Цялата статия с оригинално заглавие – Мажоритарният вот не може да бъде заметен под килима, може да прочетете ТУК.
Убийството на пропорционалната система и на широкото политическо представителство на българските граждани или ще настъпи много скоро, или ще се затъркаля във времето и в крайна сметка ще отпадне.
Може би звучи парадоксално, че народ, който не обича твърде правилата и не държи да ги спазва, е така дълбоко убеден, че промяна в правилата може да му донесе желаното благоденствие. В случая става дума за прословутото мажоритарно гласуване. Проведе се референдум, огромното мнозинство гласували се произнесе в полза на мажоритаризма. Онова, което съвсем не е ясно, е какво следва оттук нататък.
По принцип Народното събрание би следвало в тримесечен срок да реши дали и какво от народния вот ще въведе в законодателната практика. След като „Шоуто на Слави“ оспори резултатите, не сме напълно сигурни откога започва да тече въпросният срок. Още по-малко можем да бъдем сигурни какво се случва със срока, ако междувременно Народното събрание вземе, че се саморазпусне. Изобщо референдумът попада в добре познат контекст на объркване и несигурност, в който
едни се мъчат да се спасят от него, а други – да го използват за своя сметка.
Досегашната практика е добре известна. Референдумът за ядрената енергетика получи мнозинство, след което парламентът отхвърли волята на това мнозинство. С нова атомна централа не се сдобихме, но за сметка на това плащаме неустойки, че сме я спрели. Референдумът на Плевнелиев, макар и порядъчно окастрен, в крайна сметка произведе мнозинство за електронно гласуване. От цялата шумотевица се родиха законодателни промени, с които ще се „създава възможност“ след 1 януари 2018 г. да се въвежда „експериментално“ електронно гласуване. Нормално е човек да се пита има ли вариант и допитването на Слави да влезе в тази редичка от „експерименти“.
На пръв поглед – не. Сега има малко по-голям ентусиазъм. Освен това за разлика от предходните случаи, в парламента вече акостира готов законопроект за мажоритарна система. Темата задържа централно място в обществените и медийните дискусии, което на фона на по-апетитни сюжети като бъдещата съдба на Бойко Борисов и предсрочните избори, е известно постижение. Слуховете, че някой някъде е започнал да районира страната на едномандатни избирателни райони, дори да са преувеличени, са достатъчен индикатор, че някакви процеси текат.
Мажоритарното гласуване няма как да бъде заметено под килима. Първо, защото в България се е надигнала вълна на промяна, с която всеки трябва да се съобрази. И второ, защото категоричното отрицание на проекта би превърнало Слави в герой на борбата със статуквото. Едни уважаващи себе си партии едва ли биха му направили такъв подарък.
Както в други подобни случаи, и тук лека-полека се очертава психологическа битка. Веднага след втория тур Борисов заяви, че застава плътно зад народа и ще настоява за въвеждане на мажоритарна система. И неговите, и на негови депутати последващи изявления уплътняват еднозначно този курс. Сметката изглежда проста. ГЕРБ, като първа политическа сила, води на повечето места в страната. Като вземем цифрите от вота през 2014 г. и ги наложим върху едни нови едномандатни райони, на ГЕРБ ще се падне абсолютно мнозинство, а може би и доста повече от него. Следователно загубата може да бъде трансформирана в победа. Искате мажоритарна система? Окей, ваша е. Защото работи за нас. Недоволството в средите на РБ и на патриотите сякаш показва, че сметката е точна. Малките партии ги е страх, че изпадат зад борда, а голямата става свръхголяма.
Добре, но и Корнелия Нинова каза: окей, мажоритарна система, въвеждаме я.
Но след това перспективата стресна социалистите, които биха могли да се свият до 10 или 20 депутати, и започнаха да говорят за смесена система.
Загубата на президентските избори за ГЕРБ е многозначителен факт, който те няма да забравят лесно. Повечето трикове, които трябваше да спъват опонентите,
спънаха самите тях. Дори прословутото квадратче „Не подкрепям никого“, което трябваше да работи против Румен Радев, проработи против Цецка Цачева. Вместо да даде възможност на противниците на Цачева да не гласуват за Радев, то даде възможност на отричащите Радев да не гласуват за Цачева. Когато има променени социални пластове и психологически нагласи, нещата често се обръщат против хитроумните си инициатори. Ние не знаем дали случаят е такъв, но промяна в политическата атмосфера безусловно се усеща. Ето защо ГЕРБ сигурно вече подозират, че нещо е подготвено, че различни сили координирано движат процеса, за да произведат накрая анти-ГЕРБ вот и мажоритарна загуба за най-голямата партия. Така се случва, когато спре да ти върви. Няма да е много изненадващо, ако ентусиазмът в партията на Борисов за мажоритарни избори поувехне – защото са решили, че май по своя инициатива влизат в капан, насочен срещу тях.
В българския превод на Шекспировия „Макбет“ колебанието преди убийството е потиснато с фразата „Ако веднъж извършено, с туй свърши, добре ще е да се извърши бърже“. Убийството на пропорционалната система и на широкото политическо представителство на българските граждани или ще настъпи много скоро, или ще се отложи, затъркаля във времето и в крайна сметка ще отпадне. Щурмът за мажоритарно гласуване в момента прилича на блицкриг. Готово, законопроекти, районирания, народна воля, да се действа незабавно. Въпрос на дни е да нахлуят алтернативни проекти за всевъзможни смесени, немски, ирландски и какви ли не избирателни системи, с по-силен, по-слаб, трансфериран или не знам и аз какъв мажоритарен елемент. На досадните експерти като мен после им дай да захапят, на депутатите да се доуплашат, че повече може и да не видят парламент, защото си нямат представа как ще контролират вота в съвършено нови и видимо неподготвени от тях условия. И работата може да приключи с някакви по-дребни мажоритарни корекции или с прехвърляне на отговорността върху следващото Народно събрание.