Първан Симеонов пред „Капитал“: Борисов чака някой друг да свърши тежката работа

Интервю на политолога Първан Симеонов за „Капитал“, взето от Велина Господинова. Линк към оригинала ТУК.

Как най-кратко бихте обобщили изминалата политическа година?

Нещо средно между 2020 г. и 2022 г., защото се уравновесиха двата основни разлома в българската политика – този от 2020 на статукво-промяна, корупция-антикорупция или консервативно-прогресивно дори, и този, наложен след началото на войната в Украйна през 2022 г. – изток-запад. Тези два разлома до такава степен се уравновесиха, че в момента видимо се води спор кое е по-страшно – Пеевски или Путин. И това всъщност е блокажът в българската политика, защото няма ясен обществен мандат, няма вятър и корабът си стои по средата на морето. Това стана във вътрешнополитически план. Във външнополитически план е ясно, че това, което става в Украйна, прилича на началото на края на войната, която за съжаление загубихме и ще трябва да преговаряме. Другото е идването на президента Тръмп, което ще се разрази през следващата година, не в тази.

В двата парламентарни вота през 2024 Пеевски, който се превърна в централна политическа фигура, набра солидна мощ – обратим ли е този процес през следващата година и от какво зависи?

Мисля че това, което прави Пеевски сега, е пряко продължение на това, което правеше и преди в рамките на ДПС на Доган. Пеевски не взе партията през 2024 г., а я е взимал постепенно в предходните години. Напротив, през 2024 г. Доган се опита да си вземе партията обратно и не стана. А не стана, защото Пеевски е представител на новото прагматично поколение в ДПСи това е колкото силов, толкова и естествен процес, какъвто протече и в други познати ни от прехода партии. И тов,а което всъщност прави Пеевски, може да е обратимо, но ми се струва твърде голямо, за да бъде изчегъртано. На практика този електорален резерв – на застрашените от маргинализация общности в България, се оказа оползотворен от него. А в социално разслоената, регионално неравна и застаряваща България ми се струва много трудно да бъде обърнат този процес.

Персоналният политически и икономически стил на Пеевски е такъв, че във всеки момент може да попадне под ударите на някоя власт, ако тя е достатъчно свободна, но в случая по-важен е процесът, който е протекъл в ДПС. Той прави Пеевски възможен и ако не е той, ще е нещо подобно. И другото любопитно е, че това, което Пеевски направи с Доган, е в състояние да го направи и по отношение на Борисов.

Ако разсъждаваме краткосрочно – да, ако следващите избори се броят по малко по-различен начин и имаме друг служебен кабинет начело с друг служебен премиер или пък Конституционният съд върне правомощията на президента Румен Радев, то тогава Пеевски може би няма да има този резултат, защото ще има воля за профилактика на потенциалния зависим вот. Но отново – много е наивно да мислим, че резултатът му е от директно купуване на избиратели. Вероятно има и такова, но все по-ясно се вижда, че се гласува картелно и все по-клиентелно. Това няма да свърши с Пеевски. Възможно е даже да се задълбочава ,просто защото политиката в България не поражда вдъхновение.

Как може да се обясни отказът на Борисов да се ангажира с декларацията на ПП-ДБ за санитарния кордон около „Новото начало“, което е и условие за преговори за кабинет?

Струва ми се, че Борисов държи все пак да има по-добра картина в съдебната власт и да не прекалява по отношение на Пеевски, което, разбира се, не му попречи да прекали с оставането си във властта. Но като че ли Борисов винаги е очаквал някой друг да свърши тази тежка работа. Той вероятно очакваше Доган да победи, но не стана така. Вероятно сега очаква Радев да го победи по някакъв начин, а Борисов после да влезе в отбора на победителите.

Но все пак, ако част от ПП-ДБ са по-благосклонни към Борисов, има някаква възможност по еволюционен, а не по революционен път част от периметъра на Пеевски да бъде ограничен през една евентуална нова колаборация на Борисов с ДБ например плюс подкрепа от други политически сили. Може би пак нещо такова може да случи, но в по-лек вариант, защото по всичко личи, че Борисов не държи да бърза.

Може ли да очакваме редовно правителство през следващата година и какъв евентуално би бил коалиционният му състав?

