Интервюто е публикувано във вестник „24 часа“ на 27 юни 2012 г.
– Каква е равносметката за 3-годишното управление на ГЕРБ, г-н Райчев?
– От всички правителства, управлявали цял мандат, никое не е успявало на третата година да удържи толкова много престиж и резерв от електората си, колкото това на Борисов. В момента ГЕРБ има поддръжници, колкото на старта си – горе-долу 1/4 от населението.
– С какъв стил на управление премиерът запази високите си дялове одобрение сред населението?
– Половината успех Борисов дължи на онова, заради което го избраха – феноменалната му способност да общува с хората, да им говори по свой си начин, те да му вярват. Другата половина на успеха му се дължи на изключителната му способност да дава заден ход.
Последните събития с протеста на еколозите срещу закона за горите са най-добрата илюстрация. Според мен, той направи едно изключително точно изказване защо не са прави. Беше остър, не им спести нито един аргумент и отиде докрай. И съпроводи това с крайно неочакван луфт: „Но щом не искате, няма да го направя.“.Това може да се прочете негативно – че прави популизъм и компромиси по важни въпроси. Но може да се прочете и позитивно, а именно: „Аз съм дошъл да управлявам за вас и щом сте такива – няма да го правя. Вършите глупост, но аз ще ви следвам, защото вие сте ме избрали.“ Това е много особен стил, който не съм виждал друг политик да упражнява.
– Кои са личните грешки на премиера Борисов и кои – на министрите му?
– Има няколко неща, които са критични за него. Едното от тях е свързано с престъпността. Още в самото начало на мандата си Борисов и Цветанов успяха да постигнат прелом, но не че престъпността много намаля, а си размениха ролите престъпност и власт. Преди тях властта се криеше, а престъпността се пъчеше.
Те успяха да направят така, че те да се пъчат, а престъпността да се крие.
Все едно дете да пуши цигари въпреки забраните ти. Едно е да се крие и да пуши, друго да ти духа дима в лицето – две принципно различни ситуации, макар да е еднакво неприятно, че детето ти пуши.
От друга страна, започнаха да криминализират политическите си противници. Застанаха на този ръб и на два-три пъти го престъпиха. Върхът на всичко бе, когато пратиха ДАНС за подписката на Яне Янев – проверяваха подписката на политическия си противник, използвайки силови структури. След това обаче дадоха заден или поне се направиха, престанаха да излизат записи от подслушвания и т.н. Добре е тази граница да не се престъпва, защото за България е значително по-важно в страната да има свобода, отколкото свръхпреследване на престъпност.
– В какво друго греши правителството?
– В отказа от реформи. Това правителство не посмя да направи реформа в нито една от ключовите области – нито в здравеопазването, нито във висшето образование, нито в железниците. Отново по силата на това, че хората повтарят „Прави реформа, прави реформа, докога така?“, но всъщност реформата е от десен характер.
Реформата ще намали болниците, ще намали вузовете, т.е. броя на студентите, чрез рестрикциите в БДЖ ще отнеме транспорта на голяма част от населението. Навсякъде ГЕРБ достигна до прага на реформата и спря. Това отново е същото – „Да не създаваме врагове, да не ни намразят“. Имаше един момент, след победата в президентските избори, когато помислих, че те са набрали достатъчно власт, за да започнат да правят някаква реформа, но тази година също се пропиля и това не се случи. Има парадокс – Борисов великолепно умее да държи властта, но не смее да управлява.
– Едни социолози измерват малка дистанция между ГЕРБ и БСП, други голяма. Кое е вярното?
– Социолозите не измерват толкова различно подкрепата за ГЕРБ и БСП. „Алфа рисърч“ измерва по-ниски стойности за ГЕРБ – 22-23%. Повечето други измерват около 25-27%, малка част – 30% и нагоре. Трудно е да се каже кой е прав, но че тенденцията е към понижение, е безспорно.
