Интервюто е публикувано във вестник „Труд“ на 22 април 2014 г.
– Проф. Митев, социолозите се обединяват около прогнозата, че само трите големи партии – ГЕРБ, БСП и ДПС, със сигурност ще имат свои представители в Европарламента? Ако това стане, означава ли, че се връщаме към двуполюсния модел от 90-те години?
– Двуполюсният модел от 90-те години не може да се повтори. Тогава ставаше дума за политическа „игра с нулев резултат“, която трябва да завърши с елиминиране или маргинализиране на политическия опонент. ДПС изглеждаше като случаен играч, останал на масата поради това, че на Конституционния съд не му достигна един глас, за да го отстрани. Сега, дори да се получи видима прилика, няма как да се получи второ издание на същия сюжет. Основните политически сили са част от европейски фамилии, които реализират коалиционно управление. Превръщане на политическата борба във война за ликвидация не е възможно. Но наследството на прехода несъмнено ще ни тежи още дълго. Оттам са антиевропейските изблици на реваншистки настроения. И още нещо: макар и не толкова сигурни, реални шансове имат и други партии. „България без цензура“ получава социологическо признание. Ако избирателите го потвърдят, освен двата полюса ще има и два посредника, ориентирани към политическия център.
– Споделяте ли очакванията, че интригата на 25 май ще е между малките партии и че голямата битка ще е между „България без цензура“, Реформаторския блок и АБВ за четвъртото място? Точно за тези партии обаче социологическите агенции най-много се разминават в прогнозите си. Какви според вас са шансовете на всяка партия поотделно?
– Политическата интрига е друга и е на три равнища. За доминация на национално равнище – между БСП и ГЕРБ. За вътрешносекторна доминация – между БСП и АБВ вляво, между ГЕРБ и Реформаторския блок вдясно. Третото равнище ще бъде между „България без цензура“ и всички останали, не само „малки“, но и „големи“. Шансовете на всеки е трудно да се измерят, доколкото различията твърде често са в рамките на статистическата грешка. Засега изглежда най-вероятно двете големи партии да спечелят вътрешносекторната конкуренция, а „България без цензура“ да успее да се класира. Националният победител не е предопределен.
– България ще затвърди ли налагащата се в Европа тенденция за укрепване на позициите на националистическите партии? Конфронтацията между „Атака“ и НФСБ няма ли да е разрушителният бумеранг за двете партии?
– Европесимизмът в България е много по-слабо застъпен, отколкото в големите европейски страни. Не е трудно да си представим защо е така. Всъщност ние сме между онези, които мотивират техния евроскептицизъм. И нека не забравяме кои са главните донори за общия европейски бюджет. Реториката на „Атака“ за новия колониализъм не намира голям отклик. Допълнително обстоятелство, разбира се, е и това, че националистическият сектор се пренасели. Пробивът на „Атака“ стана до голяма степен благодарение на телевизия СКАТ, която сега атакува „Атака“. Взаимните „комплименти“, които си разменят, наистина имат бумерангов ефект, който уязвява тяхната обща основа.
– По какви пътища ще поемат „дубльорите“ на голямата лява и на голямата дясна партия – АБВ и Реформаторският блок, в случай че не успеят да вкарат поне един евродепутат?
– АБВ ще залезе или ще се превърне в малка лява партия, която „гризе“ БСП, без да има убедителна идейна платформа. Ще привлича внимание дотогава, докогато лидерът ще бъде все още интересен за обществото. Реформаторският блок вероятно ще се разпадне и прекомпозира. Несъмнено традиционната десница има, макар и не многобройни, но останали верни привърженици, които никога няма да се влеят в ГЕРБ, а и няма да се откажат от политическите си интереси.
– Особено драматична е ситуацията за десния избирател от ДСБ, който не припознава Меглена Кунева и се кани да използва преференция за своя кандидат. При неуспех на РБ да очакваме ли нова дясна партия?
– Не се е откроил нов десен лидер. В политическия живот лидерът е структуроопределящ фактор. При възникването на една перспективна партия е особено нужен знаменосец, лице на партията. Продължителната доминация на г-н Иван Костов в дясното пространство ограничаваше възможностите за изява на млади хора. Д-р Светослав Малинов е мой колега, изключително способен политолог. Според мен шансовете на РБ биха били по-големи, ако той беше оглавил листата.
– Големият въпрос е резултатите от евровота ще ни приближат или ще ни отдалечат от предсрочни парламентарни избори?
