Анализ на политическия януари

Основни събития
? Започна датското председателство на ЕС. Като негови цели са обявени „динамична, „зелена” и сигурна Европа” и продължение на разширяването. Изразена е подкрепа за шенгенското членство на България и Румъния.
? Първа за годината среща на върха на ЕС. Преди срещата германският канцлер А. Меркел се обяви за създаване на Европейски политически съюз с нови правомощия на евроинституциите.
? Финансовите министри от ЕС се договориха за създаването на Европейски стабилизационен механизъм (ЕСМ), който да замести от юли т.г. досегашния Европейски фонд за финансова стабилност (ЕФФС).
? Президентът Р. Плевнелиев официално встъпи в длъжност. Той се обяви за „прагматичен президент” и очерта мащабна визия за „България 2020”, като изтъкна необходимостта от национална стратегическа програма. Премиерът Борисов обеща да съдейства за изготвянето на такъв документ, но изрази съмнения в неговата ефективност.
? НС даде (единодушно) мандат на кабинета да преговаря за присъединяване на България към фискалния пакт на ЕС, но прие (с 130 „за”) условия, оспорени от опозицията.
? Премиерът Б. Борисов поиска подкрепа от канцлера Меркел да се намали националното съфинансиране на европроектите от 20% на 5%. Германският отговор беше уклончив.
? След масови протести НС наложи забрана за проучвания и добив на шистов газ. Посланик Уорлик препоръча да не се вземат емоционални решения, а да се ползва опитът на страни като Полша. Министър Трайков заяви, че протестите са били инспирирани от заинтересовани фирми.
? Посланик Уорлик напомни, че една година след скандалите със СРС „за съжаление нищо повече не последва”.
? Оставката на министър Цветанов беше поискана и от лявата, и от дясната опозиция след случаи на полицейско насилие. В парламента министър Цветанов контраатакува опозицията. Премиерът Борисов заяви, че Цветанов е трябвало да си признае грешката, но подчерта пълното си доверие в него. НС ще разгледа две предложения за анкетни комисии.
? Започна работа Специализираният наказателен съд.
? Оставка на председателят на СОС А. Иванов. Сменени са редица областни координатори на ГЕРБ.
? Премиерът Борисов предупреди вицепремиера С. Дянков за превишаване на пълномощията по повод на оценки за земеделския министър М. Найденов.
? С. Станишев заяви готовност да се създаде „правителство в сянка” или друга форма на управленска алтернатива.
? Кабинетът предложи след съгласуване с президента 24 нови посланически назначения.
? Изказвания на Борисов по повод на убийство в Перник провокираха негодувание, активно изразено в социалните мрежи.
? Стачка в Мини Марица-Изток. Протести в защита на Витошката природа.
? България е страната с най-малка медийна свобода в ЕС – според новия доклад на „Репортери без граница”.
Значение
? Европейският кръстопът остава проблематизиран. Предложеният фискален пакт е компромисен вариант, който продължава да се дискутира. Българската позиция е компромисно приемане на компромисния вариант.
? Европейската дилема е двойна. Първата: по-нататъшна икономическа интеграция и политическо сближаване или ускорен/забавен разпад на еврозоната и дезинтеграция на Съюза. Втората: интеграция, която създава нови възможности или, обратно, блокира възможностите за по-бързо развитие на периферийни страни. В България липсва пълноценен обществен и политически дебат върху проблемната ситуация.
? Геополитическата обстановка се усложнява с Арабската пролет, санкциите срещу Иран, новата роля на Турция, нарастващата тежест на Русия, проблемите на САЩ в Близкия Изток. В отношенията на София с Берлин, Вашингтон и Москва се натрупват неизяснени въпроси.
? Ако „В началото бе Словото”, то с първата си президентска реч Р. Плевнелиев опроверга очакванията, че просто ще следва правителството, и влезе в ролята на самостоятелен управленски център. Оттук нататък обществото ще очаква, че в края няма да остане само Словото.
? ГЕРБ вече разполага с (почти) цялата държавна власт. Натискът върху съдебната власт се усилва, но и противодействието е налице.
? Разширяването на властта на ГЕРБ усложнява нейното практикуване. Борисов ще трябва да се съобразява с Плевнелиев повече, отколкото с Първанов. Самостоятелни „изпълнения” на двамата вицепремиери – Цветанов и Дянков, го принуждават все по-често да заема арбитърска позиция. Непремерените изказвания на самия Борисов са друго следствие от „преяждане с власт”.
? Продължава тенденцията на кадрови сътресения в ГЕРБ – и в СОС, и в областните ръководства. Отстраняването на А. Иванов усилва позициите на Й. Фандъкова.
? БСП е на прага на лидерска криза, която не е неизбежна, но за да се предотврати, изглежда са налице повече политически, отколкото психологически предпоставки.
