Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 20 юни 2012 г. под заглавие „Изборният кодекс на ремонт в 12 без 5“
„Не е важно как гласуваш, важно е как променят Изборния кодекс.“
Година преди парламентарните избори от все повече места звучат такива опасения. Докато правят партии, мислят за коалиции и отправят послания, политиците все
по-настойчиво питат за правилата
В нарочно писмо до президента Плевнелиев Меглена Кунева настоя той да стане гарант за демократичността на вота и отправи серия предложения за промени в Изборния кодекс. Свои искания имат и НДСВ, и „Атака“. А Сергей Станишев заяви готовност да разговаря с всички политически сили без ГЕРБ и с неправителствения сектор за нужните промени в кодекса.
Самият президент декларира, че предстои кръгла маса под негов патронаж, на която широко да бъде обсъдено изборното законодателство.
Изборният кодекс щеше да бъде първата задача на ГЕРБ след спечелване на изборите през 2009. Тази първа задача се проточи година и половина. Кодексът беше приет, после върнат от Конституционния съд и допълван, и в крайна сметка тежко атакуван отляво и отдясно след първото му бойно кръщение в есенната президентска и местна битка.
Заслугата му, че за първи път обедини изборните закони, остана в сянката на избуялите в нощта на първия тур недостатъци. Оттогава всички говорят за промени, а експертите предупреждават, че за някои от тях е необходима цяла година технологично време, за да могат да заработят. Това време изтича. Ясно е, че каквото има да се случва, няма да се случи преди лятната ваканция, и отново парламентарният влак поема към добре познатата гара „12 без 5“.
А залогът е сериозен и важен както за гражданите, така и за политическите партии, които ще поискат тяхното доверие.
За ГЕРБ повторното гласуване в Кюстендил даде сигнал, че изборната им машина засича. Това можеше да подскаже, че нещо с мобилизацията и резултатите от управлението им не е в ред.
Можеше и да напомни, че Изборният кодекс е такъв – носи бонуси на онзи, който държи администрацията, а в Кюстендил това не бяха те. Ако тръгнат по втората линия, ГЕРБ сигурно ще решат, че засилването на контрола върху изборния процес е решението на всички проблеми. И да станат
жертва на илюзията
обладала повечето управляващи преди тях – че промяната на правилата на играта в последния момент е в тяхна изгода, след като досега изборите винаги са доказвали, че е точно обратното.
За БСП темата
с изборното законодателство е приоритет, една от трите посоки на действие, зададена от последния им конгрес. Свободните и демократични избори са кауза, на която са обещали да посветят усилията си и в която виждат най-ефективното възможно противодействие срещу всевластието на ГЕРБ.
За Кунева свободният и демократичен вот догодина е посочен от самата нея критерий за бъдещо сътрудничество с една или друга партия, лакмус за ролята на „партийния картел“ в българския политически живот.
Топката на този етап отива при президента Плевнелиев. Ако за другите не е ясно печелят или губят от цялата история, той е онзи, който печели. Първо, показва последователност, след като в месеца на политическите консултации пое такива ангажименти. Второ, значението му расте, защото всички започват да очакват нещо от него, и му приписват статут на гарант.
Трето, така сами създават възможността да загубят политическата инициатива, прехвърляйки я върху него. Четвърто, натрупването на очаквания навярно ще му поднесе шанса за една по-централна политическа роля в сложните и непредсказуеми изборни и следизборни дни през идното лято.
В идеята за кръгла маса няма нищо ново.
Отново точно година преди изборите, през юли 2008-а, бе проведена подобна дискусия върху изборното законодателство и отново под егидата на президента, който тогава беше Георги Първанов. Независимо от многото смислени и важни неща, които се казаха тогава, участниците не стигнаха до макар и минимално разбирателство, затънаха в противоречия и несъгласия, и в крайна сметка не допринесоха особено за характера и насоките на взетите впоследствие законодателни решения.
Сега политическите сили рискуват да изпадна
т в същата ситуация. Без предварително съгласие по някои базови положения те ще отнесат в президентството само различните си версии трябва ли да има активна регистрация, или не, да се въвежда ли електронно гласуване, да се чистят ли избирателните списъци от „мъртви души“, как да се чистят и от кого, кой да следи депутатите да не мъкнат чували с бюлетини и т.н.
Накрая ще излезе една консенсусна фигура – Росен Плевнелиев, и едно готово да взема решения мнозинство – това на ГЕРБ. Защото едно е да насърчиш консенсуса сред останалите, друго е да изглеждаш консенсусен на техен фон.
Особена драма няма. Но опозицията трябва да реши какви избори иска, за да може да се обърне с ясни претенции към демократично избраните институции. В такива случаи най-важен съюзник са ти гражданите, избирателите, обществото. А за съжаление в голямата си част те не са убедени от партиите колко ключово е изборното законодателство за бъдещето на всички ни.
