Интервюто е публикувано в Информационна агенция „Фокус“ на 19 май 2012 г.
Фокус: Г-н Попиванов, възможно ли е да се постигне съгласие преди конгреса на БСП, както каза в телевизионно интервю Георги Първанов. Сергей Станишев отказа, но също обяви, че партията трябва да се консолидира срещу ГЕРБ. Как ще се случи това обединение?
Борис Попиванов: Съгласието в последна сметка ще дойде от решенията на конгреса и заключителните резолюции, които трябва да начертаят политическата линия от партията оттук насетне. И двамата основни кандидати за председател досега са гарантирали, че ще работят за осъществяване на тази линия, независимо кой от тях бъде избран. Съгласието е необходимо, но то трябва да се появи облечено в политика и курс за действие. Опитът показва, че разбирателство, основано на лично договаряне, в българската политика не отвежда далеч. В БСП несъмнено имат предвид печалния опит на СДС и Синята коалиция в последните повече от 10 години, и особено от последните дни. Личностите се оказват разделителни линии тогава, когато няма какво друго да сближава, а в партията има условия за консолидация. Първо, отчетно-изборната кампания ясно засвидетелства, че в голямата си част партийните структури нямат проблем нито със Станишев, нито с Първанов, така че на избора трябва да се гледа като на това, което е – демократична процедура в една политическа сила. И второ, конгресните документи, обсъждани многократно из цялата страна, включително и на заседания в София, предлагат кауза, която може да се превърне в знаме на партията и да носи обединяващото начало в рамките на конгреса – каузата за нова социална държава. Това е кауза, която при подходящи послания и подходящо политическо поведение може да стигне до широки слоеве от българското общество, което е остро чувствително спрямо несправедливостите на днешните социални системи, спрямо откровения хаос в здравеопазване, образование и социални услуги, и то на моменти дирижиран хаос, създаващ предпоставки те да бъдат принесени в жертва на бюджетната стабилност. Ако БСП излъчи ясен сигнал, че няма да допусне, било на власт, било в опозиция, счетоводителското мислене да надделее над обществения дълг на властта, има своите шансове и сблъсъкът Първанов-Станишев дори може да изиграе положителна роля. Повтарям, ако успее. Защото думите засега са доста повече от това, което общественото ухо може и иска да чуе.
Фокус: Как ще коментирате обвиненията от страна на президента Първанов, че БСП харчи големи суми за черен пиар срещу него?
Борис Попиванов: Не знам дали това е така, но че атаките срещу президента Първанов са многопосочни и концентрирани, е факт. Те текат и през парламента, в поредната комисия за разследване на предишните президентски мандати, и през специалните служби, от които чуваме всевъзможни недоказани неща, и дори през бивши съветници на Първанов, които посветиха последните 5 г. на изисканото занимание да оплюват неспирно своя бивш работодател и държавен глава. Тези неща не са нови за българския политически живот, с тях малко или много сме свикнали. Но недоволните от Бойко Борисов и управлението му трябва да знаят, че доверието на хората в личности, а не в партии или институции идва именно оттам – от саморазрушителния бяс, с който сриваме авторитета на партиите и институциите.
Фокус: Какви промени очаквате да настъпят след конгреса в БСП? Очаквате ли БСП да се разцепи, да има някакво разединение или да я напуснат знакови имена?
Борис Попиванов: Не. БСП има инстинкт за самосъхранение, доказван неведнъж в тежки и сложни моменти, а и не мисля, че някой изобщо си го е поставил за цел. Въпросът не е в разцеплението, а в цената на консолидацията. Въпросът не е дали ще си отидат знакови имена, а че през всичките изминали години си отидоха много не-знакови имена. Отливът на избиратели е несъмнен. И крехкото равновесие в обществената подкрепа за партията напоследък не може да действа самоуспокоително. Ако тепърва не дойдат нови знакови имена, и то относително скоро, се боя, че настоящите знакови имена няма да са достатъчни. БСП трябва да се отваря към обществото, да се приближава към хората. Самата партия съзнава дълготрайни негативни тенденции, и се готви да ги обсъди на своя конгрес. Отслабват позициите й в селата и малките градове; далеч от достатъчно е влиянието й сред младите и хората в активна възраст; малко са интелектуалците и знач
имите обществени фигури, склонни да се ангажират с посланията й. Това е по-тревожното.
Фокус: Какви са очаквания ви за самия конгрес? Дали ще има някакви манипулации, тъй като имаше такива съмнения?
Борис Попиванов: Пред конгреса има три пътя. Да произведе скандал, което не вярвам. Да премине тихо и кротко, за разочарование на любителите на гръмотевиците, и да остане в сянката на Националния съвет на СДС с неговите драматични решения. И да излезе със силна и отчетлива позиция, която да върне пълноценно БСП в дневния ред на обществото. Последното, разбира се, е най-трудно. БСП дори със силната инициатива за референдум за АЕЦ „Белене” не съумя да направи дълго отекваща в медиите новина. Продължава да е факт разминаването на партията с действията и стремежите на много обществени организации, с исканията на протестиращи, с реално преживяващите безизходица хора по докарани до фалит предприятия, с лъганите от работодатели, с оплетените в здравните услуги, с тормозените от монополи и нелоялна конкуренция, и още, уви, толкова много. Българската държава в момента не е честна към своите граждани. И драмата на българския гражданин е, че не може да се обърне към нея, когато пазарът е нечестен спрямо него. Това според мен трябва да е централен проблем за конгреса, и не само за него, а за една лява партия, ако наистина иска да я лява.
Фокус: Какво ще бъде политическото бъдеще на Георги Първанов оттук нататък според вас?
