Димитър Ганев
Парламентарните избори в Русия в началото на декември белязаха нова ситуация за управляващите. Множеството обвинения за манипулация на вота, оспорването на легитимността на изборите, последвалите масови протести в големите руски градове повишиха градуса на напрежение до най-висока степен от началото на управлението на Путин. Западните медии започнаха безпрецедентна кампания, която наливаше допълнително „масло в огъня“. Като нещо нормално започнахме да гледаме на заглавия от рода: „Настъпи руската пролет“, „Краят на ерата на Путин“ и т.н. Властта беше във видимо отстъпление. Първата цел на управляващия елит беше да тушира общественото недоволство. Най-ясно можем да съдим за това от обявения пакет за либерални реформи от президента Медведев в годишното му обръщение към Федералното събрание в края на декември. Бързият отговор на властта беше с цел да тушира общественото напрежение, за да не ескалира до неконтолируеми нива.
Втората цел на кандидат-президента Путин беше да гарантира легитимността на президентските избори. За целта бяха подписани множество споразумения с неправителствени организации, които наблюдават изборите и гарантират за тяхната честност. Но управляващите отидоха дори по-далеч. Бяха монтирани камери в избирателните секции, по изрично настояване на Путин, които да предават в реално време как протича гласуването.
Целта беше постигната. Светът призна изборите. Ситуацията е много различна от тази на дните след парламентарния вот. Въпреки че някои международни наблюдатели изразиха умерени съмнения относно честността на изборите, мнозинството от тях признаха, че отговарят на международните стандарти. Във вътрешен план, лидерът на комунистите не призна изборите за легитимни, но това е по-скоро реакция на слабия му резултат, който е дори по-нисък от вота за КПРФ на парламентарните избори. Михаил Прохоров също изрази сериозни съмнения в честността на изборите, но неговата позиция беше далеч по-умерена. Като представител на либералните среди, които бяха всъщност огромната част от протестиращите, неговата реакция изглежда повече от логична.
Какво е различното в Русия след 4 март?
Добилият популярност в последните години модел на управление „в тандем“ е вече неактуален. Властта отново придобива моноцентричен характер около фигурата на президента. Това не поставя под съмнение изборът на Дмитрий Медведев начело на следващото правителство. Но това е само на пръв поглед. Тежката битка, която се води в либералния лагер тепърва започва. Изненадващо високият резултат на Михаил Прохоров и амбициите на авторитетния бивш финансов министър – Алексей Кудрин да създаде нова дясна, либерална партия могат да преобърнат лидерството в либералния лагер. Медведев лесно може да стане изкупителна жертва на бавните и спорни реформи в политическата и икономическата сфера, които несъмнено предстоят.
Президентските избори нанесоха и болезнен удар върху лидерите на старата опозиция в лицето на Генадий Зюганов, Владимир Жириновски и Сергей Миронов. Всички те, без изключение, постигнаха по-слаб резултат на 4 март от листите им за парламентарните избори през декември. Това поставя под въпрос и тяхното оставане на председателския пост в партиите им в бъдеще. Това се отнася особено за лидера на „Справедлива Русия“, който има 4 пъти по-малка подкрепа от партията му.
Все повече погледите на руския политически елит и политическите наблюдатели ще се изместват към набиращата скорост либерална опозиция. Заявките на Алексей Кудрин и Михаил Прохоров за нова дясна партия съвсем не са без значение. Изненадващо високият резултат на руския олигарх на изборите, особено в Москва и Санкт Петербург, където той заема второто място, създават една съвсем нова ситуация. Кремъл ще трябва да обръща специално внимание върху техните искания и понякога дори да се съобразява с тях, защото именно те са представителите на тези протестиращи маси от хора, които подкопаха отчасти стабилността на управлението в дните след парламентарните избори.
Трудностите предстоят
Стабилизирал общественото напрежение в определени граници, гарантирал легитимността на изборите и победил с внушителен резултат, за избрания президент трудностите тепърва предстоят. Огромното обществено доверие, което му беше гласувано на 4 март е придружено и със съществени очаквания и голяма отговорност. Путин се изправя пред тежката ситуация да реформира системата, която той самият е изградил.
На първо място е политическата реформа. Русия е променена от времето, в което Путин пое властта. Протестите доказаха това. Властта е длъжна да се съобрази с това и съответно постепенно да либерализира управлението. Либералният пакет от реформи, обявен от президента Медведев трябва да се състои, а дори и да се отиде отвъд него.
Икономическата реформа е дори по-тежка и сложна. Руската икономика, която е основно структурирана около експорта на суровини, е нужно да се модернизира. С нестабилните пазари на природни ресурси и напредъка на технологиите, това не може да бъде икономически модел в дългосрочен план. Ако Русия иска да заеме място на влиятелен играч в многополюсния свят, в който живеем, това трябва да се промени. Повишаването на ефективността на руската икономика и развитието на Русия във високотехнологичната индустрия ще бъдат от решаващо значение за страната в дългосрочен план.
