан и потвърждаван многократно. Но има значение и цялостната стратегия, която даде своите плодове през 2011, и тя отново звучи парадоксално. Ако хората се чувстват зле, те трябва да изглеждат добре – пред другите и пред света. Отпадането на ефективния до 2010 образ на „Борисов отмъстителя” се замени с образа на „Борисов строителя”. България се чувства зле, но ще изглежда добре: като финансова стабилност и фискална дисциплина, като отличник на Европа и пример за подражание, като Южна дъга и втори лъч на метрото, като спортна зала и магистрали, като нов градски център на Бургас…
Част от самочувствието на ГЕРБ, демонстрирано много пъти през годината, идваше от успешния процес на превръщането на партията в работеща машина с мобилизирани структури и лостове за въздействие върху цялото общество. Това пролича ясно по време на изборите. И тук се натрапва парадокс: партията се утвърди, но вътрешното сцепление намаля. Конфликтът между двамата вицепремиери С. Дянков и Ц. Цветанов стана явен и се прояви многократно. Властта и на двамата се засили (на Дянков – правителствената, на Цветанов – партийната), с което нарасна значението и на арбитърските възможности на Борисов. Появи се и опция икономическият министър Т. Трайков да бъде използван като носител на реформена линия, балансираща и готова да послужи като „бушон” при по-тежък конфликт. Несъгласията вътре в правителството избуяха и стигнаха до медиите. Редица управленски фигури, вкл. новоизбраният президент Плевнелиев, повтаряха, че се солидаризират с управлението, но не са партийни членове. През 2012, с наближаването на следващите избори, напрежението около бъдещите разпределения във властта вероятно ще се увеличава.
БСП. За партията това беше година на стабилизация. БСП излезе от кризата след загубата на изборите от 2009 и успя да възвърне част от доверието, което имаше. Загубата на позиции в местната власт беше значително по-малка от очакваната, а резултатът от втория тур на президентските избори показа, че партията излиза от обществената изолация, че посланията й се чуват и в среди, които са далеч от нея. БСП е основен партиен опонент на ГЕРБ, а с избора на лидера С. Станишев за президент на ПЕС позициите му вътре в партията се укрепиха.
Две обстоятелства заслужават да се споменат. На първо място, въпреки изборната година, вътрешнопартийните противоречия до голяма степен утихнаха. За кандидат-президент беше приет от всички водещи партийни фактори човек, който не е член на БСП. Оставката на кандидат-кмета на София Г. Кадиев от столичното партийно ръководство не предизвика сътресения. И второ, с изтляването на проекта АБВ („замразен”, по думите на неговия създател) самата личност на Г. Първанов спира да бъде проблем за БСП и става проблем за лидерството на Станишев. Същевременно обаче предстоящите отчетно-изборни събрания в навечерието на новия партиен конгрес ще трябва да се произнесат преди всичко върху адекватността на възприетия курс, върху стратегията по отношение на Избори`2013, а не толкова върху персоналния въпрос. Така че вместо организационни трусове е по-вероятно да се очаква идеен сблъсък, който има и позитивен аспект: през 2012 именно от БСП ще се очакват ключови за страната политически събития.
ДПС. За ДПС годината може да се нарече „Касим Дал”. Последиците от изключването на Дал са многопосочни. За втори път, след случая с НДПС на Г. Тахир, се появява алтернатива на А. Доган в смесените райони. Пробивът на ЕНП на М. Капон, с която работеше Дал, не е голям, но показва трайно присъствие и шансове за обрат при по-благоприятни обстоятелства. Отношенията на ДПС с Анкара се обтягат. Близките контакти на Дал с турския премиер Р. Ердоган бяха афиширани многократно през годината. Нещо повече, в Турция пет изселнически организации се обединиха в обща Платформа на изселниците, призоваваща онези, които не ги представляват задоволително в България, да напуснат политическата сцена. Допълнителен удар ДПС очевидно понася и от загубата на централната власт, довела до свиване на избирателите в много общини. Обещаната от Доган изненада на президентските избори след подкрепата за Калфин не се състоя. Промени се и цялостният партиен курс. Ако в края на 2010 Л. Местан обяви „десен завой” на ДПС, то в края на 2011 сближаването с левицата е факт. Предложената от Местан формула „правителство на националното съгласие” вероятно има за цел наново да утвърди незаменимостта на ДПС в българския политически процес, подложена на съмнение и вътре в страната, и вън от нея. Положителна за партията е тенденцията към намаляване на „сатанизацията” – инциденти с ясно изразен етнически и/или религиозен привкус като Баня Башъ и Катуница не доведоха до обществени настроения срещу ДПС. „Порциите на властта” като катализатор на електорална и политическа промяна са в миналото.
