Новият човек и периферният капитализъм

 
Източник:

 

Проф. Петър-Емил Митев

 

Докладът е представен на вътрешен семинар на Института „Иван Хаджийски“ на 14 май 2012 г. в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

Проблемната ситуация

Човекът е мяра на общественото развитие. Преломните епохи в историята се фокусират в тази мяра. На входа на християнската ера стои крупната фигура на св. Августин, който портретира човека – жител на „Града Божи”. В центъра на великата епоха на Ренесанса е идеалът за многостранно развитата и хармонична личност. Реформацията ражда еталона на действения и аскетичен носител на протестантската етика. Великите революции – 1789, 1917 – създават проекти за Нов човек

Макксимилиан Робеспиер внася в Конвента „План за националното възпитание”, разработен от Мишел Льопелетие, в който се казва: „Като взех под внимание деградацията на човешкия род поради пороците на нашата предишна социална система, аз стигнах до убеждението в необходимостта да се осъществи пълно възраждане на народа и, ако мога така да се изразя, да се създаде нов народ.” (к.м.)

Равносметка на историческия път, изминат за повече от век и половина след раждането на тази идея, беше направена от Херберт Маркузе. Съдържа се в самото заглавие на неговата най-известна книга: едноизмерният човек.

––––––––––––––––––––

А нашето време?

Какво представлява младият човек – герой на нашето време?

Преходът се оглежда в облика на поколенията, които израстват в неговите условия. Социолозите могат и са длъжни да проучат антропологичното огледало на прехода. Това не е въпрос на научно любопитство. Поучително е да се върнем към опита на държавния социализъм. През 60-те и 70-те години пролича, че младите поколения все повече се отдалечават от идеологическия модел на хомо социалистикус. Растеше потребителството, консумеризмът. През 80-те години беше вече очевидно, че системата преживява антропологически крах. Развитието на обществените отношения опровергаваше социалното инженерство, макар че би било некоректно да се пренебрегнат и постиженията на реалния социализъм.

Преходът може да бъде разглеждан като поврат от История към Всекидневие. Обществото вече не се стреми към свръхцел, към социален идеал. Затова пък има осезаема визия за желаното всекидневие, за национална задача – обща за балканските страни – да се постигне качеството на живот на развитите страни от Европейския съюз. Задачата не е краткосрочна и изисква поколенският въпрос да бъде преформулиран: до каква степен новите млади могат да влязат в ролята на субект на догонващото развитие. Или – по друг начин: до каква степен качествата на новите млади допринасят за, гарантират решаването на националната задача? Заедно с това възниква и втори въпрос: до каква степен членството в ЕС оптимизира поколенските отношения.

–––––––––––––––––––

 

Новата еталонна личност

Резултатите от прехода се фокусират в дълбоки промени в ценностните нагласи на младите хора. Илюстрирани са от индикатор, използван още през 70-те и 80-те години: водещите качества на еталонната личност (Таблица 1 представя първите 6 от общо 16 качества ).

 

Таблица 1. Кои от следните човешки качества цените особено много и бихте искали да притежават вашите деца?

В %

Качества 1988 Качества 2012
Трудолюбие 66 Трудолюбие 69
Скромност 46 Пробивност 61
Интелектуалност, интелигентност 40 Интелектуалност, интелигентност 47
Умение да се радваш на живота 33 Действеност, целеустременост 36
Сърдечност, самопожертвователност 32 Организираност 35
Физическа красота 26 Инициативност 33

Източник: Научноизследователски институт за младежта, 1988 (15-30); Институт за социални ценности и структури „Иван Хаджийски”, март 2012 (18-30).

 

––––––––––––––––––––––––––––––-

Цената на успеха

По-голямата действеност, целеустременост на новите млади сама по себе си е положителен факт и отразява създадените възможности за икономическа инициатива. Но от ценностна гледна точка стойността на една целеустременост се измерва с подбора на средствата. Различията между поколенията тук са особено съществени и показателни

„Честността” остава привилегия на традицията, а „успехът” придобива приоритет с модерното. На село два пъти повече се цени честността, отколкото в столицата, а тъкмо тя се възприема като център на „модерното”.

Дълбочинните интервюта показват до каква степен моралните компромиси на младите са не толкова тяхна вина, колкото беда.

„Младите хора са принудени да правят компромиси непрекъснато не толкова с външни неща, колкото със себе си – със самата си личност, със самия си живот.” (мъж, 23)

Не само успехът има цена, но и пътят към успеха се заплаща.

–––––––––––––––––––––

В очите на общественото мнение синоним на успеха за младите преди всичко е материалното богатство.

На въпроса „Какво основно разбират повечето млади хора под „успех в живота” според вас?” отговорите са: щастливо семейство (15%); интересна работа (14%); обществен престиж (15%); спечелване на богатство (53%); друго (3%). Източник: Агенция „Медиана”, 2010 (18+).

Възрастните виждат в това ценностен вакуум.

