Статия на Борис Попиванов за вестник "СЕГА"

Статията на Борис Попиванов за вестник „СЕГА“ с оригинално заглавие: Кой и как да води бащина дружина, спъва дясното обединение, въртенето в омагьосания кръг на съдебната реформа привлече когото привлече. Предстои да се разбере, че има живот и след избора на ВСС, може да прочетете ТУК.

Мине се, не мине някое време и десницата в България започва да се обединява. Това е толкова традиционен вече елемент от политическия пейзаж, че медиите почти спряха да му обръщат полагаемото се внимание. Над двайсет години изтекоха от онези забравени дни на 1996-а, когато разделените десни се събираха в италианското градче Каденабия под егидата на фондация „Конрад Аденауер“, за да трасират пътя към Обединени демократични сили. После дойдоха още няколко Каденабии, анонсираха се нови и нови перспективно сближени десни формати. Географията на обединението чувствително се разшири. Още колко градове и хотели из Европа и предимно България станаха свидетели на разговори за единство между представителите на разпадащото се дясно, само паметливите могат да изброят. И ако навремето хората са имали основания да се оплакват, че целият им съзнателен живот е преминал с Тодор Живков начело на държавата, то днешните поколения могат да изтъкнат, че откакто се помнят, все дясното у нас се е обединявало
Последният по дата рунд, изглежда, стартира след загубата на изборите от март и колективното изпадане на „малките десни“ зад борда на парламента. В началото бе СДС. На 22-рата си национална конференция от 13 май сините излязоха с декларация, в която се обявяват за „координиране и консолидиране“ на действията на всички демократични партии – следва уточнението, че говорим за десните и десноцентристките субекти – „което да доведе до реалното им обединение“. Понеже този процес се нуждае от лидерство, за хората на Лукарски няма съмнение къде можем да го намерим. „Основната кауза и мисия на СДС е да върне ролята си на обединител на десницата в България“. Както е редно, посочени са средството (изработване на нова българска национална доктрина) и крайният срок (евроизборите през 2019 г.). Движение „България на гражданите“ по същото време е ангажирано с важната задача да изясни каква част от подаваните молби за напускане на партията са фалшиви, но също и да определи кои между фалшивите идват от хора, нямащи намерение да напускат, и кои от такива, които никога не са членували. Покрай актуалния проблем обаче Найден Зеленогорски и колегите му съзират и стратегически. Започваме работа, съобщават те, за ново обединение, този път около каузи. За разлика от СДС, средството по-скоро се търси във все още неувяхналия Реформаторски блок, където те забелязват ресурс за развитие. На 10 юни и ДСБ проведе националното си събрание. Делегатите гласуваха резолюция, съгласно която „основната политическа цел“ на партията е „създаването на силна дясна политическа алтернатива на досегашния порочен модел на управление“. Ето защо ДСБ ще водят диалог с всички, които са опозиция на сегашната власт. Стремеж за единство бе изразен и от новоизбрания председател ген. Атанас Атанасов. Той не представи конкретни срокове, за да не слага каруцата пред коня, но и от думите му, и от резолюцията се разбра, че средството за постигане на целите ще бъде развиване на проекта „Нова република“ („истинската национална дясна мрежа“).
Като твърдолинейна партия ДСБ явно няма да прекалява с компромисите към другите, защото самият Атанасов си позволи да разкритикува досегашния лидер Радан Кънев, че се е предоверил на Христо Иванов. Кънев не му възрази. Той впрочем навлиза в нов етап от кариерата си. Ако в предишния мандат, за да не изглежда сякаш е на власт, той настояваше да бъде опозиция на опозицията, сега поема ролята на заместник на заместника си.
Да обобщим: всички искат дясно обединение, което трябва да бъде осъществено под водачеството на СДС, Реформаторския блок и „Нова република“. Веднага след форума на тъмносините в играта се намеси и „Да, България“. Те обнародваха политическа декларация, в която по всеизвестни, но все по-слабо разбираеми причини думите „дясно“ и „десен“ отсъстват, но за сметка на това демократичната кауза е изведена на преден план.
От „Да, България“ уведомяват, че ще работят за „политическо единство на демократичната общност“, като действията им ще бъдат ориентирани към „сближение на партиите, движенията и обществените сили със сходни ценности, принципи и цели“. По-нататък са изброени осем области, в които „трябва“ (императивът е многозначителен) да се фокусира споменатата съвместна работа. Видно е, че партията не държи да посочи кой ще води дружината, но пък предварително уточнява по какъв дневен ред тя ще напредва.
Едва ли някой очаква сближаването между партиите да стане от днес за утре. На хоризонта не се задават скорошни избори, които да пришпорят центростремителните процеси – докато някои от десните говорят за евровота, други разсъждават върху местния вот, всичко това след две години. Един бърз и зрелищен провал на ГЕРБ би им дошъл съвсем по поръчка, но на това не може безусловно да се разчита. А даже и да допуснем, че амбицията за единство у лидерите е искрена, никой все още не си е дал труда да отмести подводните камъни. Първо, дясно обединение с ДСБ – партията, която на три пъти разцепва десницата – е филм, който всички вече са гледали и не горят от желание да посетят същото кино. Опитът им от сътрудничество с тъмносините няма как да обнадеждава. Второ, двусмисленото отношение към ГЕРБ и Бойко Борисов ще продължава да ги спъва на всяка крачка.
Хем претендират да бъдат по-умна и по-красива алтернатива на вожда, хем не се свенят (по признание на самия Борисов) да му подават постоянно „листчета с имена за назначение“. Ако така продължи и в бъдеще, пак нищо няма да излезе. И трето, най-активните хора в тази общност се подвизават в разнообразни мрежи, неправителствени организации, фондации, групи за натиск, а не в партиите. Да се преодолее видимият кадрови дисбаланс няма да е лесно.
Нека за финал не забравим и каузите на евентуалното обединение. Въртенето в омагьосания кръг на съдебната реформа привлече когото можа да привлече. Не е достатъчно. Партиите ще се видят принудени да направят откритието, че има живот и след избора на Висш съдебен съвет.


Не пропускайте

От Мрежата