Анализ на политическия март 2017 г.

 
Източник:

По-надолу може да прочете кратката версия на редовния анализ на института „Иван Хаджийски“. Пълната 20-странична версия на анализа, под общата редакция на проф. Петър–Емил Митев, по традиция е предназначена за абонати. В дискусията за анализа участват проф. Петър-Емил Митев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Борис Попиванов, Първан Симеонов и Пламен Владимиров.

Какво печелят загубилите и какво губят спечелилите

По света и у нас става все по-сложно

Ако доскоро в страната властваше непоколебим европейски консенсус, днес наблюдаваме систематична намеса на други държави в българската политика.

Предстоящото българско европредседателство ще бъде силна пиар възможност за ГЕРБ и Борисов, ако поемат властта. Само визитите на многобройни държавни и правителствени ръководители ще бъдат негов отговор на всяка критика за положението с националната икономика, финанси и развитие.

Ето защо е необходимо още преди формирането на кабинет да се стартира разговор за българските приоритети и конкретните стремежи на нашата страна за първото полугодие на 2018 г., извън общите приказки за по-добра и красива Европа. Онези политически сили, които ясно и убедително се заемат с това, ще имат сериозен политически бонус в бъдеще.

България трябва да се разглежда като част от „европейската кампания“ на Ердоган за укрепване на неговото политическо влияние чрез използване на турските изселници в европейски страни като пряк инструмент. Общата граница на страната ни с Турция превръща подобен натиск в особено деликатен.

По-простият парламент е… по-сложен парламент

Резултатите от нашите избори не се вписаха в европейската тенденция към фрагментация на парламентите. Произведе се много по-консолидирано Народно събрание, с ясен монопол на ГЕРБ в дясното и на БСП в лявото пространство. „Патриотите” за първи път влизат обединени в парламента. ДПС елиминира ДОСТ и е единствената партия с основен електорат сред етническите турци.

Предишният парламент със самия си сложен състав насърчаваше „плаващите мнозинства“ и размитата отговорност, задавайки много повече възможности за политическо маневриране. Сега ситуацията е опростена и именно по тази причина играта се усложнява. Теренът за гъвкавост е крайно тесен, комбинациите са далеч по-малко, далеч по-малко са и шансовете за полуопозиционно-полууправляващо поведение.

Вероятно затова изборите сякаш не оставиха никого доволен. Нямаше политическа сила или лидер, които видимо да се радват на резултатите. Дори на победителите ще им бъде много по-трудно, отколкото в предишния мандат. Процесите на политическа конфронтация раздалечават политическите сили. Формирането на консенсуси е по-сложно начинание, отколкото в миналото.

Очертава се трети кабинет на ГЕРБ, който обаче ще има проблем с международната и вътрешната легитимност на партньорите във властта.

ГЕРБ – успехи и  рекорди

В новата ни история ГЕРБ поставя поне три рекорда: четвърта поредна победа на парламентарен вот; първи случай, в който формация след мандат в управлението увеличава подкрепата за себе си; и първи случай на управляваща формация, която след десетгодишно съществуване не е допуснала нито едно значително разцепление. Това говори много и за организацията, и за дисциплината, царящи в ГЕРБ.

Не е трудно да се види и обратната страна. Можем да си спомним изказването на Цветанов, че „в ГЕРБ един грам лоялност тежи повече от един килограм интелект”. Липсата на разцепление е и в липсата на идеен живот, на самостоятелни мнения по важни въпроси.

Докато през 2014 г. Борисов се стремеше да насърчи влизането на определени политически сили в парламента, които да бъдат подходящи за една бъдеща коалиция, в настоящия случай избра изцяло да следва логиката на двуполюсния модел и се позиционира в дясното, като не даде шанс на малките „десни“. В този курс той имаше и подкрепата на ЕНП, която открито агитира за ГЕРБ на българските избори, но „забрави“, за разлика от предишни пъти, да спомене другите свои „сестрински“ партии от България. ГЕРБ умело се възползва от конфронтационния дух на кампанията и съумя да канализира в своя полза страховете на множество избиратели от евентуално връщане на БСП на власт.

При наличието на напълно запазен ресурс в местната власт и по-скоро скромна „ревизия“ на наследството, предприета от служебното правителство и насочена най-вече към министерствата на РБ, победният резултат на ГЕРБ получава още едно обяснение.

Перспективата пред ГЕРБ оттук нататък е сложна. Не се вижда ясен нов „образ“ на Борисов-3, който може да вдъхне допълнителна легитимност на поредния мандат, както беше с „възмездителя“ от 2009 г. и „обединителя“ от 2014 г. Задачата му по съставяне на кабинет минава през серия от договорености и компромиси, които силно наподобяват 2014 г., макар и с по-несговорчиви, по-далечни като политически профил и по-неприемливи международно партньори. Тенденцията върви към някакъв тип споразумение с ОП със или без подкрепата на „Воля“.

