Интервюто е публикувано на 29 май 2015 г. под заглавие „Конфликт с циганите ще ни срине като нация“.
Г-н Райчев, случващото се в Гърмен предизвиква сериозно безпокойство. Песимизмът расте, 2 юни наближава. Очаква се тогава на помощ на протестиращите да пристигнат рокери, агитки. Ще стигнат ли четири-пет дни, за да се успокои ситуацията?
– Доколкото знам, МВР сериозно се е заело със ситуацията. Българите може да се чувстват много нещастни, но наистина голяма беля може да стане само по ромската линия. Конфликт между българи и роми може да ни срине като нация и държава. Блестяща, интересна и перспективна страна като Югославия се превърна в руина заради етническия конфликт.
Българите трябва сериозно да помислят какво рискуват. По време на прехода националистическият дискурс беше забранен – не от някакъв закон, самите българи не си го позволяваха. С края на прехода забраната падна и колкото да изглежда далечна най-мрачната перспектива, ще цитирам премиера Борисов, че непоправимото може да стане за часове. За часове. Ще седим, ще си говорим и изведнъж нищо вече няма да е същото. Завинаги. Да не дава Господ!
– Ясни ли са исканията на разбунтувалите се в Гърмен, които впрочем отказаха диалог с другата страна?
– Те искат светът да не е такъв, какъвто е. Искат реалността да се окаже сън. Ромите стават част от нас и така ще трябва да живеем, ако искаме да живеем в страната си. Българският етнос, който е свикнал да живее в страна, където има страхливи цигани и мълчаливи турци, вече няма да може да живее така, както е свикнал.
– Специалистът по ромските проблеми Антонина Желязкова казва, че гетата са изтървани, че връщане назад няма и че трябва оттук насетне да се научим да живеем по трудния начин. Съгласен ли сте с това твърдение?
– Съгласен или не, това е факт. Едно време забраняваха на децата да носят маратонки, но те, колкото и да ги обсъждахме, носеха. По различни оценки ромите са между половин и един милион души, турците са още един милион, тоест двете малцинства са близо два милиона от общо седем. България не предприема, разбира се, никакви сериозни мерки за демографската ситуация. Тя не е съвсем изпусната, но след няколко години ще бъде.
Българите трябва да започнат да мислят за ромите както американците за негрите, както французите – за имигрантите от бившите колонии, тоест като за част от живота си. Ще се случи и друго. България ще започне да внася гастарбайтери, ще има и съвсем нови чужденци. И ние си въобразяваме, че можем да я караме постарому?
– А какво да направим?
– Да се учим. Според Конфуций има три начина за учене. Първият е чрез размишления. Той е най-евтиният и най-хубавият. Вторият е чрез подражание. Човек гледа какво правят другите и прави същото. Третият е от опит. Той е най-скъпият и най-страшният. Като те набият няколко пъти, накрая се учиш. Четвърти начин не е измислен.
– Виждате ли опити за политическа употреба на ситуацията?
– Не. Има опити, но те не са нови. Патриотите сочат с пръст ДПС, ДПС – патриотите. Познато. Ако политическа сила бе инспирирала ситуацията, щях да бъда спокоен. „Атака“ навремето ходеше пред джамиите, но до война не се стигна. Страшното е, когато огънят лумне сам. Докато някой го пали, можеш да вземеш мерки срещу подпалвача.
– Случилото се май не е изненада, ако сме наблюдавали внимателно и други подобни конфликти. Защо се провали така наречената ромска интеграция? За разлика, струва ми се, от българския етнически модел.
– Разговорът е дълъг и ме е страх да не го огрубя. Но ще го кажа. Българските турци са много повече българи, отколкото турци. Най-силната характеристика на една нация е фертилният модел. В ГФР и ГДР живееха разделени от Желязната завеса, но раждаемостта в двете страни беше абсолютно еднаква. Косово и Албания живееха в две вселени. Албанците – при Енвер ходжа, в една безумна, патриархална, уж комунистическа държава. Косоварите – в Титова Югославия, с пътувания в чужбина и относителна свобода. Албанската врата беше плътно затворена, но раждаемостта беше еднаква в Албания и в Косово.
Турците в България имат фертилно поведение на българи. И изселниците в Турция раждат като в България – едно-две деца. Мнозинството от тези, с които съм разговарял, като кажат „ние“, имат предвид България. Турците са ни близки, те са вид българи. Не е трудно да бъдат интегрирани. Освен това България разумно допусна ДПС, което участва в управлението на страната най-дълго от всички други партии. Турците получиха шансове да се развиват, роди се българска турска буржоазия. Разбира се, ако сме много глупави, можем да счупим и това.
– Не ни ли дели миналото?
