Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 08.08.2012 г.
– Атентатът в Бургас сякаш мотивира тихия отказ от обществен дебат върху критичния доклад на Европейската комисия за България. И май не смути особено премиера Бойко Борисов. Защо, г-н Райчев?
– Атентатът по-скоро заглуши ефекта на доклада. Иначе докладът от Брюксел много смути премиера, защото той, а и цялото правителство бяха паднали в жертва на собствената си пропаганда и им се струваше, че може да бъде хубав. Всъщност те положиха много голямо усилие да е така, но нямаше начин Европа да направи положителен доклад за нас, с, при положение че вижда правосъдната ни система такава, каквато е. Ние самите си го знаем и очакванията Брюксел изведнъж да обяви, че положението се е оправило, са абсурдни. Те обаче много се надяваха, както стана и за валутната зона, и за Шенген. Струва ми се, че това правителство си прави илюзия за своя международен авторитет.
– Дали неглижирането на доклада покрай взрива в Сарафово не увеличи дистанцията с Европа? Преди дни узнахме от германския вътрешен министър, че изгледи за влизане на България и Румъния в Шенген до края на годината няма.
– Никога не сме били в друго положение. Но сега Европа е недоволна от себе си и най-лесният начин да изрази това недоволство е да се скара на България и Румъния. Иначе те правеха някакви мили очи на Борисов, особено когато у нас беше Берлускони (когато Берлускони беше премиер на Италия – б. р.). Сега обаче ми се струва, че акциите на премиера в Европа са паднали. Просто престана да бъде онзи любимец, който беше.
– Брюксел здраво ни критикува главно по ресора на вицепремиера и вътрешен министър Цветан Цветанов. Борисов обаче не предприе нищо. Сдържаната му реакция знак за какво е?
– В „двореца“ на Борисов има две ясно изразени крила. В едното символичните фигури са Плевнелиев и Дянков, а другото минава по линията на Цветанов и Фидосова. Борисов оттук насетне ще бъде принуден да балансира между двете. Дължи се на факта, че те взеха цялата власт. ГЕРБ преяде с власт и в резултат на това политическите напрежения в страната не са междупартийни, а вътрешнопартийни. Както навремето, когато БКП държеше цялата власт, голямото противоречие беше между някакви членове на Политбюро. Абсолютно същото имаме и сега – те направиха грубата грешка да преядат с власт, особено не им трябваше президентската институция. Цялата власт вече е тяхна, те отговарят за всички проблеми. Така че Борисов не може безплатно да „напердаши“ Цветанов, както в началото си позволяваше да го прави с министри. Защото това няма да бъде лично негово действие, а победа на крило.
– Не мислите ли, че поведението на Борисов след доклада е променено – ако преди демонстрираше солидарност с евродирективите, сега сякаш тя прелива в непукизъм. Какво ще му струва това в бъдеще?
– Той има да издържи още девет месеца на власт. Но не се вижда вариант да я вземе отново цялата на следващите избори. Чисто и просто в тези оставащи му до края на управлението месеци трябва да запази каквото може от рейтинга си. В този смисъл няма да виждаме особена стратегия в следващите месеци, а главно тактически маневри.
– Впрочем от известно време слушаме как не било добре сега да влизаме в еврозоната, после в Шенген…
– За Шенген, разбира се, подобна позиция е тип „кисело е гроздето“. Но за еврозоната по принцип беше погрешно самата мечта да ни вземат. Иначе нито има някаква възможност да влезем в еврозоната, нито това ни трябва в момента.
– Социолозите отчитате стабилна електорална подкрепа за ГЕРБ, а на третата година от управлението си правителствата по правило губят много. Какво развитие очаквате за ГЕРБ и Борисов на изборите?
– В момента ГЕРБ се ползва с доверието на една четвърт от българите. Това би му дало много силен електорален резултат, ако се запази. Но не ми се струва вероятно.
– Защо?
– Защото цените растат, положението в държавата, а и в световен мащаб не се подобрява. Големият въпрос при ГЕРБ е дали подкрепата за него ще спре на 20, или на 15 процента. Това са много различни сценарии на бъдеще, но във всички случаи те имат общ знаменател – ГЕРБ няма да може да управлява сама, ако изобщо може да управлява.