„Това е поколение, твърде различно от нашето… Ние може да бяхме заблуждавани, но поне вярвахме в нещо градивно и съхранихме духовността си. А тези са идолопоклонници – само златният телец им се мержелее.” (жена, 61)

През 60-те години в национално представително проучване (14 – 28; извадка 10 000) само 5% от анкетираните младежи в селата посочиха „материалните блага” като най-важното нещо в живота. Представата за достатъчно трудово възнаграждение е на 12-то място (!) между мотивите за миграция  от селото в града. На първите две места са битийните представи за семейно щастие и за щастие в любовта. Минчо Семов, който постави основите на институционализираните изследвания на младежта в България, направи следното обобщение: „Ако в миналото главно (дори единствено) място са заемали грубо икономическите ценностни елементи – работа, пари и т.н., то сега на тяхно място е развита цяла палитра от човешки ценности, включваща културата, стойностите на човешките отношения и т.н.” (М.Семов. 1982. Младежта през 60-те години. София: „Народна младеж”.)

––––––––––––––––––––––––-

Може би най-ярка илюстрация до каква степен „да имаш” измества „да бъдеш” намираме в интимните отношения: сексът, мимолетното притежание на чуждото тяло, измества любовта като самореализация на личността.

„За младите хора днес сексът е просто забавление” – 52% от анкетираните са съгласни с това твърдение, 18% – не са съгласни, 30% – не могат да преценят. Източник: Агенция „Медиана”, 2010 (18+).

––––––––––––––––––––––––-

 

Таблица 2. Каква работа бихте предпочели при ситуация на избор: добре платена или по-интересна?

1986/87 2002 2010
Младежи Възрастни Младежи Възрастни Младежи
Добре платена, по-малко интересна 46 60 68 67 69
По-интересна, с по-ниско заплащане 54 38 20 17 20

Източник: НИИМ, 1986/87; ФИМ, 2002; Агенция „Медиана”, 2010.

 

И още един важен щрих, който прецизира облика на съвременния млад „човек в действие”: по-често предпочитана е по-лека работа с по-малка отговорност, отколкото по-трудна работа, изискваща отговорност (Таблица 3).

 

Таблица 3. Каква работа бихте предпочели при следните ситуации на избор?

1995 2002 2012
Вид работа 15 – 18 19 – 25 15 – 18 19 – 25 26 – 30 18 – 30
Трудна работа, изискваща отговорност 38 46 32 34 33 42
По-лека работа с по-малко отговорност 40 38 46 45 50 45
Не знам 22 16 22 21 18 13

Източник: ББСС Галъп, 1995; ФИМ, 2002; Агенция „Медиана”, 2010.

–––––––––––––––––––––––––––-

 

Макс Вебер беше анализирал генетичната връзка между духа на капитализма и „светската аскеза” на протестантската етика, която включва изискванията за методична работа и за самоограничение в задоволяването.

За българската традиция, както доказа Иван Хаджийски, е типично аскетичното трудолюбие, жестоката ос:  „Работи – додето ти се опулят очите, пести – додето ти държи коремът”. Без да я вземем предвид, едва ли можем да си обясним динамичното развитие на дребнособственическа България в края на ХІХ и началото на ХХ век. Може да се допълни: в наши дни историческият опит от развитието на Китай показва, че от традиционното конфуцианство може да се развие аналог на протестантската етика.

И в двата ценностни аспекта – отношението към труда и към самоограничението, българското ново поколение е твърде далеч и от националната традиция, и от класическата протестантска етика. И в двата аспекта дистанцията е неслучайна.

––––––––––––––––––––––––––-

През новия век обществото заплаща генерационната цена на криминализацията на обществения живот. Бяха разрушени не само материални, но и морални ценности. За разлика от класическия капитализъм, при който се натрупва богатство преди всичко чрез създаване, чрез производство, в България беше формирана нова класа на собственици изключително чрез разрушаване на вече създаденото.

Отношението към самоограничението попада в глобалния контекст на консуматорство и хедонизъм. Протестантската аскеза, описана от Вебер, е историческо понятие във века на моловете, на „играещия човек”, на порноиндустрията, на хиперконсумацията.

От кръстосването на далаверата със стремежа към наслади, на анти-труда и анти-аскезата се получава мощен анти-идеал, който психологически и светогледно дебалансира младото поколение: лесни пари и нискокачествени удоволствия.

Периферен капитализъм” е пространствено понятие. В историческото време това е закъснял капитализъм. Вторична фаза на ранен в глобалния контекст на късен капитализъм. Обстоятелството, че става дума за европейската периферия, подчертава закъснението и усложнява постигането на стратегически национални цели.

––––––––––––––––––––––––––––

 

Гражданското отчуждение

Младите хора, които взеха дейно участие в политическите събития в началото на прехода (1989-1997), бяха преминали през социалистическите обществени организации. Днешните младежи не са били дори пионери.

На въпроса как оценявате периода 9 септември 1944 – 10 ноември 1989 (т.е. социалистическото минало), мнозинството от тях (56%) заявява: „Нямам мнение”.

Разочаровани са от прехода. Отношението им към съвременната социална действителност е подчертано критично.

