Статия на Борис Попиванов за вестник СЕГА, която може да прочетете ТУК. С оригиналното заглавие – Антикорупционният закон също може да е удобен за Борисов. Така той ще може да каже, че работи за България, а не за една партияТекстът е копиран от сайта на вестника.
Борбата с корупцията безспорно се очертава като флагман на есенния политически сезон – наред с приемането на бюджета, а може би дори повече от него. Бюджетите на Горанов все повече създават впечатлението, че са правени под индиго, а по тази причина и критиките срещу тях вече звучат като извадени изпод индигото. Трудно им е да породят сред публиката вълнението, което обикновено изпитваме пред оригинала. Разбира се, има съмнения, че и антикорупционната тематика може бързо да се изчерпа и да потъне в небитието. Помним например колко скоро беше времето, когато всички се кълняха, че ще приемат мажоритарно гласуване в някакви разновидности, макар че не помним да е било прието. Самата антикорупция занимаваше усилено духовете в последните месеци на предходния парламент, но не само не доби завършен вид, а и стихна под напора на нови политически ветрове. Този път обаче схватката вероятно ще бъде по-продължителна – на първо място, защото имаме двама по-различни от обичайното участници, БСП и президента Радев.
В драмите около „историческия компромис“ и поправките на конституцията, а също и при дискусиите по законопроекта на Кунева левицата не искаше да бъде действащо лице и почти открито излъчваше посланието, че това не е нейна тема: нека градските десни и ГЕРБ се омаломощават взаимно и нека ДПС по-ясно изпъква като неформален съдружник на Борисов в управленското му предприятие. Сега Корнелия Нинова и БСП дават амбициозната заявка да се включат в играта, и то не от последните редове. Заявката бе дадена в речта на Нинова на Бузлуджа. Онова, което партийният лидер изговори оттам, не се забравя току-така. Миналата година бузлуджанската новина беше Радев, този път е антикорупцията. Нещо повече, антикорупцията в съчетание с Радев. Месеци наред злоради констатации и вътрешнопартийни ръмжения (особено във връзка с кабинета „Герджиков“) дистанцираха Радев от излъчилата го партия. Сега имаме голяма и централна тема, която ги обединява. Радев не просто подкрепи инициативата на социалистите, но и назначи КСНС по тези въпроси за 9 октомври и така даде приноса на президентската институция проблемът да стане незаобиколим. Не може да му се възрази. Истина е, че още от времето на предизборната си кампания той застъпваше тезата за необходима съдебна реформа и по-решителна борба с корупцията. Колкото до БСП, те също постигат няколко свои цели едновременно. От една страна, постепенно изземват дневния ред на градската десница и се превръщат в основен опонент на ГЕРБ именно по този дневен ред. А ГЕРБ им предоставя достатъчно поводи за това – в целия спектър от добрички суджуци през софийски дворци на културата до пернишки детски градини и общинаря от Виноградец партията на Борисов инкасира имиджови загуби, а опитът им да прехвърлят топката в полето на БСП с внезапно поникналото обвинение за „Цанков камък“ не излезе кой знае колко убедителен. Второ, БСП започва най-накрая да изпълва със съдържание конгресния лозунг за „паралелната държава“ и да обезсилва критиките, че в него няма нищо освен пропаганда и красиво звучащи думи. Трето, наблюдаваме поредното червено настъпление навън, което сплотява силите и не допуска вътрешните разломи и противоречия да се задълбочат.
Оттук нататък вариантите са отворени. И останалите политически сили съзнават, че са отворени. ДПС го съзнава и го подсказва. Чрез устата на депутата си Хамид Хамид движението подкрепи проекта на ГЕРБ, но по същото време в парламентарната си реч лидерът Мустафа Карадайъ не спомена нищо подобно, а напротив – посвети я на критики към ГЕРБ. Даже ГЕРБ го съзнава. Цветанов и дружина всекидневно громят проекта на БСП и президентската намеса, заедно и поотделно, докато Борисов излъчва сигнали във всички посоки и на два пъти през лятото почти подкрепи Радев в намеренията му, за да може веднага да подкрепи също толкова охотно и противоположните на Радевите намерения. Като че ли ако някой може да загуби при раздаването на парламентарните карти, това е само Радев.
Какво да загуби БСП – тя все пак е опозиция и никой не може да я обвини, ако неин законопроект пропадне. Докато Радев, все още прясно избран и с два милиона гласа зад гърба си, би могъл да загуби политическа тежест с намесата си в един казус и неспособността си да наложи своята позиция. Макар да иронизират Радевата неподготвеност, не може да не си е дал сметка за риска.
Ако разширим контекста и включим Европа в него, ще се убедим, че за нашия политически елит е най-добре въпросният антикорупционен закон да бъде приет, след като така и така се е заговорило за него и след като така и така предстои европредседателство. Просто фокусът на европейското внимание се насочва към нас и трудно ще могат да се избегнат коментари. Проява на лош вкус, но и на политическа недалновидност е да излезеш пред партньорите си с провален антикорупционен закон или с такъв, който е приет еднолично и авторитарно от властта без всякакъв диалог с опозицията. Ето така евентуално компромис може да се очертае, включително, защо не, чрез орган, който да е на двойно подчинение, на Народното събрание и президента, по някаква сложна формула, представена като гарант за независимостта и безпристрастността му. Ако вървим натам, вероятно ще трябва да преживеем и титанични колизии, яростни нападки, едно ДПС, което да призове за „консенсус в името на европейските ни ценности“, и един Борисов, който подобно на генерал Радецки да пристигне с гръм, за да заяви „аз не мисля за една партия, мисля за България, дайте да помогнем на президента и опозицията да си имат закон и орган да кадруват в него“.
Дали все пак корупцията я чакат неприятности, остава неясно. Въпреки скептицизма да имаме едно наум. При нажежена обстановка, и вътрешноолигархична, и международна, току-виж в суматохата някой изгърми. И това да е част от замисъла, формирал се още м.г.
