Политолог: Обществото желае промяна и затова партиите слагат такъв тип нови лица в листите си

За началото на предизборната кампания, какви са регистрирани листи, формирани ли се вече партийните щабове на партиите по места и коментар за водачите на листи, Радио „Фокус” – Варна разговаря с политическия анализатор Първан Симеонов.
Фокус: Г-н Симеонов, партиите вече показаха точните листи и хората, които ще кандидатстват за народния вот на 26 март. Повечето от тях имат претенции, че голям процент от лицата са нови, така ли е наистина?
Първан Симеонов: Не малък процент от лицата са нови за политиката, а не са нови като възраст и като лица. Това, което партиите търсят е очевидно. Те чуха какво желае обществото. То желае промяна и това се видя на президентските избори затова и се слагат такъв тип лица. Второ, слагат се доста по-радикално звучащи лица. Това е свидетелство за общата радикализация на политическия процес е нас. Трето, слагат се лица, които се занимават по-скоро с интерпретации, с медии, с имидж. Това е свидетелство, че партиите ясно си дават сметка, че имиджа и интерпретацията стават вече дори по-важни от самия факт. Вече много често си говорим, че живеем в постистина, в която има алтернативни факти и фалшиви новини. Освен всичко, партиите си дават сметка и за още нещо. Самите те като че ли вече не излъчват кой знае какво обаяние и затова са принудени да се възползват от външни авторитети. когато вземем пред вид всички тези обстоятелства може да се обясни случващото се, то не е никак сложно. Просто на президентските избори се видя голяма, дори популистка енергия за промяна, която сега партиите се опитват да последват.
Фокус: Тези нови лица са за пред хората, за пред избирателите, които както вие казахте искат някаква промяна, която не може много точно да бъде определена, но вие като специалист, като политолог смятате ли наистина, че такъв вид коренна промяна в политическата класа в България може да доведе до нещо, позитивно, така да го наречем, до нещо, което наистина може а промени живота на хората, към което всички се стремим.
Първан Симеонов: Аз първо не мисля, че тези резки промени са възможни първи и второ са нужни, с което мисля, че отговарям на вашия въпрос дали би могла да доведе. Не мисля, по-скоро мисля в системното усилие на партиите. мисля, че това е по-продуктивното отколкото тези резки промени. Ние българите ще заживеем по-добре, когато произвеждаме повече. Това означава образование, производство, означава икономика. Вместо това ние имаме гетоизация на определени общности в България, имаме икономика, която се ориентира към услугите, а не към производството, имаме намаляване на онези отрасли, които изискват мозък, т. е. добавят стойност. С две думи, ние просто не произвеждаме достатъчно стойност в нашата икономика и следователно няма пари. Каквито и нови лица, нови избирателни системи, нови шоупрограми и нови фалшиви новини да си измисляме, няма да заживеем по-добре. Това е едно. Второ, илюзия е, че можем рязко да заживеем по-добре. Просто ние като общество сме едно от победените общества в Студената война, общество, което доста глупаво постъпи в хода на своя преход и не избра удачни механизми на икономическа трансформация, така че да запази голяма част от реалния си капитал. Съответно сега берем плодовете на това. Ние отложихме реформите с 7 – 8 години в България, реалните реформи започнаха в края на 90-те, когато те може би вече нямаха смисъл. Ние нямаме икономическата основа да живеем добре, пък и каквито и политически лупинги да правим, това няма да се случи толкова бързо.
Фокус: Дали ще има адекватна партия, която да спре с популизма и да говори с реални факти и цифри на гражданите?
Първан Симеонов: Съмнявам се. Факторите са няколко. Първо Доналд Тръмп стана възможен. след като такова нещо може да се случи на най-могъщия световен полюс може би, въпреки че светът вече върви към многополюсност, но САЩ си е САЩ. Щом в САЩ може да се случи нещо подобно, в България може да се случи по десет. Второ, малцина са онези, които имат куража да казват истината, а предпочитат да се позиционират спрямо желанията на хората вместо да формират тези предпочитания. Трето, в крайна сметка хората са прави да искат повече. Четвърто, върна се конкуренцията и залога в тези избори, върна се двуполюсното противопоставяне, върна се битката. До скоро беше ясно кой е победителят, сега не е ясно. Когато се върне битката, партиите стават безогледни, на война като на война. Затова аз не съм оптимист за това, че тази демагогия, нека не я наричаме популизъм, ще спре защото популизъм все повече в политическата и медийната дискусия, наричаме нещо друга, не просто демагогия. популизмът е вече почти идеология – на Берлускони, на Тръмп, на Льо Пен, идеологията на едни Качински, силна или слаба, радикална или не, националистическа или не, но това е идеология, която казва едно и също – има честен народ и лош елит, няма ляво, няма дясно, има просто добри и лоши, да махнем лошите и да дойдем ние. А ние сме добрите по презумпция и в България това го гледаме постоянно, вече 15 – 16 години, постоянно идват едни добри, които ще махнат лошите с резултат след четири години търсим нови добри.
Фокус: До къде ще доведе директната и индиректната намеса във вътрешните работи на страната от север, то запад, от изток, от юг?
Първан Симеонов: За съжаление има регионални сили около нас с много сериозна глобална амбиция, нека не навлизаме в подробности защото навлизаме в опасна територия. И на североизток, и на югоизток от нас има процеси, които могат да поставят България в условия на зависимости. Най-тежкото е да свикнем с това, да го приемем и да заживеем с него. Някои хора в момента казват, че например ДОСТ е формация, която обслужва чужди интереси. Наистина имаме доста основания да смятаме така наистина. По-лошото от това ще бъде просто да се създаде един санитарен кордон около тази формация и тя да стане абсолютно неприемлива. По-лошото ще е да свикнем, че има един сектор от българската общество, за когото не мислим. създали сме един санитарен кордон и точка. Тук вината е у другите български партии, които както правилно отбеляза Слави Бинев, така и не включиха Али и Хасан в своите листи. ние като общество някак си трайно свикнахме, че турскоезичният вот в България може да бъде монополизиран. Сега като че ли по същия начин се готови да свикнем, че може да го монополизира някаква външна сила. Не ми се иска да мисля, че след десетина години ще се наложи да свикваме, че ще има области в България например с двуезични надписи. Тази липса на съпротивителни сили в българското общество е стряскаща. Също толкова стряскащо е и това залитане в крайна русофилия в момента, което е на мода и те се надпреварват кой е по критик на НАТО. Все пак обаче трябва да си припомняме често, че в България живеем колкото можем добре. Ясно е, че не живеем добре, но можеше да живеем и много по-зле ако не бяхме част от западния клуб, клуб в който има правила, клуб в който аз и вие можем да говорим сравнително спокойно без да ни се случват неприятни неща, клуб в който все пак има някакви ценности, към които ние сме се стремели в свободната си история. България е част от Запада и слава Богу. Цялото това заиграване с произточни сантименти и игра с огъня. Ето от това се притеснявам в тези избори, да не свикнем трайно, че някой може да ни се меси във вътрешните работи и да не свикнем трайно с тази игра с огъня, дайте сега да преосмислим Европейския съюз и НАТО.