За БСП пък социолозите не измерват кой знае каква динамика – всички, които съм виждал, са между 16 и 17% и 19-20%. Няма никакво съмнение, че двете позиции се сближават и че вероятността някоя от тях да успее да спечели абсолютно мнозинство май клони към нула. Оттук следва въпросът как въобще ще изглежда следващата България – коалиция на един от тези с малки или като голяма коалиция, националноойговорна, на тези две да управляват България.
Второто ми се вижда много малко вероятно, но в политиката никога не трябва да се казва „никога“.
Идват едни моменти, както в Гърция, когато се правят най-различни коалиции, за да спасиш страната. България не го е докарала дотам и мисля, че ако не се случи много голямо влошаване, ще си бъде една от двете – ГЕРБ или БСП със съюзник.
– По-скоро ГЕРБ, или по-скоро БСП?
– Абсурд е да се каже година преди изборите, но шансовете са 50:50. Опира до подробности, колко и кои партии са влезли, кои са на ръба…
– Защо сведеното до минимум НДСВ се разрои така? Преди Кунева, сега Борислав Цеков с „Модерна България“, Николай Цонев също прави партия. Коя ще прескочи бариерата?
– Борислав Цеков и Николай Цонев не са съпоставими с Кунева. НДСВ бе протестът на България срещу двуполюсния модел, беше „Махнете тия досегашните, които за 10 г. ни причиниха толкова много болка“. Озовавайки се във властта, НДСВ тепърва решаваше какво е – дали дясна, или центристка партия, дали може да прави алианси наляво или да върви надясно.
И ако НДСВ бе първият вулкан, който помете всичко, той просто бе съпроводен от още два след това. Бойко Борисов също е откърмен в НДСВ, и Кунева е от същата линия. Другите малки вулкани не са много важни, но пък три малко ли са?
Симеон, Борисов, Кунева – всичко излиза от този център, който тогава се оголи и сега протестира срещу това, че беше забравен. А вече 12 г. залива държавата. Това са единствените места, откъдето излиза енергия – вдясно почти нищо от предишните формации не остана живо, а вляво БСП е на максимума си – 20-те процента да станат най-много 25, не могат да станат 30-40-50…
– Какво ще стане с формацията на Кунева?
– Пред нея седи дилемата, както пред Симеон Втори и Борисов – дали сме десни или сме центристи. Г-жа Кунева обаче не е загубила възможността да създаде онзи уникат, който предлага електоратът. Тя има обсег на действие и вляво, и в дясно. Нападат я напоследък, че е съпруга на човек, който е син на началник при комунистите. И вместо в атака тя минава в отбрана. Кунева каза:“Баща ми е лежал в лагер, аз съм репресирана по време на комунизма по произход и просто се случи да се влюбя в човек, чийто баща е някакъв.“ Грешна отбрана, защото мнозинството българи са потомци на комунисти и антикомунисти, на хора, били с властта преди 9 септември 1944 г., и след него. И ние просто трябва да забравим това, а не да се отбраняваме срещу него. Но това е сложното, центристкото решение.
– ДПС спори с Кунева за третото място. Кой ще е брокерът?
– ДПС е в сложно положение, защото сатанизацията на Доган, която продължи 2 г., даде своя плод. Днес много трудно някой може да обяви, че прави коалиция с Доган, и той осъзнава това. Зависи от обхвата на партията на Кунева – в центристки вариант това са 10-15%, в десен вариант не виждам повече от едноцифрено число.
– Реши ли се кризата в Гърция и еврозоната, или апокалипсисът още ни грози?
– Нищо не се е решило. Понеже сме на футболна вълна, не стига, че на гърците им дадоха да преиграят мача, че им простиха им няколко загуби, ами в момента гледаме министър-председателя и министърът на финансите да се търкалят по терена и да печелят време. Единият се държи за сърцето, другият – за очите, въргалят се и губят време. За колко време на съдията ще му стигнат нервите – не знам. Мисля, че няма да му стигнат.
