Коментар на доц. Борис Попиванов за вестник „Стандарт“
Текстът е препечатен от вестник „Стандарт“. Оригинала вижте тук.
Трябва ни силна фигура, която да се справя и с вътрешните, и с външните предизвикателства
Премиерът Бойко Борисов очерта в събота какво ще се търси в бъдещия кандидат-президент на ГЕРБ – трябва да е политически лидер, експерт и много е важно, предвид новите критични условия, пред които е изправен светът, да запазва самообладание, защото президентът е и върховен главнокомандващ. Така формулиран, този профил наистина съответства на най-общата характеристика на един президент и не мисля, че някой сериозно би възразил срещу подобни основания. Ако президентът не е политик, това означава, че трудно ще има своя политическа тежест, свой авторитет сред партии, с които трябва да работи постоянно. Ако не е гъвкав в тази променяща се международна обстановка, трудно би могъл да направлява българския кораб в бурното море. Това безспорно е така. В толкова сериозни международни реалности
президентските ни избори добиват и по-различна тежест
от тази на премерване на силите на партиите. Те добиват и международно значение. Същевременно мнозина са казвали, в това число и аз, че Бойко Борисов не е решил дали да се кандидатира за президент и това решение ще го вземе в последния момент. Тази опция стои пред него още от избора на Росен Плевнелиев насам. И постоянно ту се активира, ту става по-слабо вероятна. Според мен самото насрочване на президентския вот за 6 ноември е показателно за това, че се търси максималната отсрочка, за да може наистина да се види каква ще бъде ситуацията тогава, не само вътрешна, но и международна, и да се подходи към най-удачното решение. Решение, което ще изглежда убедително на самия Борисов. А ако ГЕРБ си позволи загуба на президентските избори, това ще има много тежък ефект не само върху самата нея, но и върху целия политически елит, защото веднага ще се заговори за края на една приказка, която наблюдаваме от 10 години.
Ако Борисов се кандидатира и бъде избран за президент, той
освобождава нишата на премиерския пост
Следващият проблем, според мен, за Борисов е точно там. Защото до този момент българският преход и не само, политиката като цяло, показва, че когато поставиш фигура, която е така да се каже изцяло лоялна, без собствена политическа подкрепа на най-важната позиция в държавата, това в един момент се обръща против теб. Последният пример е с поведението на бившия премиер Пламен Орешарски в последните няколко месеца от мандата му. Т.е. всички смятаха, че той е зависим от поведението на Станишев и на Местан, че няма никаква самостоятелност. Но като премиер той доказа през 2014 г. година, че може да взима решения и да прави неща, различни от двете партии, които го подкрепят.
Що се отнася до коментираните в публичното пространство
варианти за „генералска“ битка
между Бойко Борисов и ген. Румен Радев, бих казал, че в България всичко се случва. Лично аз обаче съм скептично настроен към Румен Радев, понеже това би могло да бъде много тежък автогол, който БСП биха допуснали. Не заради личността на генерала, за която нямам никакви съмнения, колкото заради неговата публична неразпознаваемост и заради съмненията, че тази кандидатура се е случила в резултат на договорки, а не в резултат на ясен процес на номинации. Защото в крайна сметка БСП реализира като средство доста публично номинирани на кандидати, пред очите на цялото общество. И там фигурираха десетки имена, между които това на въпросния генерал беше едно от последните. Затова съм скептичен. Преди месеци насам се предполагаше, че ще има ново издание на изборите през 2011 г. – че Калфин, ще се яви срещу Плевнелиев, но той се отказа и самият Калфин далеч не изглежда толкова убедителен като кандидат за президент. На този етап ми се струва по-скоро малко вероятно да бъде издигната кандидатурата на ген. Румен Радев, защото не смятам, че подобна номинация ще срещне в БСП такава силна подкрепа.