Трудностите в преговорите

Първо, ЕНП със сигурност би предпочела Патриотите да бъдат просто парламентарно подкрепяща формация, но без пряко участие в правителството. Самите Патриоти обаче разбират централната си роля в този парламент. Съзнават ясно, че без тях ще е малко вероятно да се състави правителство, така че настояват за пряко участие.

Същевременно, независимо от формата на участие, те имат претенции, които поставят проблеми пред ГЕРБ – твърда политика срещу Турция, запазване на пропорционалния модел, както и увеличаване на пенсиите. Има пътища, по които несъгласията могат да се изгладят, но още от формирането си евентуалният кабинет ще бъде зареден с недоверие и несигурност, за което ще допринесат вътрешните разминавания в патриотичния лагер.

Въпросът с „Воля“ също съдържа препъни-камък: исканията на Марешки за фактическо поемане на монопола върху горивата, които ГЕРБ също няма как да удовлетвори по много причини, най-важните от които са международни.

Традиция на парламентарната практика на ГЕРБ през годините беше поощряването на разпада на по-малки парламентарни групи и ползване на депутатите им като резерв за мнозинството. От такава гледна точка разпад на „Воля“ не може напълно да се изключи, още повече като се има предвид съставът на самата група и имената в нея. Вероятно от подобни сценарии се боят и Патриотите.

ГЕРБ може да заложи на очертания от Слави Трифонов път. По време на кампанията Борисов преповтори ангажимента си към мажоритарна система, а и спомена за идеята за „нова конституция“. Това би бил коловозът на „прелегитимиране“: да се създаде нов „образ“, от който Борисов се нуждае, за да удължи политическия си живот. Но това е и крайно рискована операция с реалната опасност да доведе до политическо дерайлиране.

Независимо от трудностите, ГЕРБ има и своя безспорен политически потенциал за въздействие. Все пак в новата ситуация Борисов не се нарежда до „омръзналите“ политици от РБ или Първанов, а може да си сътрудничи с най-обсъжданите и харесвани „герои на деня“ – лидерите на Патриотите, Марешки, Слави.

БСП: загубена печалба или печеливша загуба?

Следизборните равносметки доведоха до вълна от критични анализи за постиженията на левицата, създаващи представата, че (1) тя е претърпяла тежка изборна загуба и по феноменален начин е загубила „спечелени избори“, и че (2) това се дължи на няколко непремерени изявления на самия финал на кампанията. Във вътрешен план партията бе атакувана „отляво“ (Янаки Стоилов с тезата за вината на „десния курс“ за загубата) и „отдясно“ (Сергей Станишев с обвинението за напускане на „европейския“ терен).

Основания за подобни наблюдения съществуват, особено по повод на „европейската карта”, но реалността е по-дълбока. Отникъде не следва, че БСП е „абонирана“ за победата и че поради глупост е пропуснала да я постигне. Тонът на Нинова, окачествяван като прекалено конфронтационен и агресивен, може действително да е допринесъл за отблъскване на някои избиратели от столетницата и за мобилизиране на други срещу нея, но този тон в голяма степен вдъхнови подема на БСП през последните месеци и удвояването на нейния резултат спрямо миналите избори е несъмнен факт, чиято стойност не може да се омаловажи, въпреки че не е безпрецедентна. Проблемът в дълбочина е пряката зависимост на електоралните постижения на социалистите от статута на партията.

Година на изборите                         Депутати от БСП                 Предизборен статут на партията

2005                                                     82                                          управляваща

2009                                                     40                                          опозиция

2013                                                     84                                          управляваща

2014                                                     39                                          опозиция

2017                                                     80                                          управляваща

Очевидна е закономерността: социалистите в опозиция създават очакване за промяна и получават доверие като партия на промяната. Социалистите на власт генерират разочарование. Новаторският, радикалният образ на БСП печели в опозиция и губи, когато трябва да се сблъска с ограниченията на властта.

В чисто медиен план за пореден път БСП излезе с по-слаб и/или по-уязвим PR, като позволи да бъде въвлечена в опозициите „за/против Европа“ и „за/против демокрацията“, една твърде несигурна почва, която отдалечава победата.

В крайна сметка резултатът за социалистите е по-скоро успех. Твърде вероятно позицията им на втора сила да е дори по-изгодна с оглед на перспективата от ново проблематизирано управление. Партията се връща в „играта“ отново с почти милион гласове и нейното присъствие не може да бъде игнорирано. Евентуална победа с минимална преднина и амбиция за съставяне на кабинет би могла да срещне масови протести, оспорване на изборите, активизация на Слави, обществена и международна изолация и още редица трудности, които в нашия регион бихме могли да обобщим с названието „румънски сценарий“.