– Проблемът между българи и турци не е на ниво население. Захари Стоянов, който не може да бъде заподозрян в любов към Отоманската империя, свидетелства в своите „Записки по българските въстания“, че напреженията между българи и турци са политически, на ниво държава, войски или геополитическия виждания. Но не са на ниво население. Няма нападения на турски села срещу български и обратно. Който дава за пример Батак, не знае за какво говори, там става дума за българи мохамедани. Между турския и българския етнос има базова балансираност. Тук по изкуствен начин може да се разгори конфликт или той да бъде политически.
– Каква е разликата с ромите?
– Там напрежението е на ниво „хора“. Роля играе огромната културна дистанция. Ще дам само един пример. Българите като хора на модерността поставят децата в челото на своите ценности. Ромите обичат децата си, но приютите са пълни с ромчета. Те следват патриархалния модел отпреди няколко хиляди години, съществувал навсякъде и запазил се при тях. Идете обаче в старчески дом да видите има ли циганин. Няма. Ние обичаме родителите си, но българинът мисли за възможно да ги прати в старчески дом в някаква ситуация. При ромите това е абсурд! При тях пирамидата на ценностите е обърната, ценен е старият човек.
Културната дистанция между ромите и нас е трудно заличима. Пряката интеграция на ромите е невъзможна не само в България, проваляла се е и на други места по света.
– С образование не става ли?
– Интеграцията по принцип протича по следната схема: вземам например ганайче и го образовам в медицински университет в чужбина. След завършването си дори в Лондон да започне работа, болницата ще се напълни с ганайци, какво остава за самата Гана. Лекарят ще вземе чичо си за помощник, братовчедка си за медицинска сестра. Така постепенно се създава елит. Интеграцията през образование е класически начин. Но при ромите той не работи.
– Защо?
– Образованите роми престават да бъдат роми. Дистанцията в културата е толкова голяма, че когато образоваш един ром в България, той става българин. Образованият ром не се връща при своите, за да ги дърпа напред. Това обстоятелство пречи на интеграцията не само тук, но навсякъде по света. Ромите живеят в свой свят, в своя култура, която приемат като висша култура. От гледна точка на страничните наблюдатели тя може да е смешна, но по същия начин те виждат нашата. Всяка култура е херметична. Нито ние успяваме да проникнем в тяхната, нито те – в нашата. Има два древни етноса, които са неразтворими в околната среда – ромите и евреите. Ситуацията трябва да се разбира. Нека си зададем въпроса кой ще пострада от един конфликт. Този, който има какво да губи. Който няма какво да губи, печели. Следователно кой ще пострада?
– Следователно ние, не ромите.
– Вие го казахте.
– Преди няколко години вие споделихте идеята възпитанието на ромите да започне от малките момиченца от тази общност.
– Това е брънката, която трябва да се изтегли. Главната пречка ромите да не могат да направят стъпка към своята модерност е положението на жената в ромското семейство. Женейки се, циганинът си купува работна сила и престава да полага усилия да се изхранва.
У нас има създадена детска градина, където се възпитават момиченца от ромската общност. Проектът е на Елена Кабакчиева, но това е само един успешен проект, който не получава, за жалост, сериозна подкрепа. Повечето проекти за ромска интеграция завършват по позорен начин – ограбват се парите в полза на тези, които правят конференции, където се говорят празни приказки. Всички пари за тези проекти да ги бяха дали на ромите, по-хубаво щеше да бъде.
– Тъй като ситуацията ескалира до непоносимост между двете общности, късно ли е и за тази идея?
– Не е късно. Късно е, ако смятаме да си отидем от България. Трябва да разберем, че така ще живеем дълго време. Има нерешими проблеми. Светът е пълен с нерешими проблеми. Това е един от тях. Освен ако не се избием, което, надявам се, няма да стане.
– Имат ли политиците вина през последните 25 години за това, че бе изпуснат духът от бутилката?
– Сигурно, но не това е главното. Дойде друго време. И трябва да си дадем сметка за новите обстоятелства, вместо капризно да тропаме с крак и да повтаряме: „Не искам пък да е така.“
– Отрядите за самозащита ще свършат ли някаква работа?
– Те ще възникнат, но отрядите за самозащита граничат с „Ку-клукс-клан“. Днес е самозащита, утре е нападение. При етническите конфликти няма прав и крив. Там всеки се чувства прав.
– Радикализират ли се настроенията сред българите?
– В България почти нямаше националистически вот, сега се движи около 300 000-400 000 гласа, може би ще върви към половин милион.
– Държавата да си тежи на мястото и да се върне доверието в институциите – има ли и такъв урок от Гърмен?
– Това е мантра. Държавата се намесва да не се бият двете страни. Какво друго да направи? Българите се оплакват, че ромите строят незаконно. Но ако им бутнем къщите и просто ги изхвърлим на улицата, къде ще идат? В Парагвай? Откъде ще вземем жилища за ромите? Това струва пари. Държавата да увеличи данъците с още 20%, за да построи жилища за ромите? Никой няма да се съгласи. Българите трябва да си дадат сметка, че сме в нова ситуация и трябва да живеем в нея. Но не искат…
