Димитър Ганев пред "Труд": Докъде ще стигне ГЕРБ с изхвърлянето на тежести

Статията е публикувана във вестник „Труд“ на 20-ти юли 2013 г. под същото заглавие.
Мнозина анализатори прогнозираха, че излизането на ГЕРБ в опозиция би било тежък сценарии за партията. Оказаха се прави. По няколко причини.
На първо място – реваншизмът. БСП и ДПС вероятно и за момент не са забравили на каква атака бяха подложени след мандата на тройната коалиция. Как бяха натикани в ъгъла. От ГЕРБ тогава нарушиха едно от правилата на елитите през прехода, обръщайки се назад да ровят в предишния мандат. През ден се изкарваха скелети от гардероба на управлението на Станишев. Чувството за реваншизъм на социалистите не бе утихнало за трите години и половина управление на ГЕРБ. Резултатът е налице. Още в първите седмици на новото правителство вече се говори усилено за тефтерчета, офшорки, енергийни схеми и т.н.
На второ място – партията. ГЕРБ преди всичко беше конструирана като партия на властта. Неуморният партиен строител Цветанов извърши истински национален поход, създавайки лоялна клиентела по места. Всякакви регионални елити видяха на местните избори през 2007 г. поредния си шанс с новия десен проект. Парламентарните избори от 2009 г. качиха ГЕРБ на гребена на вълната. Взеха цялата власт в държавата. И така стигнахме до местните и президентските избори през 2011 г., когато заговорихме за “партийната машина”, “машината за печелене на избори”. ГЕРБ беше станала това, което НДСВ никога не успя да стане.
Само че всичко това се държеше на един тънък косъм – властта. Без нея всички тези местни елити започнаха да се оглеждат за по-перспективни проекти, защото не се знае кога ГЕРБ ще е отново на власт и дали някога ще е. Дезинтеграционните процеси в партията съвсем закономерно започнаха още първия месец.
ГЕРБ досега беше единствено и само инструмент на Борисов за вземането и поддържането на властта му. Самият той не криеше, че отдава цялото си внимание на държавните дела, а партията беше оставена на Цветанов. Но откакто държавните дела изведнъж приключиха, Борисов се зае с партийните. Затова можем да съдим и от еволюцията в описанията на ГЕРБ от самия председател – от “Цветанов е ГЕРБ”, “Цветанов е моторът на партията“ до “за да се разцепи ГЕРБ, трябва да се разцепя аз”.
Промяната е вече факт. Последствията не закъсняха. Можем да сме сигурни, че тефтерчето на шефа на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов е само поводът, но не и причината за напускането на един от сериозните фактори в ГЕРБ – Искра Фидосова. Основният мотив на Борисов за подобно решение е именно партията. Тандемът “Цветанов-Фидосова” си спечели много вътрешнопартийни врагове. Техните твърди подходи в партията не останаха тайна дори и за нас – външните наблюдатели.
Видими знаци за напрежението около тях не отсъстваха. Нужно е само да припомним, че първата група отцепници от ГЕРБ посочиха именно Цветанов и Фидосова, като основна причина за тяхното напускане. Можем само да предполагаме дали са единствените.
Напускането на парламента и ръководството на ГЕРБ от Фидосова, която беше една от най-приближените на бившия вътрешен министър, се отразява и върху позициите на Цветанов в партията. Той се лишава от един лоялен и влиятелен партиен другар. И ако по места има къде видимо, къде невидимо преструктуриране на баланси, то по върховете на партията също се наблюдава движение. Откакто ГЕРБ е в опозиция, Борисов охотно се явява по медиите с цял антураж от свои приближени. Все по-често на помощ в телевизионни интервюта виждаме лицата на Томислав Дончев, Ивайло Московски, Менда Стоянова. Набиват ни се на очи и нови фигури, слабо познати досега, като Красимир Ципов например. Тези демонстрации не са случайни. Борисов ясно показва новите партийни фаворити. Цветанов отсъства.
Логичният въпрос сега е, докъде ще стигне изхвърлянето на тежести от ГЕРБ? Ще засегне ли това и самите върхове?
През целия си мандат Борисов беше концентриран в обществената си подкрепа. Бившият премиер вече ясно си дава сметка, че не тя, а политическата изолация в която изпадна, го остави в опозиция. За нея не малко допринесе и Цветанов, ставайки символ на най-тежките обвинения от страна на своите опоненти. И тук идва най-тежката дилема.
За да удържи процесите на разпад в партията, Борисов трябва да вкара ГЕРБ отново във властта. Колкото се може по-бързо. Призивите му за диалог от последните седмици говорят именно в тази посока. Поздравленията му към всеки новоизбран десен лидер – също. Светлина в тунела обаче не се вижда. В дясното пространство никой не подава ръка, а Станишев държи твърдо линията си и на този етап изключва голяма коалиция. Фидосова няма да е достатъчна жертва, за да може Борисов да изгради политически мостове с довчерашните си опоненти. Ами Цветанов? Но пък евентуалното скорошно премахване на човека, който е изградил партията, няма ли да разбърка тотално крехките баланси в ГЕРБ? Поел ли е изцяло вече властта Борисов в партията, за да си позволи подобен рисков ход? Да не си на мястото на Борисов.
Димитър Ганев