Статия на Първан Симеонов за вестник "СЕГА"

Статия на Първан Симеонов за вестник „СЕГА“ с оригинално заглавие – Капаните пред служебния кабинет са отворени, може да прочете ТУК.
Много бързо новият президент ще трябва да се определи спрямо партията, която го подкрепи
Когато едва познат до преди три месеца пилот стана президент с почти исторически резултат, няма нищо по-банално от авиационни метафори. Но на Румен Радев наистина му се наложи да направи нещо като вертикално излитане в политиката. Наложи му се да набира височина рязко и от нищото. Първата задача на току-що влезлия в политиката Радев е да прави кабинет. И по всичко личи, че това няма да е просто служебен кабинет, а ще прилича по-скоро на
опит за пълнокръвно правителство с утвърдени фигури.
Проблемите са няколко. Първият е очевиден: първите стъпки на Радев няма да са президентски, т.е. тържествени и далече от злобата на деня, а ще са на практика премиерски. Това значи под зорко око, с доста критики, при зимни условия – буквално и преносно.
Със сигурност в главите на мнозина ще остане сравнението „при Борисов беше така, при Радев беше онака“. Следователно, ще трябва да се търси начин потенциалните негативи да се пишат по-скоро на кабинета, а не на самия Радев. Това значи, че ще трябва да се намери авторитетен министър-председател и познати лица за министри, които поне частично да изпъкват и да „обират“ евентуални критики и негативи. И тук идва вторият проблем: ако си авторитетен и си познат, не си нов. А българите току-що видяха в лицето на Радев „новия“, който идва на мястото на „познатите“. Представете си сега как слага „познатите“ на власт. Това е вторият голям проблем.
Каквото и да направи, Радев ще бъде критикуван яростно от опонентите си. Ще се обсъждат биографии на министри, ще се търсят свързаности.
Ще се пита „Кой ти го предложи“
(или дори „КОЙ ти го предложи“), ще се търси ръката на някоя чужда столица. А за Радев, дори и с добри съветници, едва ли е и толкова лесно да се ориентира в уловките и потайностите на една или друга политическа биография, след като собствената му политическа биография е започнала едва преди месеци.
И това води след себе си още едно предизвикателство. Надали е толкова леко да се намерят точните фигури именно в този момент. Изпита го на гърба си и Плевнелиев. Точно в днешната ситуация на малцина им се поема отговорност. Дори в опитите за съставяне на правителство с последния мандат, по-разсъдливата част и от реформатори, и от патриоти имаше едно наум.
Един от големите проблеми пред Радев е БСП. Някак си много бързо новият президент ще трябва да се определи спрямо партията, която го подкрепи. Вместо за няколко години, отношението му към БСП ще трябва да проличи за няколко месеца. Радев трябва и да вземе, и да не вземе дистанция спрямо БСП. Да изглежда центристки, за да звучи обединяващо, както се стараеше досега, а в същото време да не загуби рязко подкрепата на привържениците на БСП – които бяха основна сила в избора му – и да не навреди на Корнелия Нинова.
Това ще е сложен и прецизен баланс
Най-логично изглежда за министър-председател да се търси фигура с по-центристко излъчване. Тук обаче ще се появи още един потенциален проблем. На Радев постоянно може да му се натяква, че възкресява модели на сътрудничество между леви, центристки и какви ли не сили, познати по времето на тройната коалиция например, по времето на Орешарски или за каквото още време противниците на Радев се сетят. А заедно с това идва и евентуален опит на ДПС да се „долепи“ имиджово до Радев.
Другото предизвикателство е просто служебното правителство да работи добре. Особено ако на Румен Радев му се наложи да носи отговорност по-дълго – например, ако се стигне до зацикляне на преговорите за ново правителство или пък до нови избори. Тогава Радев може да назначава, преназначава, променя, но отговорността в смутния период все ще е негова.
Достатъчно е да се сетите само за излъчването на български еврокомисар. Горещ картоф, който Радев получава от Борисов. Това е тема, която в момента се подценява, но може да има дълготрайни и знакови последици.
На фона на всички проблеми обаче Румен Радев получава и едно огромно предимство. Трудното може да мине в началото – когато има запас на обществено доверие и инерция от изборите. А и при успешно справяне ще набере собствен политически ресурс и еманципация, които в следващи етапи от биографията си би могъл да инвестира.


Не пропускайте

От Мрежата