Синята коалиция. За сините това е година на неуспех. Стратегията на коректив на управлението от десни позиции, готов в нужен момент да посочи пътя и дори да влезе във властта, не е актуална. Предишната близост до ГЕРБ по-скоро изтегли сини привърженици към управляващите, а критицизмът на сините беше все повече засенчван от БСП. Така в края на 2011 „старата” десница се озова от една и съща страна на парламентарната барикада с левицата, при това обвинявайки доскорошните си партньори в ляв популизъм. Липсата на потенциални съюзници отдалечава сините от властта повече, отколкото във всеки друг момент след 2001. В организационен план те се провалиха при излизането с обща формула на президентския вот. Фиаското на малките десни партии, които СДС групираше около себе си, е слабо утешение за И. Костов на фона на резултатите. В електорален план загубата на изборите е факт – драматичен, в случая с кандидатурата за президент, и симптоматичен, в случая с местните избори, където отливът на избиратели се съчета с административния и политически натиск на управляващите.
„Атака”. Измина година на закономерен срив. Партията не сполучи в нито една от своите цели. Не успя да извлече дивиденти от двугодишната лоялна подкрепа за правителството, напротив, драстично сви броя на своите привърженици. Не успя да се превърне в носител на национална алтернатива в случаите с Баня Башъ и Катуница. Не успя да удържи относителния си – медиен и електорален – монопол в националистическото пространство, където ВМРО възвърна позиции, а НФСБ дръпна рязко нагоре. Не успя да запази единството на своята ПГ – днес тя е на ръба на оцеляването с по-малко от половината избрани през 2009 депутати. Не успя да съхрани вестника си и да направи нова партийна телевизия. Лидерът В. Сидеров не успя дори да удържи целостта на семейството си. Крайният резултат (поне на този етап) е политическо маргинализиране с вътрешнопартийно напрежение и загуба на международна перспектива поради отдръпване на двама от излъчените от „Атака” евродепутати. Вероятен изход ще се търси в по-нататъшна радикализация, без ситуацията да изглежда благоприятна за това.
Заключение
2012 ще бъде изключително важна година за света и Европа. Ще проличат по-ясно насоките, в които е тръгнала да се трансформира глобалната политическа конфигурация, ще се разбере дали засилването на международното напрежение се превръща в трайна характеристика на процеса, ще стане ясно дали подходите към решаване на проблемите в САЩ и Европа ще се утвърдят и получат широка подкрепа. През годината предстоят промени в световното лидерство. На избори ще излязат американският президент Б. Обама и френският му колега Н. Саркози. В. Путин най-вероятно ще замени Д. Медведев начело на Русия. Китайският президент Ху Дзинтао ще се оттегли на 18-ия партиен конгрес през есента. Много възможна е и оставка на индийския премиер М. Сингх.
Властта, която ГЕРБ натрупа в течение на 2011, надвишава все повече дела на общественото доверие. Управляващите имат различни ресурси за успокояване на социалното напрежение и обръщане на макар и леките негативни трендове. Сериозни промени в кабинета (включително до ниво вицепремиери), което ще постави стабилността на партията пред най-голямото в историята й изпитание. Повишаване на ефективността на провежданите политики чрез нова реформена стратегия и много по-успешно усвояване на европейските фондове, което е най-трудният вариант в наличните кадрови и административни условия. Предсрочни избори, които биха могли да дадат хоризонт за нов четиригодишен мандат, докато опозицията решава свои вътрешни проблеми, но носят огромен риск и противоречат на ясните намерения на премиера Борисов да отиде на избори с попълнена инфраструктурна визитка. Другото е печелене на време с надеждата да проработи пропагандното клише за безалтернативност или да се създадат предпоставки за голяма коалиция.
Ако има алтернатива, на този етап изглежда, че тя може да израсне или от БСП, или от гражданските среди, или при някакво съчетание на двете. Дясното пространство е твърде пренаселено, за да има голяма ниша за поредно СДС. В центъра възможностите са повече, както и потенциалът да се преформулира политическия дневен ред извън актуалните теми на сблъсък. Тези тенденции ще изкристализират през 2012, но вероятно политическият въпрос за бъдещето на страната ще остане отложен за 2013, а социалните и икономическите проблеми ще продължат да се трупат.
