Коментарът е публикуван във вестник „24 часа“ на 21 ноември 2013 г. под заглавието „Тегленето на митинги на кило е вулгарно“
Какъв е ефектът от паралелните митинги на БСП и ДПС в София, от една страна, и на ГЕРБ в Пловдив, от друга? Ако погледнем на този въпрос най-напред политологически, по-лесно ще разберем и социологическите ефекти на двата митинга.
Досега съществуваше едно противоречие, което се мислеше като вертикално – имахме обобщения образ на властта, а срещу нея – този на протеста. До момента бяхме свикнали да виждаме студентите, реформаторите, изобщо бунтовете срещу властта, докато сега видяхме ГЕРБ срещу БСП и обратното. И един от ефектите на двата митинга е тъкмо този. Може да бъде краткотраен, ако не наблюдаваме в скоро време подобни събития. Но ако продължи дълго, е възможно да остави траен отпечатък върху политическия процес и да промени политическата география.
Какви потенциали съдържа тази ситуация? Първо, ако митингите се повтарят устойчиво, чисто социологически това ще е знак за стягане и мобилизация на двата лагера. Второ, може да се създаде усещане за предизборност. Трето, може да изиграе определена негативна роля върху самия протест, защото той трудно би си намерил място в такава политическа география.
Когато БСП и ГЕРБ се ритат, всеки се пита: “А протестът къде е?”. Така по необходимост управляващите ще причисляват протеста към ГЕРБ. Ще казват: “Протестът е гербаджийски!”, герберите ще казват: “Протестът не е с нас!”, а самите протестиращи ще заявяват: “Ние не сме с герберите!”.
В първите месеци на демонстрации опозиционната роля на ГЕРБ беше иззета от протеста. А сега по-скоро ГЕРБ търси начин да си я върне. Нещо подобно видяхме на 4 септември с намесата на ГЕРБ в протеста, но това нямаше благотворен ефект нито върху партията на Борисов, нито върху самия граждански бунт. Очевидно е, че политическите изводи са направени и поуката е взета.
В същото време какво ни казва сам по себе си митингът на БСП и ДПС? Той се появи навреме, за да опровергае две неща – че има някакво напрежение между самите управляващи и да демонстрира единство. Второто, което митингът направи, е да покаже сила, тъй като напоследък властта отново изпадна в отбрана.
Видяхме първото избухване на протестите – един път Сидеров не отиде на работа, друг път се появи бял автобус, трети път… Лека-полека бунтовете затихнаха, нивата по всички показатели се стабилизираха и макар и при запазване на висок протестен потенциал нещата позациклиха. И като че ли управлението се надяваше това да е всичко.
С избухването на студентската окупация и последвалите действия около парламента обаче се оказа, че играта на изтощаване продължава. И в нея трябва да се демонстрира мощ. Аналогично и ГЕРБ, и БСП направиха съответно в Пловдив и в София демонстрации на добро партийно здраве. С двата митинга като че ли ни казаха: “Живи и здрави сме, можем да изкараме хора, това не е никакъв проблем за нас.”
Покрай всичко останало в това има наблъскани тонове символика и реминисценции на тема 90-те години на миналия век, как БСП застана на Орлов мост. А пък Борисов отиде в Пловдив може би защото там удрят много сериозно кмета Иван Тотев. И т.н., и т.н.
Очевидно в местата, където се провеждат митингите, са търсени символни битки, които да бъдат спечелени. И според мен и двете партии изпълниха целите си в този случай.
Меренето на митингите в хора на килограм обаче съдържа две опасности.
Първата – да вулгаризираме изцяло дебата, коментирайки кой е изкарал повече хора (както коментарите колко събира бул. “Цариградско шосе” и колко – площадът в Пловдив). Това очевидно е нелепо, изследователски некоректно и цинично, защото битката така или иначе тече през медиите.
И втората – трябва винаги да помним, че в историята на различните общества твърде често не мнозинството, а едно активно малцинство е важното, то е носител на промените.
И няма никакво значение кой, къде и колко, а въпросът е кой взема после надмощие в медията – тази е важната битка до този момент. А там резултатът от тези митинги ми изглежда като 1:1.
Първан Симеонов
