Интервюто е публикувано във вестник „Труд“ на 15 май 2013 г.
С проф. ПЕТЪР-ЕМИЛ МИТЕВ разговаря ВАЛЕНТИНА ПЕТКОВА
– Проф. Митев, има ли победители и кои са те на парламентарните избори на 12 май?
– В партийния смисъл на думата победител не е ГЕРБ, защото получи предимство, което не е достатъчно, за да запази властта. Не е и БСП, защото не можа да получи, макар и символна, преднина, която би осигурила по-голяма приемливост на програмно правителство. Така се изправяме пред поредния български политически парадокс: победител е загубилият. Своеобразие на тези избори е, че противопоставиха не просто конкурентни партии и коалиции, а избирателите и политическия елит. Избирателите не са победители. Една част от тях не можаха да победят собствената си апатия и отчуждение от политическия живот. Друга част останаха непредставени. Трета част не излъчи представителство, което гарантира стабилност.
– При кого е топката сега?
– Сега топката е в политическия елит. Тестът за политическа зрялост не беше достатъчно успешен за българския електорат. Това прави още по-голямо предизвикателството пред политическия елит. Не е ясно как ще се реши политическото уравнение с повишена трудност. Достатъчно е да се запитаме: логични ли са изборните резултати? Отговорът ще бъде: и не, и да. Не – според логиката на резултати от управленски провал, влошен жизнен стандарт и застрашена демокрация. Да – според логиката на властовия ресурс, политическата апатия, остатъчната харизма, политическата самореклама и подкрепата на едрия бизнес.
– Кои са големите губещи – Меглена Кунева, Иван Костов и СДС, РЗС или и други?
– Големите губещи са протестиращите. Те съумяха да се включат в предизборната надпревара, но нямаха необходимите средства и политически опит, за да постигнат успех. Бяха силни на улицата, но слаби пред урните. Не ги отписвайте. Ще чуем пак за Ангел Славчев, Дончо Дудев и Йоанна Иванова. Това, че Кунева не влиза в парламента не е толкова нейна лична и партийна загуба, колкото загуба за нормалния политически живот в страната. Обратното бих казал за РЗС. Тази партия стана символ на безцеремонна безпринципност и политическо въжеиграчество.
– А загубата на десницата?
– Загубата на десницата е здравословна. Най-после ще бъде принудена сама да се реформира. Достатъчно е да се види лозунгът, поставен на “Раковски” 134, за да се разбере, че СДС трябва да влезе в час. Оставката на Костов не е театрална и той действително ще се оттегли. Съдбата води онзи, който иска, и блъска онзи, който не иска – в случая да освободи политическо пространство за новото поколение.
– Сергей Станишев също губи избори за пореден път, но се държи като победител. Има ли основание, или трябва да си подаде оставката като лидер на БСП? Ще се надигнат ли срещу него вътрешните му врагове?
– БСП постигна максимума. Единствената партия с последователна алтернативна политическа линия през целия мандат на ГЕРБ успешно се представи на президентските избори, инициира и спечели първия национален референдум, обяви, че се бори не за партийна победа, а за програмно правителство, и издигна като кандидат-премиер Орешарски. Сега за програмно правителство се обяви дори един от лидерите на ГЕРБ. Станишев оглави предизборна кампания, в която наложи доминираща тема. Няма основание да се иска неговата оставка. Интересите на партията налагат консолидиране около сегашното ръководство. Големият пасив на БСП е равносметката за прехода. Това е историческа отговорност, от която не може да се избяга. Но в първото и решаващо десетилетие ролята на Станишев е твърде скромна.
– Как да си обясним поведението на Бойко Борисов, който отказа да даде пресконференция в следизборната нощ, а после се скри? В политическа изолация ли е ГЕРБ? Ще се опита ли да направи правителство и ако да, с кого би се коалирала?
– Борисов отказа да даде пресконференция вероятно по две причини. Няма самочувствие на победител. Получи преднина, която едва ли ще може да оползотвори. ГЕРБ спечели изборите, но загуби властта. Второто обстоятелство е зависимостта на собственото политическо поведение от позицията на другите парламентарни сили. Това налага изчакване. Има и още нещо. В следизборната политическа ситуация ще продължи разследването на скандалите с подслушването и с разговорите в Банкя. При сегашното ръководство на ГЕРБ не може да се реализира коалиция с друга парламентарна партия. Ако ГЕРБ остане в опозиция, ще трябва да се противопоставя на стабилизационни мерки и ще трупа негативи. Нека не забравяме, че основна задача на правителство без ГЕРБ ще бъде да разчиства авгиевите обори, оставени от Борисов – Цветанов.