Проблемните възли
Външнополитическият контекст: периферийна страна в периферия, която придобива централно значение. Изострянето на напрежението в Близкия Изток и драматичните дискусии по бъдещето на Европа поставят България в нова геополитическа ситуация. Трябва да отговаряме на предизвикателства, свързани с нашето собствено бъдеще, в среда, в която промените се случват буквално ден след ден. Традиционната външнополитическа максима „да бъдем добре с всички” се нуждае от актуализиране, защото е съществен рискът да ни отведе към капан, в който българската позиция е неясна или не се споделя от никого. Вместо отваряне можем да се озовем в изолация. Преди няколко години беше възможно да реализираме национални цели, като правим едновременно жестове в различни посоки (затваряне на малките блокове на АЕЦ „Козлодуй”, съгласие за руски енергийни проекти, американски бази). Но светът през 2012 е много повече изпълнен с противоречия и напрежение от този през 2004 или 2008, и тогавашният тип решения не работят днес.
Европейското направление. Изявленията на премиера Б. Борисов по време на визитата му в Германия, че когато канцлерът Меркел говори, той слуша, не можаха да прикрият факта, че посещението не донесе реални ползи за страната. Решението на НС, с което изразяваме принципна подкрепа за новия фискален пакт в Европа, но без да поемаме финансови ангажименти и без да променяме данъчната си политика, се разглежда като половинчато. То на практика не удовлетворява нито курса на Германия към „политически съюз” с данъчна и финансова хармонизация, нито резервите на Великобритания към фиксирането на бюджетни рамки. А при предполагаем отрицателен доклад на ЕК за напредъка на страната през февруари отново ще получим сигнал за недоверие към нас, който освен всичко друго отлага за бъдещето шенгенската ни интеграция. България получи четири предупреждения от ЕК за наказателни процедури поради неспазване на европейските правила. Четири жълти картона за един месец. Не е малко.
Американското направление. Протестите в страната срещу шистовия газ доведоха до акт на парламента, с който проучванията и добивът се забраняват. Резултатът е нова масирана медийна акция в подкрепа на шистовия газ. Същевременно посланик Д. Уорлик за първи път подложи на сериозна критика редица сфери на дейност на правителството. Поставеният от него въпрос за скандала със СРС е директен камък в градината на министър-председателя. Едва ли са случайни сигналите, че преразглеждане на решението е възможно. Предстоящата визита на американския държавен секретар Х. Клинтън в София несъмнено ще засегне тази тема, но също и проблеми като Сирия и Иран, по които България все още няма ясна позиция.
Руското направление. Отказът от петролопровода „Бургас-Александруполис” очертава деликатен контекст, в който се очаква българското решение за АЕЦ „Белене”. В. Путин навлиза в предизборна кампания с подронен имидж от масовите протести. За руското ръководство са особено важни реални външнополитически активи, включително по линия на по-нататъшно укрепване на енергийното присъствие в Европа. Форсирането на разговорите за „Южен поток” в самия край на 2011 г. е пример в същата посока. Решението на България – volens nolens, във все по-голяма степен става част от една много по-мащабна политическа игра, с всички рискове, които оттук могат да последват за нас.
Засилването на властта на ГЕРБ. Управляващите започват 2012 с концентрация на власт, най-висока на фона на цялата нова демократична история: стабилизирано парламентарно мнозинство, президентска институция, мнозинство в местната власт, силно медийно влияние, продължаващо навлизане в съдебната система. Поне видимо премиерът Б. Борисов е в много изгодно положение – има пред себе си година, в която ръцете му са развързани, вътрешнополитическа заплаха за властта му не се е откроила, възможностите за маневриране в една или друга посока не са изчерпани, може да „закърпва” положението с ръст на дълга до съществуващите европейски ограничения.
Няколко са политическите сюжети, които доминират дневния ред на управлението. Новият президент. Словото на Р. Плевнелиев при полагане на клетва в НС по своя обхват и амбициозност се равнява на правителствена програма за два мандата. То е предизвикателство, с което самият президент ще трябва да се съобразява. Ако се опита да реализира намеренията си – почти сигурно ще влезе в конфликт с кабинета. Ако се откаже да ги реализира – още по-сигурно ще бъде в конфликт с обществото, на което многократно бяха напомнени всички приоритети. Ако се опита да даде заден ход – ще попадне в конфликт със самия себе си. Несъмнено с избора на Плевнелиев за президент властта на ГЕРБ се разширява. Но влизането на нов играч винаги означава и влизане на нови амбиции, а в случая – и на нова визия.
След като спечели изборите, Борисов проведе втора – „следизборна кампания”, за да изгради устойчив „образ на врага” от своите предшественици. Плевнелиев, обратно, заложи на приемствеността. Борисов експлоатира дисенсуса, Плевнелиев се застъпи за национален консенсус. Борисов се съсредоточи върху властта, Плевнелиев акцентира върху дейността. Предстои да се разбере дали става дума за нова демагогия или за нов политически стил.