– Не ви ли звучи странно солидарната със Станишев реакция на Борисов за референдум за АЕЦ „Белене“. Някои заподозряха задкулисно договаряне между двамата. Какъв им е дивидентът, ако това е така?
– Аз мисля, че в действителност Борисов иска да има АЕЦ „Белене“, защото смята, че това е полезно за България. Външнополитически фактори не му позволиха да изгради ядрената централа. САЩ оказаха пряк натиск да няма „Белене“. В този смисъл
за Борисов един референдум е изход. Ако той се състои преди изборите, на него едва ли ще се явят половината избиратели и няма да даде резултат. Но ако се състои на изборите, тогава почти сигурно българите ще се произнесат в полза на АЕЦ. И няма да има възможност за международен натиск върху българското правителство.
– Казват, че има законова пречка референдумът да се състои заедно с изборите.
– Ако ГЕРБ положат усилия, би могло да стане.
– Какъв е дивидентът за Станишев от референдума?
– Много голям. Над 700 хиляди подписа са си огромно нещо.
– Всичките ли ще се влеят във вот за БСП?
– Не, разбира се. Но във всички случаи ще изградят протестния вот срещу правителството. А една партия да събере толкова подписи – това е без прецедент, такъв случай няма. Нито партийните противници, нито даже привържениците на Станишев вярваха, че той може да събере повече от 200-300 хиляди подписа. Неговата лична преценка обаче се оказа по-точна. А знаете, че за един политик най-главното е преценката.
– Какво означават тези подписи в светлината на изборните сюжети през 2013 година?
– Основният сюжет ще бъде ГЕРБ. А БСП в момента прибира дивидентите от това, че е единствената опозиционна партия. Това е така отчасти защото ГЕРБ биеше много силно по нея и защото тя самата се нагърби с ролята на опозиция. Но така или иначе единствената твърдо опозиционна партия, която смята да събаря ГЕРБ от власт, е БСП.
Синята опозиция много дълго време заемаше някакви междинни тонове – ние сме от едната страна, пък от другата… Това вече не е изгодно, когато става дума за избори. Освен това ми се струва, че българският народ смята отново да накаже управляващите си. Затова който е опозиция, ще спечели.
– Много се говори и за лява вълна в Европа…
– Лявата вълна в Европа е факт и няма да се учудя, ако догодина и Меркел падне. Съдя по резултатите от местните избори. Тя претърпя катастрофално поражение в най-голямата германска провинция. Катастрофално. Огромна дистанция между две партии, разликата в чиито резултати обикновено е 2-3 процента.
В България обаче няма лява вълна.
– А каква?
– В България има махмурлук на сутринта. Той протече така: между 2001 и 2012 г. ние ядем два пъти повече месо и плодове. Има огромно подобрение на живота за този период. То се случи между 2003 и 2008 г. и съвпадна с управлението на тройната коалиция. Не че тя го организира, но тогава влязохме в Европа, дойдоха инвестициите и, разбира се, заслуга за това има и тройната коалиция. Този хубав период обаче беше обявен от ГЕРБ за пъклен ад. Говореха, че повече така не може да се живее, че е ужасно, и т.н. И започна отмъщение за този период. Всъщност над България имаше златен дъжд, за който страната отмъсти. Този дъжд обаче нито ще се повтори, нито може да се повтори. Но в съзнанието на българите не е естествено, че живеем по-зле, макар че златният дъжд спря. Те мислят живота си сега като криза.
– А няма ли криза?
– Не е криза. Така ще живеем. Това е нашето равнище на производство, на богатство, на индустрия. България сега живее както е възможно при наличните ресурси. Хората не приемат това. И в това се състои грехът на Борисов – той ги обучи да мислят, че някой им пречи.
Вместо да вървим напред, да се мобилизираме и да си подобрим нещата, ние чакаме нещо да стане еднократно, да излезем от кризата. А това е нашият живот. От този капан няма излизане.
