Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 18-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Нека теориите на конспирацията започнат сега!

Все по-тревожен свят в очакване на американските избори
Милитаризацията надделя над дипломацията. Въпреки максималните усилия на Кери и Лавров, казусът „Сирия“ засега е провал. Ситуацията се развива на фона на обратното броене преди решаващите избори в САЩ.
Първият дебат Клинтън – Тръмп показа предимството на по-големия политически опит и обиграност на Клинтън, но и уязвимост, а и стремеж на Тръмп да заизглежда като по-малко агресивният. Разликата в социологическите проучвания е в границата на статистическата грешка. И изходът на изборите, и последиците след това са трyдно предвидими.
През това време военното сътрудничество между Русия и Китай навлиза в нова фаза на взаимодействие с руското ангажиране в спора за Южнокитайско море и китайския интерес към военните действия в Сирия.
Европейският съюз пък се намира на стратегически кръстопът. Изказването на председателя на ЕК Юнкер, че ЕС не е „Съединени европейски щати” е признание на невъзможността да се преодолее национално-държавното обособяване. Унгарският референдум показа същото – от друга гледна точка.


Европа на няколко гласа
Брюксел (зад който стоят Берлин и Париж) иска обща армия и външна политика – това е важно стъпало, но:
Вишеградската група иска равнопоставеност на държавите;
Южноевропейските държави (начело с Атина) искат повече солидарност и социална политика.
Никой не може да постигне и част от целите си без съгласието на другите; но и никой на този етап не е съгласен да направи отстъпки. Засега решенията се отлагат – на скорошната среща в Братислава държавите се споразумяха да не се споразумеят. Дадоха си шестмесечен срок за изглаждане на спорните въпроси.
Под въпрос са не само постът на Меркел и ролята на Германия. Изборите в Баската автономия в Испания, спечелени от местната националистическа партия, и изборите в Берлин, регистрираха забележително съвкупно присъствие на разнородните „несистемни” формации на все повече места.

ЕС пред дясна доминация
Въпреки отделни пробиви на лявото, вятърът надува платната на десницата в ЕС с нейните все по-отчетливо звучащи послания за самозатваряне и ограничения за чужденци и мигранти. Не само крайните, но и умерените класически десни партии, печелят от мигрантската вълна. Виждаме го в поведението и самочувствието на цял спектър политици: от Орбан в Будапеща през Зеехофер в Мюнхен до Саркози в Париж.
Ключово постижение на десните е, че съумяха да прехвърлят на левицата ангажимента към мигрантите и по такъв начин да я конфронтират с масовите антиимигрантски чувства в съответните общества.
Скептицизмът към мигрантите се превръща в убедителна платформа за дългосрочна дясна доминация в Европа. И обратно, лявото все по-трудно съчетава социалния дневен ред, който исторически му носи привърженици, с промигрантския, който му ги отнема. По този начин не Орбан, а Меркел става изолираното изключение в европейската десница.

Какво всъщност прави ГЕРБ?
Многоочакваният кандидат на ГЕРБ Цецка Цачева е до голяма степен компромисна фигура. Известно е, че тя не принадлежи нито на кръга около Цветанов, нито на „прозападните“ среди в ГЕРБ.
Заедно с това не може да се каже, че тя се ползва с особено висока обществена популярност. И най-преданите й фенове не биха могли да твърдят, че излъчва харизма.
С Цачева ГЕРБ рискува самозатваряне в собствения твърд електорат, далеч от по-широка дясна, патриотична или социална периферия. Досегашните изборни резултати на ГЕРБ в Плевен, където е „бастионът“ на Цачева, говорят именно за това.
Не бива обаче, от друга страна, да се подценява силата на „изборната машина“ на партията, нито евентуалното „рамо“ за балотажа от други партии.
Очертава се полярна дилема: или ГЕРБ иска да бие „на всяка цена“, доказвайки, че няма значение кого кандидатира, или съзнателно върви към загуба, за да провокира предсрочни избори и нова политическа конфигурация.

Цачева и останалите
Шансовете на Трайчо Трайков се увеличиха след номинацията на Цачева – тя няма как да вдъхнови много реформаторски настроени избиратели. Вариантът „Цачева“ дава нова енергия и на БСП на фона на всички предизвикателства пред кандидатурата на Радев.
А предизвикателствата не са малко. Срещу Радев се действа като по учебник: размиване на вота между многото „леви“, недоверие в потенциала му да стигне до балотаж, отнета възможност за антисистемност – за сметка на Веселин Марешки, вкарване в обяснителен режим – заради Орешарски.
Рекорден е броят на леви кандидати – бивши министри или депутати от БСП. Това прилича на „война за наследството на БСП“. Очертава се вариант „всички срещу БСП“. След кандидатурата на Цачева предстои да се разбере дали е възможно това да се обърне във „всички срещу ГЕРБ“.
ДПС пък ясно иска да се преутвърди като влияние и да изтласка ДОСТ. Големият въпрос даже не е дали Орешарски е оръдието и колко гласа ще вземе. Големият въпрос е кой може да бъде по-полезен на ДПС в опита им за преутвърждаване: ГЕРБ или БСП. Към управляващите водят и икономически нишки, и надежда през тях да бъде „укротен“ Местан. Към БСП води желанието на ДПС да е балансьор и да спре бизнес експанзията на ГЕРБ към общините на ДПС. В краткосрочен план ГЕРБ е по-изгодната опция. Но в стратегически план ДПС има нужда от по-силна БСП – за да има въобще между кого да балансира.
Разбира се, ако междувременно ГЕРБ и БСП не намерят полза един в друг. Всичко това днес прилича на теория на конспирацията. А утре?
На фона на всички, Обединените патриоти са обявили програма-максимум отстраняване на БСП от втората позиция в президентската битка. Правят разделение на труда – НФСБ отправя послания на Запад, „Атака“ – на Изток, а ВМРО балансира. Опасността за патриотите, както обикновено, е там, където е и шансът – продължаващото участие на ПФ във властта да не се окаже бариера пред претенциите на националистите да изразяват промяната.