Взаимоотношението президент – премиер ще премине през редица кадрови и политически казуси, някои от които вече са налице. Плевнелиев трябва да вземе отношение по намерението за съкращаване на президентската квота в Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, по плановете за прехвърляне на НРС и НСО към кабинета, по убеждението на военния министър А. Ангелов, че президентът няма нужда от военен съветник, защото има Министерство на отбраната, по посланическите назначения и повишенията на висши военни. Във всеки от тези случаи деликатното е, че обществото едва ли би приело намаляване на президентските правомощия, съхранявани и разширявани последователно и от Ж. Желев, и от П. Стоянов, и от Г. Първанов. От друга страна, поне на този етап, разнобой с кабинета е малко вероятен. На Плевнелиев и Попова им се предоставя възможност да поемат по пътя на ревизия на мандатите на Първанов-Марин. Отсега обаче личи решителността на М. Попова да се противопостави на вицепремиера Ц. Цветанов по теми като действията на МВР и съдебната реформа.
Усилването на позициите на Цветанов и Дянков. След изборите е забележим ръстът на властовите възможности и на двамата вицепремиери. През януари натискът на Цветанов над съдебната система доведе до декларация на наказателните съдии в СГС, заставащи зад позицията на М. Тодорова срещу Цветанов. Операция „РАЛИЦА” на МВР предизвика голямо недоволство в съдебните среди поради убеждението, че визира малкото име на известна съдийка. Три случая на полицейско насилие или полицейски грешки (Перник, Мировяне, Скравена) отново повдигнаха въпроса за правомерността в действията на МВР, но и демонстрираха нарасналото самочувствие на органите на реда. От друга страна, по теми като фискалния пакт и българската позиция, се създава впечатлението, че основното действащо лице в държавата е Дянков. На този етап премиерът Борисов успява да превърне в своя сила дори вътрешните противоречия в правителството си. Той нанесе предупредителни удари и срещу двата полюса, като по различни поводи разкритикува и Цветанов, и Дянков. Все още техният конфликт и проблемите от нарасналата им мощ могат да бъдат разказани на публиката като решителна намеса на Борисов.
Пренареждане на политическите сили. От началото на годината започват да се наблюдават маневри при политическите партии, които целят позициониране и добиване на по-големи шансове за изборите през 2013. Разговори за партньорство текат в десницата и центъра, по-малки парламентарни партии се стремят да намерят най-добрия вариант за себе си в условията на динамично парламентарно пространство и голям брой независими депутати. ГЕРБ като управляваща сила има възможност да влияе на този процес, като отчита факта, че няколко политически субекта са на ръба на парламентарно участие (РЗС, „Атака”, СК) и не е без значение с кого е най-изгодно да се управлява в една по-сложна конфигурация през 2013.
Протестна активност. Правителството установи нов модел на „съжителство” с неспиращата протестна вълна. Получава се своеобразен двоен стандарт: по теми, които са от дългосрочен характер, се проявява гъвкавост и отстъпчивост (ГМО, сега шистовия газ), по други, които имат съвсем конкретни „тук и сега” измерения, напротив, има несъмнена твърдост (ски-зоната в Банско, Витоша). Несъмнено премиерът осъзнава, че е достатъчно силен и че никой в момента не застрашава пряко властта му, за да може да си позволи да не отстъпва пред някои протести, да не „подкупва” съсловия, професионални общности, групи граждани. И е факт, че постоянното излизане на хора на улицата, независимо от мащабите и ефекта, засега не срива харизмата на управлението, не променя съществено социално-политическата картина. Въпросът е дали това може да се разглежда като дълготрайна тенденция.
„Окопаване” на властта. Убеждението, че институционалните позиции са здраво овладени, започва постепенно да лишава ГЕРБ от онази гъвкавост и бързи реакции, характерни за първата половина от мандата. Обществото разглеждаше незабавните (дори когато са спорно ефективни) действия на правителството в една или друга ситуация като безспорно предимство пред тромавите процедури в Тройната коалиция. Ето че обаче се проявяват и практики, характерни за предишни години. Премиерът Борисов заплаши с оставки в МВР след случаите на полицейско насилие, но такива не последваха, всичко се сведе до „мъмрене”. А. Иванов, ключова фигура за управлението на ГЕРБ в столицата, беше сменен без публично дадени обяснения и мотиви – практика от времето на И. Костов, която задълбочи общественото недоверие към тогавашния кабинет. Властта започва все по-рядко да „разказва” своите действия, с което засилва и подозренията в задкулисни истории.
