Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 16-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов, Димитър Ганев, Евелина Славкова и Анастас Стефанов.
При интерес от ваша страна към пълната версия, моля пишете ни на office@inso.bg.
Месец на реформаторските намерения
В глобален план последният политически месец изглежда по-скоро преходен. Липсват изявления на големите световни лидери в духа на „втора Студена война“, не се водят драматични сражения в Украйна, разсичането на Иранския ядрен възел изглежда по-близо от всякога, неизвестно е здравословното състоянието на лидера на Ислямска държава, саудитската атака в Йемен е разколебана. Погрешен обаче би бил изводът за геополитическо разведряване. Ситуацията по-скоро напомня за „затишие пред буря“.
Международното напрежение се запазва, без да се разраства видимо. Паралелно се движат различни мегапроекти: Трансатлантическа интеграция (преговори по ТТИП САЩ – ЕС); Транстихоокеанско стратегическо партньорство (преговори САЩ – Япония); „Един пояс, един път” (преговори за икономически коридор Китай – Пакистан наред с икономическия коридор Бангладеш – Китай – Индия – Мианма); БРИКС (Русия пое председателството на групата и подготвя нова среща на върха). Има положителни сигнали за разведряване, но всичките те са поставени под условие. Създава се впечатлението, че големите световни играчи „преброяват“ съюзниците си и търсят нови.
Първата среща на върха Украйна – ЕС след споразумението за асоциация завърши с взаимно разочарование, според признания и от двете страни. Исканията на Киев: европейски миротворци в Донбас; безвизов режим; перспектива за еврочленство след пет години; спешна финансова помощ. Отговорът на ЕС: военна мисия няма да има; безвизовият режим се отлага; нови членове ще се приемат след десет години.
Ключово значение за отношенията ЕС – Русия придобива въпросът за удължаването на санкциите, който ще се решава през юни. Това е и срокът, в който може да се очаква възобновяване на военните действия. Новата война в Украйна продължава да бъде на хоризонта, но цената й става все по-висока и Европа изглежда все по-малко склонна да я заплати.
Геополитическото разделение във все по-голяма степен определя и релсите, по които се движи политическият живот у нас. БСП и „Атака“ застанаха твърдо на проруската писта. БСП се обяви категорично против санкциите, АБВ дори предложи референдум за отмяната им. От другата страна стоят министрите на външните работи и обраната, както и президента. Борисов прави опити да балансира в някакъв своеобразен негов „германски“ вариант (германската позиция по казуса Украйна се стреми към подобни баланси).
Отново наблюдаваме засилване на говоренето за реформи, включително и от парламентарната трибуна при откриване на новата сесия на НС. Същевременно за първи път се чуват по-сериозни констатации, че реформите са забавени и не вървят. Здравната реформа е оспорвана сериозно. Пенсионната реформа е белязана от огромната активност на министър Калфин. Неговата инициатива е и с най-висока управленска цена – залог за участието на АБВ в управлението. Това я оставя в донякъде висящо положение. Образователната реформа провокира несъгласия между министър Танев и излъчилия го РБ, от една страна, и между министъра и президентството, което излезе с различни от неговите виждания на специално заседание на своя Съвет по образование. Най-сериозен интерес и движение, и то във всички посоки, предизвика съдебната реформа. Многобройните и разнопосочни комбинации във връзка с нея носят белега на импровизация и не внушават убеждението, че мнозинството има ясен план и ясна воля за провеждане на реформата. Антикорупционната стратегия на Меглена Кунева е поредната реформаторска инициатива през април. Тепърва ще наблюдаваме развитието й.
Проблемът с КТБ се задълбочава (казусът с ТВ7, решението за несъстоятелността и обжалването, алтернативната гледна точка на ГЕРБ, атаките срещу Искров, „скритият доклад“ до Орешарски, обвиненията на прокуратурата срещу бивш подуправител на БНБ, одитът на Сметната палата, и т.н.).
РБ е изправен пред два „технологични“ проблема, за пореден път застрашаващи единството му. Първият е свързан с (не)възможността за единна регистрация за изборите. Предложението на Меглена Кунева за общи листи на Реформаторския блок маркира предизборен кръстопът и дава силна позиция на ДБГ във вътрешния диалог с ДСБ. Вторият проблем е отношението към евентуални промени в изборното законодателство, засягащи прага за преференция – инструмент от който РБ вече имат горчив опит.
Конгресът на БСП потвърди линията на председателя Миков – и геополитически, и организационно, въпреки несъгласието на част от партийните среди. Чу се най-радикалната лява реторика след времето на Виденов, и най-откровените становища за Русия и САЩ поне оттогава. БСП преутвърди и левия курс на Миков. Всъщност конгресът бе първият голям партиен форум, преминал под ръководството на Миков, доколкото предходните съвместни семинари с ПЕС бяха доминирани от Станишев.
Активизацията на АБВ пък цели да покаже ключовото значение на партията в управленската формула и да я превърне в паралелен център на послания и политики. В същото време разпадането на партийната организация в Пловдив демонстрира разликата между намерения и възможности. Вътрешнопартийният избор в АБВ трябваше да увенчае тази активизация с проява на свежа енергия „отдолу“. Той обаче не предизвика очаквания медиен интерес. Вниманието бе фокусирано към въпроса остава ли АБВ във властта. Положителният отговор бе предопределен.
Събитията, които наблюдаваме в ДПС, са безпрецедентни. Никога преди това открито не са говорили за фашизъм и неонацизъм в българския парламент. Партията се опитва активно да задейства „закона за скачените съдове“ с ПФ, като превърне конфликта с тях в централен за политическия живот. С фактическия ултиматум към ГЕРБ, че няма да подкрепя никоя тяхна инициатива до оставане на ПФ в управлението, ДПС подтиква Борисов да се самоопредели, но също и му внушава да потърси „голямото разбирателство“ с тях за възможни по-сериозни конституционни промени и преконфигурация на българската политика.
„Атака“ постепенно изпада в криза. Анти-ДПС, антитурското и антициганско говорене са останали назад в миналото, а и вече са монополизирани от ПФ. Руската карта все по-активно се изземва от БСП. А в ситуация на високо международно напрежение и несигурност, социалната проблематика трудно може да бъде убедително защитена като приоритетна.
