Статията е публикувана в „Дневник“
Автор: Първан Симеонов
Линк към оригиналната статия.
Ако има общ, ама наистина много общ, знаменател на кметския вот от първия тур, той е, че мнозинства в по-видимите общини поискаха освежаване – някои приятно впечатлили и дори изненадали кметове получиха шанс за още развитие (Перник, Ямбол, Русе, Видин и др.), някои останали дълго кметове получиха ясен антивот или поне критично гласуване (Варна, Плевен и др.), дори някои обичани кметове не са на онези нива, които помним (Бургас, Стара Загора и др.).
Няма голяма вълна за промяна, има срастване на местни общности с кметове, деполитизация и прагматизация на местната политика,
но желание за освежаване все пак има
Вижте какви неочаквани участници в балотажи изпъкват на първи тур: всевъзможни от типа алтернативи граждани-преки-демокрации и какви ли не интересни регистрации, зад които понякога стои и нещо свежо (разбира се, често седи обратното на свежо). Дори Габрово е на балотаж. ГЕРБ – „Възраждане“. Варна и Благоевград, Разград и др. пък дадоха да се разбере, че „Продължаваме промяната – Демократична България (ПП-ДБ) не е за отписване, при все спада на рейтинг напоследък, а мажоритарните качества на кандидата имат значение.
„Възраждане“ също са принудени да признаят, че играта им по учебник с партийни кандидати, а не ярки личности, не сработи на практика, както се очакваше на теория. Разбира се, на ПП-ДБ, които също имаха повече партийни кадри подръка, а не ярки мажоритарчици, им се падна попътен вятър от странното мероприятие с машините и хартията. Но „Възраждане“ видимо се канеха да обявят второ място – психологически и по брой избрани съветници. Ще трябва да отложат това за следващите избори. Не че е особена драма за тях – те просто са приемани като национална формация, а не като формация за местни проблеми. Евровотът може да се окаже тяхното удобно ново стъпало нагоре. Местният вот обаче не беше.
Впрочем Григорова в София, която изостава само на десетина пункта, доказа адски простата формула за спирането на „Възраждане“ –
конкуренция, попиване на част от идеите им вместо затапване и санитарни кордони
Тази проста формула може да се проектира и върху Румен Радев в следващи години. И Костадинов трябва да е готов за конкуренция. Когато си бил пъртина, и други вече могат да минават по нея.
А Радев действа тук неусетно. И така, без да шуми и афишира, спокойно утре може да получи удобна кметска инфраструктура, която от години изгражда. Немалко областни кметове ще гледат към него, а не толкова и само към сглобката: Ямбол, Перник, а защо не Русе, Смолян…
На тази писта и БСП може да разказва успехи, и Манолова, и кой ли не в лявото. Дори в места като Шумен, където кандидат на БСП влиза пръв в балотажа, има силно алтернативно БСП – там е „Левицата“, на други места е друго: в Сливен, Видин и другаде местните червени не припознаха волята на националното си ръководство. Сумарният резултат е, че лявото толкова се надребни, че вече по-лесно ще се хомогенизира. Под радевско шефство един ден например. И тези избори са още една стъпка в тази посока.
Каква е посоката на ГЕРБ – те май предварително бяха калкулирали загубата в София
Което е жалко за тях, защото резултатите из страната показаха, че наистина има търсене за енергични млади кандидати и тази загуба съвсем не е била предизвестена. Дори кандидатурата на Антон Хекимян можеше да е всъщност добра, ако не беше издигната по лош начин – като кандидатура по принуда и за отвличане на внимание от потенциална политическа загуба. ГЕРБ компенсира с освежаване – Пловдив е пример. Там е работата, че примерите в ключови градове не са особено много, на повечето места тече „припознаване“. А невъзможността на ГЕРБ да произвежда личности както преди е колкото нормален стадий от жизнения цикъл на една партия, толкова и белег на известна стагнация.
А разликата от десетина пункта е съвсем преодолима.
ПП-ДБ пък са заложили твърде много на кметската битка в София.
Ако ПП-ДБ спечелят София, няма да е новина, ако обаче я загубят, ще е сериозен крах
И добре че се очерта опция с Варна и други алтернативи.
Драмата на ПП-ДБ е, че това би бил протоколен мач, ако отношенията в сглобката бяха добри. Но от 72 часа насам ситуацията е нова. И ако редовият гербер бъде оставен да гласува/не гласува по любов, той едва ли би предпочел Терзиев. Затова и
основният въпрос сега е какво и дали ще каже Борисов на привържениците на ГЕРБ
Лека-полека всички ще почнат да чакат това.
Преди четири години, когато друг ляв кандидат в София почти изравни на балотаж, преодолявайки близо 40 хиляди гласа пасив – тогава ситуацията беше друга: анти-ГЕРБ фронт, а не поляризация изток-запад. А и Манолова тогава не разказваше ляв разказ, а се мъчеше да се хареса на всички.
Никак не е ясно обаче до каква степен е набъбнало ръмженето срещу сглобката. И дали дори един радикален разказ не би могъл да увлече. А гласовете разлика май пак са около 40 хиляди.