– Ще се стигне ли до програмно правителство с премиер Пламен Орешарски?
– Трябва да се изчака точното разпределение на мандатите в новия парламент. Възможността да се състави програмно правителство е реална. Ако ГЕРБ се провали с правителство на малцинството, мандатът ще бъде възложен на “Коалиция за България”, т.е. на Орешарски. ДПС се обяви за експертно правителство и има мостове със социалистите. “Атака” обяви за приоритети социалната сфера, образованието и здравеопазването. Това е база за диалог. Трудно е обаче да си представим, че ако се стигне до програмно правителство с премиер Орешарски, то ще бъде достатъчно стабилно. Парламентът може да се окаже “трибуна за разобличаване”, която да подготвя позиции за следващи парламентарни избори.
– Заявките на ДПС и лидера му Лютви Местан знак за какво са?
– За ДПС е изключително важно участието във властта. Но заедно с това е важно да се утвърждава като принципна, а не прагматична партия на властта на етническа основа. Оттук е отхвърлянето на “съглашение” с ГЕРБ. Обща поддръжка на програмно правителство заедно с “Атака” е трудно да си представим, но със сигурност ДПС няма да загуби, ако се стигне до това. ДПС може да печели от етническа капсулация като защитна реакция, но и като фактор на етническо равновесие. Всъщност това беше пътят към утвърждаването му.
– Възможна ли е коалиция с Волен Сидеров, или той ще бъде поставен в изолация?
– Партията на Волен Сидеров е безспорен печеливш в предизборната борба. “Атака” се появи като партия на протеста с искане за радикално преразглеждане на прехода и почерпи сила от сегашните протести. Партията губеше, когато подкрепяше ГЕРБ и започна да печели като анти-ГЕРБ. “Анти” е нейната стихия. Самото име на партията е войнствено, а не конструктивно. И все пак, при ситуацията, в която попада страната, чисто негативната позиция може да се окаже самоубийствена.
Волен Сидеров вече изпробва варианта на подкрепа за една партия, без самият той да получи реално участие във властта. Ако поуките от този опит бъдат отчетени, шансът да се коалира с ГЕРБ е малък. Другата опция – подкрепа за програмно правителство на Орешарски, изисква да надрасне най-значимата фобия. Остава трета възможност – да се “коалира” със самия себе си. При изолацията, в която попада ГЕРБ, става почти невъзможно да бъде изолиран и Сидеров. Ако той сам се изолира, към “пировата победа” на ГЕРБ ще се прибави и “пиров успех” на БСП, просто ще се тръгне към нови избори, ще рухне постройката на 42-рото НС. Така парламентарното равновесие е в зависимост от човек, който не е доказал собствената си уравновесеност.
– Какво ще стане в ГЕРБ, Борисов ще се раздели ли с Цветанов?
– Дълго време се смяташе, че ГЕРБ е просто еманация на Борисов и невъзможна без “мотора” Цветанов. Сега трябва да се провери една нова хипотеза: ГЕРБ остава на политическата сцена като самостоятелен фактор и с ново ръководство. В такъв смисъл победата на ГЕРБ може да се окаже загуба на Борисов и Цветанов. Подхвърлянето за вътрешни противоречия между “милиционерската” ГЕРБ и “интелигентната” ГЕРБ досега бяха приоритет на “жълтата” преса. Сега самият политически процес ще разшири въображението на коментаторите.
– Липсата на представители на протестиращите в новия парламент до какви процеси ще доведе? Как да тълкуваме протеста пред НДК?
– Българските избиратели искаха промяна. За промяна, срещу “статуквото”, колкото и да е парадоксално, се обявяваха и самите управляващи. Оставката на кабинета Борисов не позволи движението на протестиращите да съзрее политически достатъчно, за да излъчи автентично представителство.
Но трябва да оценим политическата ситуация като цяло и да си дадем сметка, че потенциалът на протестите не само не е изчерпан, но може да набере и по-голяма сила. Рисковете идват от това, че политическите маневри и противоречия в новия парламент могат да оставят на втори план неотложни проблеми на хората. Що се отнася до протеста пред НДК, той беше неправомерно раздут от електронните медии и създаде гротескна представа за този потенциал.
– Очакват ли ни политическа нестабилност и нови избори?
– Социалната ситуация е нестабилна. Скандалите, които разследва прокуратурата, не са приключили. Протестите не са приключили. Проблемите напират. Не само партиите – хората трябва да приемат резултатите от изборите. Много лесно е при тези предпоставки да се стигне до продължителна политическа нестабилност и нови избори. Но това не е неизбежно и непредотвратимо. Тестът за зрялост на демократичните институции предстои.
