Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 17-ти януари 2014 г. под същото заглавие.
В една парламентарна република откриването на сесията на парламента трябва да е най-важното събитие, защото начертава посоките на развитие на политиката в следващите месеци. Звучи логично, но за България не е вярно.
Третата поред сесия на 42-рото народно събрание започна със скандал – отказа на ГЕРБ да прочетат встъпителна декларация – но не и с новина. Работата на институциите потъна в сянката. Някакъв президент обикаля света, някакво правителство внася законопроекти, някакъв парламент си съставя програма…
Всички коментираме кого е успял да набие Волен Сидеров и кого е пропуснал, ще гърми ли пушката на АБВ и с халосни патрони ли е заредена, някой някого продължава ли да записва и не станаха ли много частните МВР-та, ще се цепи ли ГЕРБ, ще се цепи ли БСП, ще се цепи ли “Атака”. След няколко дни ще се нахвърлим на друг избухнал казус. И така – докога?
Разбираемо е, че БСП ще гледа под лупа движенията в парламентарната си група, убедена, че Георги Първанов е скрил допълнителни козове в ръкава си. Както и да се развиват нещата, партията ще си плаща за липсата на позиции, за това, че не даде оценка на двата президентски мандата и предпочете да не изясни публично какво е Първанов за нея. ГЕРБ все така не могат да проумеят защо са в парламента. Старите десни партии все така не могат да проумеят защо не са в парламента. ДПС се държи като лоялен партньор, но както винаги прави така, че негативите от собствените кадрови и административни действия да се пишат на сметката на левицата. “Атака” се върти в капана си. Шансът да възвърне загубен рейтинг е в провокациите срещу парламентаризма, в ролята на агресивен борец срещу статуквото, в утвърждаване на Сидеров като Марин льо Пен в панталони. Интересът му обаче е да пази този парламент и да не допуска размествания на статуквото.
Всичките тези вътрешни драми може би изглеждат по-страшни, отколкото са. Ако други депутати от ГЕРБ напуснат, едва ли ще се присъединят към БСП. Нали казват, че не са против политиката на партията, а против дружинните ръководители. Ако някой в БСП прецени, че не му е мястото в групата, едва ли ще се закачи официално за ГЕРБ. Нали казват, че не са против правителството, а против курса на Станишев. Ако някой от “Атака” излезе, какво ще прави освен онова, което е правил – да крепи кворума. Бойното поле е обилно минирано, за да може да бъде прескачано с лекотата, позната от предишни мандати.
Със своята традиция да налага вето на каквото му дойде, президентът Плевнелиев ще продължи да помпа самочувствието на “Атака”, защото отхвърляне на ветото без гласовете на “Атака” няма да е възможно. Ще затънем отново в досадна и безперспективна игра на имунитети, в която някой ще иска, друг ще си го пази, трети ще настоява да му го вземат, но обществото трудно ще схваща къде е политиката във всичко това. Пак ще никнат анкетни комисии, с които парламентът напразно ще конкурира ролята на съд и ще протака развитието на теми, заслужаващи много по-радикална позиция. В най-неочаквани моменти ще се предлагат декларации, призвани да поставят в шах политическия опонент. Пак ще потръгнат вотовете на недоверие. ГЕРБ вече обмислят вот по европейската политика, за да разобличат врага си в навечерието на евровота. Навярно ще им хрумне да внесат вот и по социалната политика, за да опитат с дискусията по него да насърчат социални протести и синдикални инициативи.
Политическият процес трайно залъкатуши по неполитически или периферни пътища. А въпросите, които ще обсъжда парламентът, далеч не са периферни. Антимонополният пакет. Законът за МВР. Изборният кодекс. Наказателният кодекс. Все нормативни актове с решаващо значение и за джоба ни, и за икономиката като цяло, и за обществения ред и сигурност, и за надеждите ни да има справедлив изборен процес. По-вероятно е да затънем в общи политически лозунги и да пропуснем шанса за смислена дискусия. А евроизборите идват. Все повече поведението на партиите ще се диктува от предизборна надпревара. В тази посока ще са изявленията и компроматите. Дали общественото напрежение е утихнало, предстои да видим, но политическото ще расте. Изнервеността и грешните ходове – също. “Приятелският огън” ще трещи по-мощно, предварителните планове ще се разпадат под напора на активни мероприятия.
Всъщност в тази сесия каквото има да прави Народното събрание, ще го прави до края на март. После ще навлезем в кампания и всеки ще се занимава с друго. После ще дойде и времето на тежките преоценки. Дано депутатите разберат отговорността си тук и сега.
Тонът на дебата ще бъде зададен от тях, затова да не се сърдят на бумеранговите ефекти.
Борис Попиванов