Кратка версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 14-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър – Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията участваха проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Димитър Ганев.
ТРУСОВЕТЕ В УСВОЯВАНЕТО НА ВЛАСТТА
Международната ситуация Отличиха се две стратегически линии – към многополюсен свят и към запазването на съществуващия световен ред с хегемонна роля на САЩ. Стратегическата линия на президента Путин може да се формулира така: да се възстанови мястото и ролята на Русия като един от полюсите в многополюсния свят било чрез икономическа интеграция с Европа (план А), било чрез ориентация към азиатско-тихоокеанския регион (план Б).
За разлика от Русия, Съединените щати имат само един вариант за реализация на стратегията си: икономическа интеграция с Европейския съюз. Общият пазар ще бъде не от Лисабон до Владивосток, а от Лос Анджелис до Донецк (компромисно – до Киев). Русия не може да участва в това обединение. Не по икономически, а по политически причини – тя ще бъде пречка за реализацията на всички последствия от икономическата интеграция.
В противостоенето на двете стратегически линии става ясно, че основният проблем не е битка за Украйна, а борба за Европа. Все още не е „безвъпросно ясно” какво ще предпочете ЕС: да бъде самостоятелен полюс в многополюсен свят или да приеме по-нататъшната американска хегемония. Стратегията „Европа 2020“ говореше в полза на първата ориентация, Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции – на втората.
„Минск-2” за първи път показа, че инициативата на авторитетни европейски лидери има значение. В същото време украинската криза все повече разделя европейските страни. Русофобската кампания в Полша и Литва контрастира с посещението на Путин в Унгария и на президента на Кипър в Русия. Различия проличават и между водещите страни: позициите на Германия и Франция в сравнение с подхода на Великобритания.
Въпреки всички различия, Европейският съюз съумя през месеца да потърси отговор на три последователни предизвикателства: опасността от война, гръцкия дълг и енергийната политика.
Различните позиции сред българския политически елит по украинския конфликт, очертани в последните месеци, добиха още по-голяма плътност. От едната страна са „ястребите“, сред които президентът Плевнелиев, външният министър Митов и военният му колега Ненчев, подкрепяни решително от РБ. На противоположния полюс се намират (очаквано) „Атака“ и (все по-категорично) БСП.
Премиерът Борисов се опитва да балансира – за разлика от отделни случаи в миналото, той вече изобщо не си позволява антируски коментари. Напротив, амбицията му е да демонстрира конструктивност и умение да се разбере с Путин – било за допълнителна тръба от бъдещия „Турски поток“, било за газовия хъб.
Вътрешната ситуация През отминалия месец наблюдаваме нова фаза от процеса на усвояване на властта от страна на сегашните управляващи. Протича в две направления – усвояване на средства (свързан преди всичко с новия заем за 16 млрд. лв.) и усвояване на службите за сигурност (свързан със скандалите в тях).
Споровете около заема и оставката на Вучков показаха, че коалицията е стабилизирана само на повърхността. Както се видя в казуса „Вучков“, рисковете за привидната стабилност на политическото положение в България могат да дойдат, както досега, отвън, но също и отвътре. С подкрепата си за заема ДПС отново демонстрира готовност да партнира с ГЕРБ по всички ключови въпроси, за сметка на несигурните коалиционни партньори.
Размерът и периодът на вземане на новия заем обаче са индикатор за намеренията на партия ГЕРБ и лично на Борисов – те не са краткосрочни.
Тече все по-открита борба за надмощие в системата за сигурност, белязана от поредица скандали в съдебната система, ДАНС и МВР, както и от замесването на УниБИТ, „Протестна мрежа“ и „Америка за България“.
Междувременно, предизборната кампания започна. До месец-два ще станат ясни и субектите, които ще участват в надпреварата. За появата на нови сериозни претенденти след април едва ли би имало технологично време.
Балансиращата роля на Бойко Борисов изглежда все по-видимо подчинена на амбицията за дълъг политически маратон Борисов експлоатира не само позицията си на стожер на коалицията, но и на гарант на стабилността в българската политика. Неговите ходове целят постепенно, макар бавно и внимателно, изтласкване на вътрешните опоненти, но и приобщаване на външните. Ако в първия си мандат Борисов организираше комуникация с обществото, във втория държи комуникация в рамките на елита и подчертава по всички начини незаменимостта си.
Налице са нови стъпки от негова страна за стесняване на влиянието на втората фигура в партията – Цветан Цветанов (публичното му „разрешение“ да започне проверка срещу Владимира Янева и предложението Румяна Бъчварова да стане министър на вътрешните работи). Личи и желанието на премиера да оставя мостовете към ДПС непокътнати.
Иска или не, Борисов има за най-близък партньор именно формацията, която му създава най-големи проблеми – РБ. Тясното им сътрудничество го легитимира и пред Брюксел, и пред САЩ. РБ иззе инициативата и се превърна в най-гласовития критик на темпото и целите на управление.
Около 100-тния ден на кабинета БСП влезе в опозиционната си роля, но тревожните дни остават. Последиците от казуса с дълга нанесоха тежък удар върху възможността АБВ да бъде алтернатива на БСП в лявото. Ако в предишните месеци изглеждаше, че „Атака“ или ДПС държат инициативата в критиките на властта, то вече БСП заема това място. От възстановяващата се кондиция на левицата не следва, разбира се, безоблачно бъдеще. Има тенденция БСП да бъде опакована заедно с „Атака“, да се причисли към антисистемния край на политическия спектър и да бъде поставена в изолация. От първостепенно значение за „Позитано“ е ще поддържа ли образа си на „голяма партия“. Въпросът е централен, включително и на фона на заявката на депутата Велизар Енчев за създаване на „българска СИРИЗА“, чийто електорат ще бъде търсен най-вече в червено.
ДПС: двойната игра на подкрепяща опозиция продължава. ДПС разбира, че Борисов няма нищо против да си сътрудничат, но не и публично, а на задкулисно равнище, и че това е трайната му линия от съставянето на кабинета насам.
ПФ и „Атака“: раздояване или удвояване на националистическата ниша. ПФ може да се поздрави с последователна позиция по казуса със заема. За пореден път се демонстрира, че ПФ и „Атака“ не враждуват непременно за една и съща електорална ниша, а вървят и по собствени коридори.