Борис Попиванов: Към личността и политическата биография на Георги Първанов има доста критики, някои справедливи, някои пресилени. Едно може да се каже: че ние тук в България не осъзнаваме, че държавник със стратегическо мислене се изгражда дълги години, десетилетия наред, не става от днес за вчера, по височайшата повеля на съдбата, не се среща по разклоните. Изобилието от политици-еднодневки и резултатите от техните действия така и не ни научиха, че трябва повече да ценим малцината, успели да наложат своето присъствие и да привличат за себе си подкрепа през цялото време на българския преход, а не само в някоя кратка нощ на изборните чудеса. С името на Първанов справедливо или не се свързват идеята за коалиционност като формула на националното съгласие, идеята за енергетиката като приоритетно поле на българското развитие, и още редица неща, към които тепърва ще се връщаме през идните месеци и години. Смятам, че той е доста далеч от пенсиониране.
Фокус: Какво ще се случи на 21 май, деня след конгреса с БСП – какви са възможните сценарии?
Борис Попиванов: Ще започне нова работна седмица. Въпросът ви е уместен, защото по-важни от конгреса са последиците от него. Ако не се случи нещо изненадващо, което би отложило лидерския избор, или би внесло нов елемент в конгресната ситуация, политическият живот ще продължи по обичайното си русло, ще се редят новините от синия лагер, от предстоящото национално събрание на ДСБ, ще дойдат нови инициативи на Меглена Кунева, ще се проведе конгрес и на НДСВ, ще вървят сондажи за нови коалиционни формати във всички посоки. Наближава лятото, след което очевидно ще започне артилерийската атака на ГЕРБ – откриване на нов лъч на метрото, нови участъци от магистрали, мащабни ремонти в центровете на градовете. И то на фона на разединена и докарана до безсилие стара десница, на една „Атака”, държана на ръба на парламентарното оцеляване, на едно РЗС, което не работи друго освен партньор на управляващите. Ако БСП не иска да отстъпи дългосрочно цялата политическа инициатива на ГЕРБ и Кунева, трябва много бързо да се заеме с основната си задача – да убеди обществото, че държавата може да бъде различна, по-социална, по-справедлива, и най-вече по-честна, от онова, което е в момента. Това минава и през нов анализ на държавната собственост и държавните активи, и през търсене на по-щателен и работещ държавен и синдикален контрол над приватизираните предприятия, и, нека още веднъж го кажем ясно, през решителен курс към отмяна на плоския данък. Изиграл навремето си ролята да изведе на светло част от сивата икономика, той днес друга роля не изпълнява, освен да концентрира все повече пари във все по-малко ръце, и да възпроизвежда бедността в прекалено широки слоеве на обществото. В БСП със сигурност следят събитията във Франция, породили много надежди и насърчили все по-засилващия се обществен натиск за промяна в цялата европейска политика. Но следят и събитията в Гърция, където желанието за промяна вече не се свързва нито с традиционната левиц
а, нито дори с традиционната десница, а търси нови форми, отхвърлящи самодоволството и самозатварянето на едни и същи политически елити. В българското общество има търсене на лява политика. Да видим дали ще има и предлагане.
Фокус: Много членове на сегашното ръководство на партията показват открита нервност в изявите си по медиите. Кой лагер е по-нервен, на Станишев или на Първанов, и на какво се дължи това?
Борис Попиванов: Всяка предизборна борба, била тя и вътрешнопартийна, изхабява, уморява, повишава емоционалния градус. Мисля, че и двете страни си позволиха да кажат повече, отколкото общите ценности и общите цели предполагат, но по-малко, отколкото партията иска да чуе. От самото начало дискусията тръгна в посока, която не беше най-съдържателната, но в сравнение със споровете в други политически сили, нервността тук беше достатъчно овладяна и умерена.
Фокус:Как ще се отрази скандалът около договорките за местните избори в Сливен с участието на председателя на местната структура Мартин Славов на конгреса?
Борис Попиванов: Независимо от конкретните обстоятелства, които се надявам скоро да бъдат изяснени, това е крайно неприятен момент, и създава риск да смъкне още повече нивото на дискусия в партията. Моралните проблеми са характерни за всички политически сили, но при БСП те се отразяват особено чувствително. Новоизбраното партийно ръководство трябва не само да заеме още по-ясна и решителна позиция по случая Сливен, но и да не допусне той да стане прощъпулникът му в очите на общественото мнение, да стане първото нещо, с което хората ще го свързват. Освен ако не се обърне в позитив, което засега не виждам как ще стане.
Фокус: Лидерът на СДС Мартин Димитров подаде оставка, след като партията отхвърли настояването му за препотвърждаване на споразумението с ДСБ за продължаване на Синята коалиция за изборите догодина; предстои конгрес на БСП, на политическата сцена излизат и нови политически формации. Какви ще бъдат политическите последици след разпадането на Синята коалиция и след конгреса на БСП?
Борис Попиванов: Увеличава се нестабилността на партийната система. И се увеличава не непременно поради нечия зла воля, а защото българските партии са все така дистанцирани от своите избиратели, не са стъпили здраво на техните очаквания, и поради това нямат и организационна устойчивост. В ГЕРБ навярно ще се помъчат да представят процесите в синьо и червено като поредна криза в партиите на прехода, за разлика от цветущото състояние, в което те самите се намират. Но проблемът не е кой е останал в прехода и кой е прекрачил отвъд него, проблемът все така е държавата, която не произвежда решения, а създава нови и нови проблеми. Отново ще кажа: когато чувстваш и пазара, и държавата несправедливи към теб, какво можеш да очакваш от партиите? Само едно – да променят това.
