Първан Симеонов за мажоритарните избори

Коментар на Първан Симеонов за „24 часа“.
Текстът е директно копиран от уебсайта на вестника.
Оригинала вижте тук.
Всичко зависи от големината на избирателните райони Когато се говори за мажоритарна система в два тура, има важна уговорка – всичко зависи от големината на районите, а и от цялостния политически контекст. Цяла отделна тема са границите на районите. Ако районите са големи, както през 2009 г., изборът в тях ще е по-политически, т.е. по-трудно би се повлиял от корпоративни и пр. вотове. Тогава бонус може би ще получат най-големите в съответния район. Причината е проста и аритметична – при мажоритарна система в два тура до финала стигат двете най-големи неща и побеждава по-голямото Вторият вариант е избирателните райони да са малки, т.е. ще могат тежко да повлияят феодализации, малки масиви гласове, бизнес интереси, зависими вотове. Представете си нещо като казуса “Младост”, но в един малък морски едномандатен ройон. В такива случаи може да се получи хаос. Мажоритарният вот е много по-териториален от пропорционалния. Да вземем за пример Веселин Марешки, който е локално силен. Вероятно би получил сериозно представителство в НС по пропорционалната система. Но ако е мажоритарна, дали на хората от евентуална негова партия би им било лесно в 240 избирателни района? Или в 31 големи? Разбира се, той може да спечели във Варна. Ако районите са малки, може да спечели и на места със силна своя структура, както ситуацията с бензиностанцията в Айтос. Но във всеки случай с мажоритарна система ще е доста по-трудно за негова партия. Същото е и за РБ, огромна част от гласовете на който са концентрирани в София. РБ може да вкара няколко свои хора в столицата, но в други избирателни райони в страната ще загуби, защото подкрепата му не е равномерно разпределена. Ако пък беше равномерна, може да стане даже още по-лошо, защото тя ще е равномерно малка навсякъде. Тогава няма да влезе никъде, а поддръжниците му да останат непредставени. Пак казвам, всичко зависи от големината на районите. Ако си известен, вдигаш известни хора на протестна вълна – такъв е случаят на Слави. Хубаво, но ако системата е мажоритарна, ще намери ли Слави хем известни хора, хем да стават за партийно строителство, които да успеят да преборят големите партийци в много райони? Докато при пропорционална система те ще получат няколко десетки депутати – пропорционално на вота си в национален мащаб. А този вот би бил доста сериозен. Същото се отнася до патриотите. Да си представим, че мажоритарните райони са като през 2009 г. Тогава патриотите вероятно могат да се борят за депутат в Плевен, в Русе, където бяха доста силни на току-що отминалите избори. Но при сегашната пропорционална система биха могли да вземат десетки мандати. Ако пък мажоритарните райони са малки, тогава става непредвидимо. Ако въведем мажоритарна система и големи райони като през 2009-а, може да печели ГЕРБ, защото е най-голямата партия, а в смесените райони да бие ДПС. Но може да бие и нещо червено: нали видяхте президентските избори? С две думи: това ще даде бонус на големите. А хората ще вярват, че дава бонус на гражданите над партиите А и въобще не е ясно, че точно ГЕРБ печели от това. И какво се получава? Мажоритарната система може да постави под въпрос тъкмо малките, новите и протестните, за които току-що гласуваха българите. Вижте Франция – там френският Национален фронт в знакови избори не може да пробие, защото на балотажите умерените партийни фамилии гласуват една за друга. Затова според мнозина мажоритарната система е и по-несправедлива. Просто големи групи хора могат да останат непредставени. И последно: а какво ще стане в смесените райони? При мажоритарна система в два тура на балотаж може да излезе кандидат с българско и един с небългарско име. Извинете, аз приемам всякакви политически разделения у нас, но разделението българи срещу турци не искам да се задълбочава.


Не пропускайте

От Мрежата