За тяхното неутрализиране БСП не показва готови решения и един престой в опозиция може да помогне те да изкристализират. Неизбежното „износване“ на Борисов отново във властта, противоречията на едно бъдещо мнозинство и упадъкът на всякакви потенциални конкуренти в лявото пространство създават предпоставки за положителна политическа еволюция на БСП.

ДПС: трудното не е приключило

ДПС изнесе битката срещу ДОСТ на терен по всички канали – включително медийни и полицейски – и накрая може да се поздрави с успех. Обединение ДОСТ имаше реален шанс да бъде парламентарно представено, но остана извън борда на Народното събрание.

С това обаче въпросът не е приключен. Монополът на ДПС в смесените райони е разклатен, а въпреки изключителната мобилизация партията постигна резултат, далеч по-нисък от пиковите си моменти. Нещо повече – беше нарушена една закономерност, която я отличаваше от БСП: постигнатите резултати да са независими от статута на партията.

Година на изборите          Депутати от ДПС                 Предизборен статут на партията

2005                                      34                                          управляваща

2009                                      37                                          управляваща

2013                                      36                                          опозиция

2014                                      38                                          управляваща

2017                                      26                                          опозиция

Остава в сила засега пълният контрол на Доган над политическата „мрежа“ на ДПС. Очевидно е, че Анкара системно търпи неуспехи в опитите си да подчини ръководството на ДПС и постоянно търси варианти да го осъществи „отвън“, чрез генериране на алтернативни партии – всичките разцепления до този момент, от Адем Кенан през Гюнер Тахир и Касим Дал до Лютви Местан – носят отпечатъка на този, до сега неуспешен подход.

Укрепването на властта на Ердоган, съчетано с неговите апетити, правят удържането на позициите на ДПС все по-тежка, но не неразрешима задача. Появяват се и принципно нови шансове, дори не само в българското, а и в европейското политическо пространство. Бъдещите партньорства на движението явно ще бъдат подчинени на анти-ДОСТ линията. Същата линия обаче става жизнено важен ангажимент на самата българска държава.

Патриотите – сега или никога?

Реалната ситуация оставя ОП без особен избор: няма към кого да се обърнат за достъп до властта освен към ГЕРБ. Високите стойности на президентските избори за Красимир Каракачанов (573 x.) не се възпроизведоха на парламентарните (318 x.). Патриотите не могат да бъдат сигурни, че евентуално оставане в опозиция или подкрепа за правителство на малцинството, без пряко участие в изпълнителната власт, ще бъдат възнаградени с много по-голям електорален прираст на едни следващи избори. Ето защо днешната ситуация за тях придобива вида „точно сега е моментът“ и от уменията им да се позиционират добре, като тушират видимите разногласия помежду си, ще зависи перспективата им в българския политически процес изобщо.

Малките десни: „Последен валс” или покана за ново танго?

За РБ, „Да, България“ и „Нова република“ настъпи нова 2013 г. Желанието за самостоятелно явяване оставя за втори път всички вкупом извън парламента. Рухна митът, че всяка от тях има своя самостоятелна ниша и може да привлече избиратели, различни от тези на другите две. Напротив, ясно се видя, че те се борят за един и същи електорат от приблизително 300 000 и го получиха, разделен на три. Обобщено погледнато, при едни и същи лица, едни и същи медии, едни и същи послания, едни и същи спонсори е по-скоро трудно да очакваш, че резултатът няма да бъде един и същ.

Пътят към ново обединение, своеобразен РБ-3, ще породи усещане най-вече за déjà vu. Ето защо на този етап по-правдоподобно е да станем свидетели не на механично сглобяване на останките от трите формации, а на постепенен залез на „старите“ и израстване на „новите“ лица. Засега „Да, България“ успява да се представя за перспективната нова сила.

През периода на европейска България динамиката на политическото представителство, базирано на „синия” електорат, е поучителна.

Година                  Брой партии        Вот  в хиляди              Депутати                       Предизборен статут

2005                            3                       703                                        50                           опозиция

2009                            1                       285                                        21                           опозиция

2013                            3                       366                                        –                              опозиция  (тематична подкрепа)

2014                            1                       291                                        23                           опозиция

2017                            3                       294                                        –           (полу)управляваща (полу)опозиция

 

Забележка. През 2005 г. партиите, базирани на „синия” електорат, са ОДС, ДСБ и БНС; през 2009 г. – „синя” коалиция; през 2013 г. – СДС, ДСБ и ДБГ; през 2014 г. – Реформаторски блок; през 2017 г. – Реформаторски блок – Глас народен; Нова република и Да, България.