БСП. Поведението на партията до голяма степен е продиктувано от медийно усилваното напрежение около края на мандата на президента Г. Първанов. Предстои да се разбере дали и в каква степен стогодишната партия се е поучила от собствената си история. Шансовете на БСП през първата половина на 90-те, решаваща отсечка на прехода, бяха драматично ограничени от наличието и конфронтацията на двама лидери – Лилов и Луканов. Напрежението не е породено само от лична конкуренция между двама гросмайстори в политическата игра. Среща си дават различни модели, различни разбирания за политическа ефективност: консенсусност и отваряне на врати в името на нови обединяващи национални цели (Първанов) и междупартийно състезание, основано на предварително дефинирани принципи и ценности (Станишев). Сянката на голяма коалиция ГЕРБ-БСП е легитимирана като инструмент във вътрешнопартийния живот. Тя се представя и като главна критика срещу бъдещите планове на Първанов, но неговата недоизказаност все още му дава възможности да влияе върху дневния ред на дебата в левицата. С избора на М. Шулц за председател на ЕП, от друга страна, позициите на Станишев допълнително се укрепиха. Има и обратна реакция: неговите парламентарни изявления се посрещат с критиката, че говори не като български политик, а като европейски. Растящата нервност на „Позитано” се подсилва и от стартиращата отчетно-изборна кампания за новия конгрес.
ДПС. Въпреки изявлението на А. Доган, че на този етап на България е необходима дясна политика и първостепенна задача е да се помогне на бизнеса, продължава парламентарното единодействие с БСП (искане на анкетна комисия по убийството в Перник, сезиране на КС за промените в Кодекса на труда). Опозиционното поведение на ДПС е притъпено. Изявленията са умерени, освен в случаи на лични атаки, като тази на министър Цветанов срещу Л. Местан. Поредицата чествания на годишнини от Възродителния процес и учредяването на ДПС целят най-вече да покажат партийно единство, независимо от сътресенията. ДПС може да бъде удовлетворено и в символен план заради решенията на НС да осъди насилствената асимилация на българските мюсюлмани и да отхвърли признаването на арменския геноцид.
Синята коалиция. Стабилността на коалицията не изглежда под въпрос, но вътрешните противоречия продължават да изплуват по една или друга тема. Случаят с шистовия газ отново раздели СДС и ДСБ. В свое интервю лидерът на СДС М. Димитров заяви, че властта на всяка цена не е негова цел и че ако СДС достигне до изпълнителната власт, той не би искал лично да се включи. Освен всичко друго, това е и поредна подкана към И. Костов, отношенията с когото от предизборната кампания през 2011 насам са в низходяща посока. Пренареждането на политическите сили преди 2013 неминуемо пак ще изведе на преден план отношението към И. Костов, разделящо десницата и центъра и създаващо проблеми пред евентуални нови партньорства.
„Атака”. Като нова грешка на партията може да се отчита прекомерният акцент, който се поставя върху проблема с депутатските субсидии. Постоянните искания на В. Сидеров към ГЕРБ и премиера Борисов да върнат парите от субсидиите оставят в обществото впечатлението, че доскоро афишираната като изцяло принципна, патриотична и несвързана с корист и облаги линия на партията всъщност се върти около финансовото измерение. Реалният риск ПГ на „Атака” да се разпадне в следващите седмици, признат и от самия Сидеров, ще актуализира въпроса, способен ли е лидерът да тръгне отново „отдолу” към властта или политическата му ниша бързо ще бъде заета от вече укрепилите се негови конкуренти.
Заключение
Януари е месец, зареден не толкова с големи и значими събития, колкото с тенденции, които тепърва ще набират сила. Периферийната позиция на България изисква не повече послушание, а повече интелектуални усилия, обществено разбиране и смели управленски действия. Страната е изправена пред важни решения, които не могат да бъдат избегнати. Това се случва на фона не само на концентрация на властта в ръцете на управляващата партия, но и на растящи противоречия в нейните собствени рамки. Реализира се известното правило, че когато една партия вземе цялата власт, вътрешнопартийните отношения изместват междупартийните, политическата борба става борба вътре в партията. Така става възможно и двамата вицепремиери да получат по-силни позиции от преди. И тъй като няма нито една област, в която на този етап опозицията да може да контролира ГЕРБ с ефективен политически ресурс, въпросът за контрола, включително медийния, се превръща във въпрос на вътрешна конкуренция. Скандалите във властта започват да избухват от само себе си, защото няма политически опонент, който да е в състояние да ги породи. Сривът на премиера Борисов в интернет е резултат на непредизвикани грешки в публичните му изяви, а не на нечия политическа злонамереност. Една година след като социалната мрежа събори Бен Али и Мубарак, Б. Борисов има за какво да се замисли. Главна опасност за управлението през следващите месеци може да се окаже самоуспокоението, убеждението, че опозицията не може да застраши властта. А това неведнъж в политическата история е било фатално, защото в опозиция може да се превърне обществото.