кариерата си като директор на гробищата в родния Крагуевац, и навярно подозират, че с идването си на власт възнамерява да разшири бизнеса. Призракът на войните, етническите чистки и масовите избивания отново изплува в първите световни коментари. Съратничеството с Милошевич в случая се изразява с това, че през 1998-99 тогавашната партия на Николич, Сръбската радикална партия, влиза в коалиция с управляващите социалисти и той за кратък период от време е вицепремиер. По-малко внимание се обръща на острите разногласия, които радикалите винаги са имали с Милошевич, както и на факта, че именно Милошевич години по-рано е пратил Николич на тримесечен престой в затвора в Гниляне. Трябва да се подчертае, че самият Николич не е блестял с крайните възгледи на своя баща в политиката, всеизвестния Воислав Шешел. Вярно, говорил е неведнъж за „Велика Сърбия”, за историческото право на сърбите върху земи на съседни бивши югорепублики, но и често е уточнявал, че това е „мечта”, а не израз на „завоевателска политика”. Още по-голяма еволюция търпи публичното му присъствие след 2008, времето на развода с Шешел. Не нещо друго, а въпросът за членството в ЕС разделя радикалите. Докато Шешел е твърд противник на сръбската кандидатура за Съюза, Николич се обявява за проевропеец, напуска дотогавашната си партия и незабавно учредява нова, претендираща за европейски десен консерватизъм. Времето до изборите през 2012 е добре уплътнено. Проевропейската реторика не е само за предизборна употреба, тя звучи постоянно през всичките 4 г., за наблюдателите не остават незабелязани и външнополитическите совалки на Николич в САЩ и Брюксел, срещите с посланиците на ЕС, стремежът да покаже едно ново и по-приемливо лице. И по-скоро успява. Никаква база за сравнение не може да има между Прогресивната партия и гръцката или холандската крайна десница. На техен фон Николич е либерал. И ако медиите по навик говорят за краен национализъм и Милошевич, понеже друго не знаят, то толкова по-непонятно за сръбската публика прозвуча интервюто на доайена на сръбската демократична политика Драголюб Мичунович, който направо сравни избора на Николич с възшествието на Хитлер. Хитлер, ама друг път.
