Изследването на прехода е като ходене по острие на бръснач…
Критичната и заедно с това обективна равносметка е не просто разделяне с миналото. Тя е част от движението напред.
Пътят, изминат през последния четвърт век, промени страната, мястото ѝ в Европа и света, промени начина на живот на българите. Създаде нови перспективи. Породи и мотиви на национален песимизъм.
В началото на 90-те години започналият Преход се сравняваше с библейския Изход. Сега притчата може да се продължи…
Да си представим хора, освободили се от Фараона, намерили Изхода, извървели дълъг път, пристигнали в Ханаанската земя и… си спомнят с носталгия за Египет.
Какво ще си помислим?
Побъркали са се от дългия преход през пустинята?
Или просто: това не е Ханаанската земя?
Има и трето. За да стане „Ханаанска“, земята иска да се напои, да се култивира, да се уреди. С труд и интелект, с прозрение и добра воля…
Време е да се напише нова Оптимистична теория за нашия народ.
Източник: Издателство „Изток-Запад“