Само 18% са съгласни с това, че „у нас всеки може да разчита на подкрепа и човешко разбиране; само 7% – че „у нас политическата информация е достоверна”; само 13% – че „у нас личната инициатива се стимулира”; само 9% – че „у нас всички са равни пред закона”. Единственото нещо, което прави изключение, вече губи признание на мнозинството: 47% са съгласни, че „у нас има свобода на словото” (Агенция „Медиана”, 2010, 15-30).

Разочарованието не стимулира политическа активност. Само 1.2% членуват в младежка политическа организация и 1.1% – в политическа партия; 0.7% – в профсъюз (Агенция „Медиана”, 2010, 15-30).

––––––––––––––––––––-

Немалко млади хора имат критично отношение към капитализма, макар че в общата картина изпъква идеологическата неграмотност (Таблица 4).

 

Таблица 4. Според вас социализмът или капитализмът създава по-добри условия за:

В %

Социализмът Няма разлика Капитализмът Трудно ми е да преценя
Получаване на образованието, което желаем 23 20 8 50
Намиране на подходяща работа 24 13 12 51
Материално осигуряване 21 14 13 52
Здравеопазване 38 0 6 46
Опазване на околната среда 17 23 8 52
Лично участие при решаването на обществени проблеми 9 18 16 57
Изява на личните качества 9 19 24 48
Справедливо разпределение на материалните блага 22 14 5 59

Източник: Агенция „Медиана”, 2010, 15-30.          

 

–––––––––––––––––––––-

В рязък контраст с бойните настроения от началото на 90-те години днешните млади хора нямат готовност за активно участие в протести.

Най-голямата група (43%) декларира, че няма намерение да участва в какъвто и да е протест; на всеки пети (21%) му е трудно да отговори; и 28% биха участвали само в законни форми на протест по определен повод. В искане за предсрочни избори биха участвали 4% и още толкова биха стигнали до гражданско неподчинение.

Резултатите не са изненадващи, защото малцина (само 5.6%) заявяват, че се интересуват от политически проблеми и редовно ги коментират с приятели и близки, а участието в политическа дейност е изключение. Оттук следва, че не само актуалната, но и потенциалната социална инициатива има твърде ограничена поколенска база.

–––––––––––––––––––––––––

Генералният извод, до който водят изследователските данни, е, че противоречието между социалната действителност в България и социалните очаквания на младите хора не води до стремеж да се преобразува страната. Изходът се търси индивидуално и включва възможността за емиграция.

–––––––––––––––––––––––––

Заслужава да се съпоставят следните две картини.

 

Таблица 5. Ако човек можеше да избира страната, в която се ражда, бихте ли избрали България?

 

Отговори Процент
Да 57
Не 19
Трудно ми е да отговоря 24

Източник: Агенция „Медиана”, 2010, 15-30.         

 

 

В същото време отношението към Европейския съюз е подчертано положително.

 

Таблица 6. Когато стане дума за Европейския съюз, какъв образ си представяте?

 

Отговори Процент
По-скоро положителен 55
По-скоро отрицателен 5
По-скоро противоречив (едновременно и положителен, и отрицателен) 27
Нищо не си представям 13

Източник: Агенция „Медиана”, 2010, 15-30.          

 

–––––––––––––––––––––––––––––––

 

Не трябва да се учудваме, че общественото мнение в България се отнася твърде скептично към патриотичните чувства на новите поколения.

На въпроса „Според вас може ли да се разчита на това, че младите хора в България са патриоти?” отговорите са: по-скоро да (28%); по-скоро не (46%); не мога да преценя (26%). Източник: Агенция „Медиана”, 2010, (18+).

 

––––––––––––––––––––––––––––

 

Заключение

 

Българският преход илюстрира фрапиращ срив на социализационните механизми. Семейството загуби своята роля поради неадекватност на родителския социален опит и ценностни нагласи. Училището попадна в идеен вакуум и се отказа от своите възпитателни функции. Казармата престана да бъде обществен фактор след професионализация на армията. Църквата се оказа разделена и безпомощна, за разлика от католическите страни в Централна Европа и от православна Сърбия. Младежката организация беше ликвидирана, мястото й остана незаето. Ако в годините на социализма младежта беше свръхорганизирана, то по време на прехода тя се оказа свръхнеорганизирана.

Историческите опити да се създаде „нов човек” (1793, 1917) предполагаха прекъсване на поколенската приемственост чрез откъсване от семейството и обществено възпитание, поето от държавата. Източноевропейският преход (1989) създава поколенска пропаст по обратния път – чрез абдикация на държавата и първостепенна роля на пазара (пряка и косвена чрез зависимите от него масмедии и културни фактори).

––––––––––––––––––––––––

Ако обществото иска да разчита на своята младеж, трябва разумно, енергично и консенсусно да инвестира в национална младежка политика.

Може да се припомни следвоенното германско чудо. Разорена от войната и морално опустошена от кафявата чума, Германия инвестира в младото поколение. Това придаде и особена значимост на научните изследвания на младежта.

Българският опит показва, че евроинтеграцията не води до каквото и да е автоматично решение на националните проблеми. Показва също, че при евроинтеграцията следва да се помисли за опита от европейската младежка политика.

 

––––––––––––––––––––