Статията на Борис Попиванов за вестник „СЕГА“ може да прочете ТУК, с оригинално заглавие Аритметиката заработи и при Плевнелиев.
Правителство, което ще е на власт по Коледа и Нова година, ще трябва чисто и просто да плаща онова, което министрите на Борисов са си поръчали.
Обичаме да повтаряме, че задачата на едно служебно правителство е да подготви предстоящите предсрочни парламентарни избори. Една от задачите му – безспорно. Всъщност добре знаем, че служебното правителство има абсолютно всички правомощия по конституция и законодателство, каквито има и „обикновеното“, излъчено от парламента правителство. Изключението е дебело и също отлично познато: работи без парламент, което ограничава възможностите му, защото не може да лансира законопроекти. В нашия случай и това изключение отпада, защото президентът не може да разпусне Народното събрание. Така че до 22 януари можем да си имаме и кабинет, и законодателен орган, изобщо всичко, на което се наслаждаваме в „мирни“ времена.
Още след оставката на Бойко Борисов мнозина забелязаха неохотата на президента Росен Плевнелиев да бърза със съставянето на служебни кабинети. На пръв поглед изглежда парадоксално. На него точно би трябвало това вече да му е хоби. Мине се, не мине някоя година, и Плевнелиев прави служебен кабинет. Тази есен обаче ентусиазмът на държавния глава клони към нулата. Първо се зае бавно и тържествено да провежда консултации с изобилието от парламентарни партии една по една. Предвидени в основния закон, въпросните консултации можеха да протекат и по-експедитивно, след като още първоначалните изявления на участниците не разкриваха нищо ново в намеренията им. После президентът опита да въвлече наследника си Румен Радев в подобни консултации и да го направи съотговорен за кабинета – нещо, което Радев естествено отказа, дори по елементарната причина, че
не би имал никакви лостове за влияние върху една институция, която ще се пише на негова сметка. След което Плевнелиев започна да връчва проучвателни мандати с темпото и многословието на човек, който полага последни усилия да продаде стоката си на недоверчиви и неплатежоспособни купувачи. При толкова пъти, в които декларира надежди някой да му вземе мандата, публиката би останала с впечатление, че иска да спре война, а не избори. Освен всичко друго Плевнелиев измени и на практиката си. И през 2013, и през 2014 г., без да се колебае, той връчи третия мандат на ДПС. Сега се заоглежда първо към Патриотичния фронт, после към Реформаторския блок.
Защо чак такива притеснения? Вярно, че първият му служебен кабинет не успя да предотврати аферата „Костинброд“, а премиерът му тогава бе запомнен най-вече с оригиналното решение да се самоназначи за посланик. Вярно е също, че вторият му служебен кабинет, роден от протеста, веднага заговори колко лошо е да се протестира, а премиерът му твърде скоро бе низвергнат от бившите си министри. Но това са дреболии на фона на далеч по-сочните изпълнения на последвалите редовни правителства. Миналото едва ли трябва да тревожи Плевнелиев толкова, колкото бъдещето. Все пак сегашната правителствена конфигурация ще бъде неговата лебедова песен на „Дондуков“ 2. Много вероятно е да бъде коментиран и възприеман чрез това как е приключил мандата си.
И е доста важно да го приключи добре с оглед на бъдещите му (международни или не) политически планове. Иначе би било доста тегаво, ако влезе във финалния бобслей със скандали, обвинения в политически грешки или кадрови недоразумения. Не че непременно такива биха последвали, но риск винаги има, особено в изнервена политическа обстановка.
Времето е малко и част от него ще премине в не твърде трезвени празнични условия. Съществуват възражения, че за толкова кратък период едни министри няма да могат даже да разберат къде са им кабинетите, преди да се наложи да ги напуснат. Във властта обаче българите се ориентираме скорострелно, пък и мнозина са онези, които с радост ще се окичат с още едно важно entry в CV-то. Не толкова фигурите, колкото задачите на кабинета предпоставят цялата предпазливост. Този кабинет някак трябва да предложи подход към изборното законодателство и мажоритарната система – сега ли ще я въвеждаме, в какъв вид, или ще прехвърляме към следващо Народно събрание. Каквато и позиция да се заеме, недоволството в различни политически среди ще бъде огромно. Ако пък не се заеме някаква позиция, негативите от всички страни ще се стоварят върху Плевнелиев. А вторият деликатен казус засяга приключването на бюджетната година. Не е тайна, че точно по това време харчовете са най-грамадни.
Самото обстоятелство, че през годината се натрупа известен излишък, изостря апетитите. Видяхме как незабавно след оставката на Борисов министерствата и агенциите устремно започнаха да обявяват многомилионни обществени поръчки. Онова правителство, което ще е на власт по Коледа и Нова година, ще трябва чисто и просто да плаща онова, което министрите на Борисов са си поръчали. И то без отговорността да я носят същите тези министри, а нови. Можем лесно да разберем защо Плевнелиев предпочита сегашният парламент да си носи отговорността, а в краен случай Борисов да остане някак до януари. Но колкото и малко да е времето, то притиска.
Държавният глава си беше посочен пряко от премиера преди пет години и даже сега, на финала, волю или неволю, изпада в ситуация да изпълнява волята на своя ментор и да завършва делата му. „Удовольствие ниже среднего“, биха рекли руснаците. Но няма как, предварителните планове за достойно, тържествено, морално, принципно, евроатлантическо увенчаване на президентския мандат са едно, а ходовете на непредсказуемите и несигурни в позициите си ГЕРБ – друго.