Статията е публикувана във вестник „24 часа“ на 18-ти септември 2013 г. под същото заглавие.
Инициативата на ГЕРБ да поиска вот на недоверие за правителството е демонстрация. ГЕРБ продължават да се държат не като опозиция, а сякаш са паднали случайно, временно и за малко от власт. Борисов сякаш не успява да излезе от ролята на премиер и това е за пред своите избиратели. „Аз съм на власт“, заявява още с оставката си като премиер, после с излизането си от парламента, после с връщането си в него и сега – с искането на вот на недоверие.
Всичко това не са действия на човек, който осъзнава, че е в опозиция, а на човек, който желае да поддържа илюзията, че той е властта и тя зависи единствено от неговата инициатива.
По същата причина реши да оглави и протеста. Прави груби грешки под един общ знаменател. Но този знаменател му трябва, за да поддържа собствените си илюзии – „Аз всеки момент ще се върна на власт“, „Аз ще бъда премиер“, „Аз ще бъда президент“, защото в противен случай ГЕРБ ще се разпадне.
Като с колелото – някой трябва да го кара, защото ако не го направи, ще спре, ще изгуби равновесие и ще падне. Борисов непрекъснато трябва да натиска и върти педалите, защото иначе колелото ще падне.
Инициативата на Борисов за вот на недоверие ще му донесе и плюс, и минус. Плюсът е в това, че така ще продължи да убеждава своите хора, че е голямата работа, че от него зависи всичко, и Волен Сидеров, и т.н.
Но Борисов от самото начало не отчита един много важен ефект от действията си – че консолидира своите противници все повече и повече. Човек, който получава почти 100 депутати в парламента, е много лесно да вземе властта, стига да има диалог с някого – с Волен Сидеров, с ДПС, с БСП.
Борисов обаче направи невъзможното – събра „Атака“ и ДПС в една лодка, без да се бият с веслата. Седят си в нея и се търпят, макар и с отвращение.
Най-голямата грешка на Борисов е, че укрепва техния съюз, който му струва главата. Защото не може да повярва, че е изпуснал властта. В края на 2011-а той я взе цялата. Беше му казано: „Ти преяждаш с власт и ще загинеш“, но той не повярва. Стори му се много ценна, взе я и загина, защото човек, като вземе цялата власт, всички проблеми са негови.
Не мисля, че искането на вот на недоверие е в контекста на протестите, т.е. нещо като атака отвътре в парламента. Протестите загасват чисто психологически. А Борисов много надценява подвижността на своите избиратели.
Нека се върнем към сцената, когато подаваше оставка. И не беше дошъл в парламента, защото до последно очакваше, че хората ще се съберат пред входа му с възгласи: „Недей, Бойко!“
После извика едни фермери, които дойдоха с прасетата си барабар, и се оказа, че броят на прасетата беше по-голям от броя на хората. След предсрочните избори апелира хората да се съберат и да свалят „фалшивия парламент“ след „фалшивите избори“. Съдът му каза, че не са фалшиви, но извън това се оказа, че не се събраха никакви хора.
На 4 септември се надяваше, че чакалите цяло лято негови избиратели ще го подкрепят. Но те не излязоха. И този път пак ще има разочарование. Може би се внушава, че протестът ще стане, парламентът ще падне, вотът на недоверие ще успее… Но няма да се случат тези работи.
Политоложката Румяна Коларова нарече управляващата коалиция БСП, ДПС и „Атака“ „Ориент експрес“. Помните ли този роман на Агата Кристи? Всички пътници в него се оказаха убийци. И по аналогия в тази коалиция всички са се събрали да убият един – ГЕРБ, тъй като той ги отврати.
Подслушваше ги, фалшифицираше изборите в техните очи и т.н. Всички тези причини ще бъдат събирани до един-единствен момент – докато ГЕРБ стане слаб. Тогава коалицията ще се разпадне. Това е куриозът на Бойковата позиция – когато падне, неговите
противници ще се разпаднат. Ситуацията, в която е, много прилича на антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война. Не че сравнявам Борисов с Хитлер, но аналогията е чисто математическа.
Хитлер до такава степен ядоса света, че той целият се събира да го бие. В ония времена иначе е било невъзможно да събереш заедно да се бият англичани и руснаци, а по-късно и американци и руснаци. Тогава те реално се събират, докато Хитлер пада.
В момента, в който това се случва, те започват да се гледат един друг в ръцете, да се надхитряват, да се цакат и прекарват един друг, докато не се разпада и антихитлеристката коалиция.
Коалицията против Бойко Борисов ще се разпадне, когато ГЕРБ загуби сила. Получава се куриоз – Бойко печели, ако падне.
Има една шега – Борисов има два десни крака, всеки от тях по-силен от другия. Неговият политически упадък ще се размине, когато престане да ги плаши. Той
можеше да излезе от тази ситуация много, много по-рано. Например когато връчваше оставката си на президента, нападна единствения, който не трябваше да напада – Волен Сидеров.
Станишев и Местан му точеха ножа, но Сидеров беше в една колебаеща се позиция. Единственият, с когото Борисов можеше да говори, беше Волен Сидеров. Борисов го нападна, при това тъкмо когато му трябваше съюз с “Атака”. И не успя, защото е много слаб в коалиционната политика.
Андрей Райчев
