Позицията на политолога Пламен Владимиров по актуалните теми от последните дни за скандала с депутата Делян Добрев, има ли конфликт между премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев, за сайта leaderstoday.eu може да прочетете ТУК.
Под симпатичното наименование „хасковска организация“ всъщност се има предвид представителите на ГЕРБ в общинската власт на Хасково и в Народното събрание. Т.е. става въпрос не просто за вътрешно-партийни проблеми, а такива, свързани с участието на лица от въпросната политическа сила в упражняване на някаква власт в публичните институции. Трудно можем да си представим наличие на вътрешно-партиен процес в ГЕРБ извън институциите на властта. Какво всъщност стана ясно от конфликта между Делян Добрев и кмета на Хасково? Спорът е това кой-кого е назначил конкретно и кой-каква обществена поръчка е спечелил. Или казано още по ясно – кой-какъв ресурс да усвоява. Подобни предишни случаи, включително като последния със „суджуците“ в Добрич, се вписват в тази картина. Ако предположим, че кандидатите за насочване и усвояване на ресурс в ГЕРБ са много, то няма как да изключим и в бъдеще подобни конфликти. Предпоставка за всичко това се явява концентрацията на държавна и местна власт в една политическа сила.
Цветанов де-факто изпълнява функциите на организационен секретар на ГЕРБ. Това е така още от създаването й. Именно това му придава статут на „втори човек“ в партията, въпреки наличието на още някоко заместник-председатели. Цветанов е ангажиран в най-голяма степен с дейността на организациите по места. Негова е в голяма степен е отговорността за подбора на кандидатите на ГЕРБ за народни представители, общински съветници, кметове. В този смисъл всеки един проблем, свързан особено с кметове и общински съветници от ГЕРБ, много бързо може да да се обърне срещу него. Свидетели сме в последно време на множество скандали по места в ГЕРБ (Добрич, Хасково, Ботевград, Плевен). С тези обиколки Цветанов според мен се опитва да защити себе си, влиянието си в ГЕРБ и позицията си на „втори човек“ в партията. С това са свързани според мен обиколките на Цветанов, а не с подготовка за предсрочни парламентарни избори. Подобни са мислими след края на българското европредседателство. А и казусът с Добрев също не се развива много в полза на Цветанов.
Той застана зад декларация от името на ГЕРБ, с която се сваля политическото доверие от кмета на Хасково. Накрая какво излиза като резултат? Не кметът, а Делян Добрев извършил нередности. Това дава сигнал към кметовете на ГЕРБ, че не е нужно да са „верни“ на Цветанов, а на Борисов.
Политическата съдба на Делян Добрев едва ли представлява особена грижа на депутатите от ГЕРБ. А и самият той не изглежда да е политическа фигура, която да се ползва със силно вътрешно влияние в партията си. Дори в неговия район (Хасково) търпи поражение от съпартийци. Не става въпрос за вътрешно разделение в ГЕРБ по отношение на присъствието на Добрев в Народното събрание. Зад призивите към Добрев да не подава оставка прозират целенасочени действия на ГЕРБ в имиджов план.
Целта е да се представи Делян Добрев като „жертва“, а не като основно действащо лице,замесено в скандала. И по този начин да се изчисти имиджа на управляващите като цяло. А самото окончателно решение – дали Добрев да остане депутат или не – само по себе си няма никакво значение за българската политика.
Конфликтът между министър-председател и президент е институционално заложен в българската конституция. Множество конкретни примери могат да бъдат дадени от началото на 90-те години до сега в подкрепа на това твърдение. В случая с Борисов и Радев не бих казал, че това обяснява изцяло конфликта. „Съжителството“ на Борисов с Плевнелиев бе много миролоюбиво. Явно другаде следва да бъде търсено основното обяснение.
Очевидно високото обществено доверие, с което се ползва Радев, предизвиква раздразнение в Борисов.
Затова са и атаките срещу президента. Съгласно тълкувателно решение на Конституционния съд президентът има право на политическа позиция. Явно съществуват протиснения от това титуляр на поста, ползващ се със значимо обществено доверие, да формулира свободно подобни позиции, които не винаги могат да съвпадат с тези на Борисов и управляващите. Не очаквам обаче ескалация на конфликта, а по-скоро перманентното му поддържане във времето.
Целта е политическото „опитомяване“ на Радев, а не неговото отстраняване от поста.