Отличници или маргинали да бъдем в Европа

Борис Попиванов
Анализът е публикуван в „Труд“ заедно с материал на Румяна Коларова под заглавие „България се държи неадекватно“
Отличници или маргинали в Европа? Това зависи не само от мнението на поредния вестоносец от Брюксел или поредната партийна позиция, зависи в немалка степен от самите нас. България принципно подкрепи предложения от Германия и Франция фискален пакт и не можеше да не го направи. Алтернатива не съществуваше, защото никой не предлагаше по-добър вариант за нас.
Формално погледнато, новата европейска инициатива в сегашния вид е благоприятна за България. Наредихме се сред тези, които движат промените в еврозоната, без да сме част от нея, и то по критерии, които за първи път ние можем да изпълним, а за по-важни от нас ще е доста трудно. Идеята държави от източноевропейския фланг на ЕС да участват в начинанието може да бъде критикувана като опит за частично прехвърляне на финансови отговорности, но поражда предпоставки за атакуване на все по-влиятелната теза за “Европа на две скорости”. Тази теза е нашият основен противник. 22 години след събарянето на Берлинската стена не бива да допускаме в Европа да се вдига нова стена, още по-малко отново в Берлин. Държавите-членки на ЕС от Петото разширяване не са между тези, които създават проблеми на съюза, и е недопустимо да се използват като повод за вътрешни разделения и връщане на европейския проект далеч назад в миналото. Напротив, бъдещето му трябва да се доказва чрез ново развитие, чрез нови идеи, дори чрез нови разширения.
Твърде лесно, и емоционално удобно, е да разпалваме допълнително тлеещите въглени на несъгласие между Лондон и Брюксел. Не бива да се делим на пробритански и прогермански европейци. За нас британската позиция е разбираема, тя почива не само на тяхната национална традиция, но и на интересите на финансовите пазари. Геополитически ЕС не печели нищо от самозатваряне, от загуба на атлантическото измерение. В международната политика Великобритания е ценна за САЩ включително и като мост към Европа. Ето защо еволюцията към компромис, към сближаване на гледните точки може да бъде подчертавана и като наш, български интерес.
Шенгенската драма на България е друг казус, чието решение трябва да се търси в рамките на новата европейска ситуация. Ние бъркаме, като постоянно сипем обвинения срещу вътрешнополитическата конюнктура в Холандия. Не отрицателните нагласи в Холандия, а ниското доверие към България е ключовият фактор, който трябва систематично да бъде преодоляван. Сега, когато на нас ни се казва, че единство на Европа без единство на еврозоната не е постижимо, е редно да поставяме въпроса и за доверието. Как без доверие в нас да подкрепяме решаването на проблеми, които не са наши? Формулата за единството трябва да се изпълни с реално – и солидарно – съдържание.
Два са пунктовете, по които е добре да бъдем много внимателни. Първият е финансовият, за дължимото от нас по “спасителния фонд”. Едно включване на България не може да се измерва извън въпросите на солидарността и досегашните активи и пасиви. Вторият пункт засяга евентуалните промени в конституцията. Ако наистина решим да запишем таван на бюджетния дефицит от 3% в основния закон, нека не записваме там и данъчната си политика. Добре е да се знае, че идеите на Дянков за фискален борд и осмодекемврийските инициативи от Съвета в Брюксел не са едно и също.