Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 5-ти декември 2013 г. под същото заглавие.
От брега вече виждаме националистическа вълна, но дали не е цунами? Нека проследим събитията от миналия месец, започнал с намушкването на студентката Виктория. „Атака“ започна да се завръща към етнонационалната си реторика, заменена в последните месеци от радикално ляво говорене. По софийските улици се разхождат „граждански патрули“. Учредиха нова крайнодясна партия, на фона на която „Атака“ изглежда умерена проевропейска формация. Събуждат се от дълбок сън позабравени играчи като Боян Расате. Нови субекти по терена като Николай Бареков търсят единодействие с Волен Сидеров. Шествия, протести, Телиш, Ангел Джамбазки, прокуратура, партия ПОМАК и т.н., и т.н.
Косвена последица от бежанската криза е и първият политически консенсус от много месеци насам. Доскоро абсолютно непримирими един към друг, правителство, президент и парламентарна опозиция излязоха с общо становище след Консултативния съвет за национална сигурност.
А вълната още не е дошла до брега…
Бежанският казус е огромен риск пред правителството, но и шанс за него. Този проблем може да виси като пореден воденичен камък на врата на управлението. Но ако властта овладее проблема, това ще покаже, че все пак може реално да управлява, че и да решава проблеми. А това хич няма да е малко, като се имат предвид критиките и натискът срещу кабинета.
Развитието на бежанския въпрос ще очертае и политическите перспективи на Цветлин Йовчев. Ако проблемът ескалира, управляващите ще търсят начини за туширане на напрежението. Най-логичният тактически ход в подобна ситуация е да се изпусне малко парата чрез смяна на вътрешния министър и набеждаването му за виновник за всички грехове по бежанския проблем. Йовчев вероятно си дава ясна сметка за това. Ето и оптимистичната за министър Йовчев хипотеза: няколко по-остри действия спрямо нелегални имигранти например и успешно наложена интерпретация в публичното пространство, че кризата се разрешава. Тогава политическите перспективи за Цветлин Йовчев ще могат спокойно да се разпрострат и отвъд настоящия мандат. Бежанската криза създава търсене за герой.
Надигащата се националистическа вълна крие огромни рискове и за хомогенността в редиците на управляващото мнозинство, за стабилността на кабинета, както и за живота на 42-рото народно събрание.
Въпреки заявяваната дистанция спрямо кабинета само допреди месеци „Атака“ беше най-стабилният поддръжник на това управленско формирование. На първо място – защото след парламентарните избори партията на Волен Сидеров се стопи до нива, които при нови избори могат да не позволят да премине парламентарната бариера от 4%. На второ място – защото евентуална нова парламентарна конфигурация трудно би поставила „Атака“ отново в сегашната позиция на „ключ“ към управлението.
Днешната ситуация е политическият максимум на консумация на власт от страна на Волен Сидеров. На всяка инициатива на националистите се гледа с особено внимание. Те държат ключови парламентарни комисии. А всяка регистрация на депутатите на „Атака“ в пленарната зала кара БСП и ДПС да си отдъхват. Повече от това е само влизането в коалиция и собствени представители в изпълнителната власт. Това, разбира се, би довело всеки управленски формат до сериозна европейска изолация.
С други думи: довчера мислихме, че по-хубаво за „Атака“ не може да стане. А днес знаем, че може и да може – ако с надигащата се вълна подкрепата за „Атака“ започне чувствително да расте. Това ще открие нови политически хоризонти пред формацията и нейният поглед ще бъде насочен отвъд границите на този парламент.
Партията на Сидеров неведнъж е възкръсвала като феникс. Не трябва да подценяваме възможността това да се случи и сега. Колкото по-тежък става проблемът с бежанците, толкова повече „Атака“ ще расте и ще извива ръцете на управляващите. Страхът от предсрочни избори ще изчезне. А ниското доверие към сегашния управленски формат ще налее вода в електоралната мелница на „Атака“. Ще налее и на нейните конкуренти, а и ще открие хоризонти пред нови субекти. Но само Сидеров ще има коз – че именно той сваля правителството и предизвиква предсрочни избори.
Бежанският натиск има и външни последици. Няма съмнение, че кризата с бежанците е част от мотивите за категоричната позиция на председателя на Европейската комисия Барозу, че България и Румъния няма да влязат в Шенген през 2014 г.
Събитията от ноември и началото на декември ясно сочат, че бежанската вълна бързо ще става – и ще остава – една от основните точки в политическия и обществения дневен ред. Да си представим какво ще стане, ако се окаже основната.
Димитър Ганев