Това, което Борисов дава като формула, е логично с изключение на желанието му да бъде премиер, което е нереалистично. И ако продължава да настоява, това може да означава три неща – или преговорен блъф за търговия, или сериозно да го мисли и вярва, а третият вариант е умишлено да го прави, за да няма правителство. Това, което би могъл да чака, е нова по-изгодна ситуация като например друго правителство да организира изборите, съответно Пеевски да не е с толкова висок резултат и съответно да е по-лесно да се сформира правителство. Много без кръчмар са такива сметки, защото от всичкото изчакване през последните четири години дочакахме най-вече нови и нови популистки предизвикателства пред системата и общо очакване да дойде някой „да ги разкара всичките“. Аз не съм много сигурен дали това вече не е игра с огъня, но да кажем, че Борисов знае по-добре от мен.

Казах, че формулата, която той предлага е логична, защото съдържа по-системни партии. Има ги и представителите на средния градски българин – ГЕРБ, и на средния столичен българин – ПП-ДБ. Тук малката подробност е, че ПП-ДБ съвсем вече не са на един глас. И аз си мисля дали ГЕРБ и ДБ не си мечтаят да оставят ПП зад борда – струва ми се като тяхна обща мечта.

В последните години политическата интрига следваше сблъсъците между ПП-ДБ и описваните като тандем Борисов и Пеевски. Какъв ще е ефектът през 2025, ако ПП и ДБ се явят разделени на изборите и ако президентът Радев припознае/създаде евентуален нов политически проект?

ПП-ДБ първо вече променят вътрешните баланси. В изследванията ПП продължава да е по-голямото нещо спрямо ДБ. Но е много по-аморфно, с много по-неясна структура и без вкореняване. В същото време ДБ са по-прагматични, по-опитни и, както се вижда на моменти, политически по-ловки. Ако те се разделят, най-голямата опасност е да се разиграе вечната дилема в синьото – СДС и ДСБ, т.е. винаги едно по-колаборативно и едно по-непримиримо крило. Преди време се шегувахме, че има тесни и широки реформатори, защото едните приемаха Борисов, а другите не го приемаха и това е вечната им дилема.

Обикновено електоратът предпочита по-радикалните. Ако ДБ остане с Борисов, има опасност да загубят потенциален електорат, защото ПП са по-радикални и това повече се харесва на избирателите. И това всъщност е, което ги държи още заедно, даже не чак толкова вторият мандат, който ще получат, ако първият се провали.

Има и още един много голям проблем и той е в това, че много смятат че ПП-ДБ е нещо като продължение на синята традиция. То е така, но и не съвсем, защото Асен Василев примерно е представител на цяла нова финансова философия в България и това малко се забелязва и отчита. Но това е човек, който има принципно различна идея за ролята на държавата в икономиката. Тя е много по-лява и в интерес на истината всеки пенсионер ще ви каже, че Асен Василев е човекът, който е вдигнал пенсиите. В този смисъл ПП е автентично явление. И това, че оцеляха, означава, че легитимно представляват някакъв обществен сектор. Затова задачата пред ПП-ДБ става още по-сложна и ще спечели този с по-здравите нерви и по-дългото търпение.

А що се отнася до Радев, пред него има две опции – да прави нова партия или да прави нова държава. Моята лична надежда е да не е второто, защото нямам доверие в нашата жизненост като политическа общност. Да си преучредим държавата през нова политическа и изборна система изисква според мен да има вълна на ентусиазъм в обществото, а такава вълна няма. Не можем да променим системата през злорадство и през отмъстителност. Това трябва да стане през мечта, през план. А в момента не виждам мечта. По-скоро това, което според мен Радев може да направи след края на мандата си, е някакво ново движение, което да заеме тази вакантна ниша на център-ляво, център-източно, център-консервативно. Тя е много популярна в България и ако не я заеме системно звучащ човек, всички тези настроения лесно биха могли да отидат при радикалите. В този смисъл появата на Радев може да създаде един буфер между радикалите и масовия български вкус, в който има и доста проруски сантименти, и застаряващо, разслоено, носталгично общество.

Освен това противопоставянето Пеевски-Радев също работи за него. По обясними причини когато Пеевски ти е опонент, това е добре.