Анализ на Първан Симеонов за сегашната политическа обстановка и сравнителен анализ на политическата ситуация сега и на тази през 2013 година за Дойче Веле, който може да прочетете ТУК.
Възможно ли е българите пак да излязат на улицата, както това се случи през февруари 2013-та? Двама експерти коментират хроничните енергийни несгоди на България и отражението им върху предизборната ситуация в страната.
Вътрешнополитическата ситуация в България понастоящем е значително по-спокойна за разлика от случващото се в съседните ѝ Румъния, Македония, Турция, Гърция и Сърбия. Нагнетяването на свръхдози популизъм в текущата предизборна кампания до известна степен отвлича вниманието от висящите като Дамоклев меч над страната незавършени и половинчати реформи и ширеща се корупция. За сметка на това нерешени въпроси, като проблема с енергийната сигурност, отново привличат вниманието на наблюдателите върху случилото се по време на „енергийния бунт“ през ледения февруари на 2013-та. Дали колапсът на софийската „Топлофикация“, очертаващите се солидни сметки за ток и неразрушимият картел върху течните горива не са предпоставка за римейк на драматичните събития от февруари 2013-та и последвалото ги злощастно проолигархично управление на БСП и ДПС, което бе подкрепено от „Атака?
Две съществени отлики
Социологът Първан Симеонов посочва две важни разлики между политическата ситуация сега и по времето на „енергийния бунт“ от 2013-та. „Тогава правителството на Борисов си подаде оставката под натиска на уличните протести. В края на миналата година второто издание на кабинета „Борисов“ напусна коридорите на властта под натиска на резултатите от вота на българите на президентските избори. В първия случай протестираха десетки хиляди, докато във вота в края на миналата година участваха милиони. Друго различие спрямо ситуацията преди четири години е, че тогавашното повсеместно усещане за икономическа криза вече го няма“, констатира Симеонов. Според социолога, понастоящем няма и следа от формиралия се през 2013-та „отечествен фронт“ срещу управлението на Борисов, захранван от олигархични конгломерати начело с покойната вече КТБ. „ Ако е останало нещо, в което все пак можем да открием духа на февруарските протести преди 4 години, то това е ожесточението и енергията на конфронтацията. Двуполюсният модел отново зае доминиращо място в българския политически живот“, категоричен е Първан Симеонов.
Поуките от 2013-та
Според Красен Станчев, една от неизчезналите след 2013-та латентни опасности за икономическата, а оттам и за политическата стабилност в България, е продължаването на руските енергийни проекти в България. „Съвместните дружества за осъществяването им все още съществуват, макар и на книга. Във всяко от тях продължават да работят по десетина чиновници. Капиталът на компанията за изграждането на нефтопровода „Бургас-Александруполис“ дори бе увеличен със 140 хиляди лева. Очаква се да бъдат налети между 150 хиляди и 200 хиляди лева в „Южен поток“ и „АЕЦ Белене“. Ако все пак тези проекти бъдат осъществени, сметката за българския данъкоплатец може да надхвърли с 10-15 процента стойността на целия брутен вътрешен продукт на страната“, опасява се Станчев. Въпреки нерадостните за България развития през злополучната 2013-та, българското общество като че ли е успяло да си извлече някои съществени поуки от случилото се. „Видяхме, че бързите решения не работят. Видяхме, че еднопартийните управления все повече се трансформират в коалиционни. Видяхме, че отсичането на една „лоша“ глава води до израстването на друга, не по-малко лоша. Видяхме, че сред злото се налага да избираме по-малкото зло. Видяхме, че големите пари и „голямата“ политика са винаги свързани и е наивно да приемаме обратното. Видяхме, че за да има богати, трябва да има бедни. И от всичко видяно се убедихме, че революциите не са най-добрият начин за справяне с недъзите на управлението и политическата класа. За това е необходима упорита и целенасочена битка, която, за съжаление, не води до победа от днес за утре “, изброява поуките социологът Първан Симеонов.