– Не може да се гадае. Може да се каже кои резултати ще ни приближат. Преди всичко – убедително надмощие на ГЕРБ. Твърде вероятно – и убедително надмощие на БСП. Възпроизвеждането на статуквото ще направи предсрочните парламентарни избори безсмислени. Ще бъде очевидно, че ще трябва да се изчака, за да кристализират нови електорални нагласи.
– В сряда президентът Плевнелиев обвини Русия, че дестабилизира Украйна и нарушава правовия ред. Дни преди него военният министър Ангел Найденов обвини Москва в провокации заради полети на руски самолети над Черно море. Каква реакция да очакваме от страна на Путин, особено след предупредителното му писмо към 18 европейски държави, на които Русия доставя газ?
– България не стои – и няма да бъде третирана – самостоятелно. Главният въпрос е за евентуални нови санкции срещу Русия. Позицията на българското правителство е добре известна: ние сме между най-резервираните, най-въздържаните. И това е естествено, защото ще бъдем най-засегнати от нови санкции срещу Русия, включително от спирането на проекта „Южен поток“. Както Русия настоява на правото си да бъде „нащрек“ след въоръжения преврат в Киев, така и НАТО е естествено да вземе предвид новия баланс на силите в Черно море след присъединяването на Крим към Руската федерация. Нападките, които отправи експрезидентът Първанов срещу БСП, са несъстоятелни и преднамерени. Държавниците – особено сегашни, но и бивши, трябва да бъдат по-внимателни при оценката на ситуация, която не е елементарна и изисква повишена отговорност.
– Стратегически и адекватни ли са действията на Европейския съюз по руско-украинския конфликт?
– Не, не са. Не могат да бъдат адекватни действия, които се базират върху теория за конспирацията, и ситуационни анализи, които се свеждат до лепене на етикети. Още преди да започне кризата, беше направено предложението проблемите да се решат чрез едновременно споразумение на Украйна с ЕС и Русия. Трябваше да станат толкова драматични събития и да се пролее кръв, за да се стигне в крайна сметка до преговори в този състав с участието и на САЩ. Украйна е страна с незавършен процес на национално формиране. Необходима е консолидация на хора, които говорят на различни езици, имат различни религиозни традиции и исторически спомени. И в същото време са твърде свързани. Процесът на разпадане на Украйна започна с безумното решение да се отмени законът за езика, който даваше права на многомилионното рускоезичното малцинство. На 21 февруари беше подписано споразумение за мирен изход от кризата, легитимирано от трима европейски външни министри – на Германия, Франция и Полша. Веднага след това стана насилствена смяна на властта и този документ придоби стойността на тоалетна хартия. Е, как да говорим за адекватност! През цялото време се насърчаваха действия, които доведоха до „национална революция“, възприета като овластяване на западните региони за сметка на източните.
– Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси отправи предупреждение, че от Русия идват тревожни за България сигнали, имайки предвид поканата за присъединяване към Евразийския съюз, закупуването на български имоти от руски граждани и т.н. Трябва ли да се притесняваме и какви мерки трябва да вземат нашите съюзници от НАТО и ЕС?
– България е член на ЕС и на НАТО. Не знам да е получавана официална покана за участие в Евразийския съюз. Би била абсурдна. Все едно предложение за брак на омъжена жена, която няма никакво намерение да напуска семейството си. Д-р Соломон Паси има призната от всички заслуга за присъединяването на страната към НАТО. Но нека да не бъдем по-големи атлантици от Обама. Внасянето на нервност и мелодраматизъм при анализа на обстановка, която изисква повишена рационалност, е контрапродуктивно.
– Събитията в Източна Украйна ще доведат ли до отцепване на нови райони и какви реакции ще предизвика това?
– Никой няма реален интерес от ескалация на напрежението в Украйна. Има видим и вече признат мирен път към национален украински консенсус, който изисква да се признаят правата на населението в Източна Украйна, включително правото официално да се използва руски език. И предпоставя разоръжаването на „сепаратистите“ в Донецк, но и на „Десния сектор“ в Киев. Ако разоръжаването се тълкува едностранно и продължи „дърпането“ – едни на Запад, други – на Изток, страната може да се разпадне. Мисля, че ще се тръгне по пътя на деескалация, но той няма да бъде гладък, а със задръжки, противоречия, а напълно възможно – и с нови кризисни точки. Втора студена война няма да има. Важно е да се разбере, че в своята основа конфликтът не е международен, а вътрешен, украински. И трябва да се разреши в самата страна. Споразумението в Женева е призив в тази насока. В него няма нито една дума за руска намеса.