Линк към оригиналната публикация с интервюто на Полина Паунова с Първан Симеонов за „Капитал“.
Какви са политическите теми, които се откроиха в предизборната кампания?
Първото ми наблюдение е, че няма като че ли вълна, която да носи желание за промяна. Има кметове по места, които вече просто се срастват със столовете си. Това не е задължително лошо. Но ни изправя пред следното: ако през 2007 г. имаше вълна, започнала от Борисов, която буквално помете утвърдени към онзи момент кметове, сега няма такова явление. Явлението е друго: партиите, и то най-вече ГЕРБ, припознават утвърдените кметове и ги подкрепят в различните градове. Това е част от един общ процес по деполитизация на локално ниво. Просто говорим все повече за занаят и все по-малко за политика.
Друго наблюдение за кампанията е, че ПП-ДБ май заложиха всичките си яйца в една кошница и това е София. Защото на много места ми се струва, че те по-скоро не са изградили убедителни алтернативи. Всичко се върти около кметовете, които от своя страна, ако са по-опитни, работят с няколко листи, подреждат си общинските съвети и така. ПП-ДБ смятат, че ако вземат София, това ще бъде нещо като пробив и то ще ги държи над водата, въпреки че в национален план губят рейтинг – стандартната ерозия на този, който е напред във властта, какъвто е техният случай.
В кампанията се натрапи и друга теми – за балотажи от типа „сглобката“ срещу „Възраждане“. Това ми се струва, че е удобен вариант за ГЕРБ, защото ще имат разказ, с който да поискат подкрепа. Ще бъде нещо от типа: давайте да гласуваме срещу радикалите. Така дори могат да съберат част от гласовете на ПП и ДБ.
С какви позиции е „Възраждане“ преди изборите?
Има вероятност, но тя е малка – злобата, която се трупа в населението, да избие през кандидати на „Възраждане“. Все пак тази вероятност е малка, държа пак да кажа. Смятам, че ако излязат някъде на балотаж, кандидати от типа „Възраждане“ по-скоро могат да предизвикат общи фронтове срещу себе си. Все пак обаче има един нюанс – вот за „Възраждане“ е наказателно гласуване. Съществува вероятност, ако някъде има балотаж, избирателите в подобни радикални кандидати да видят възможност да ударят сглобката.
Тоест каква ще е функцията на „Възраждане“?
Да го кажа кратко, но според мен „Възраждане“ ще бъде удобен вариант за ГЕРБ, а и за властта като цяло. Няма нищо по-удобно от това „Възраждане“ да ти е главната опозиция. То става лека-полека така и в национален мащаб. Очертава се пълна двублоковост: евроатлантическото, от една страна, и обратното на това, което в случая най-естествено се лидира от „Възраждане“.
В същото време не бива да изпускаме и още нещо: за Борисов ще бъде удобно на някои места партията му да излезе срещу ПП-ДБ. Нека вземем Пловдив за пример: излизат ПП-ДБ и ГЕРБ на балотаж. Трудно може да се събере антивот, защото в национален план ПП-ДБ са с ГЕРБ. Би било интересно да се види, ако някой от партньорите успее да направи шарен фронт срещу другия.
Според вас ще се пренесе ли сглобката и на местно ниво след вота?
Подозирам, че на някои места ще се случи точно така. Това е онзи блок, евроатлантическият, за който говорихме. Ще се случи по естествен път, защото това, което ще порасне в общинските съвети, e „Възраждане“ и то вероятно ще се държи опозиционно. И по необходимост ще трябва да се сглобяват останалите в някакъв санитарен кордон, който да изолира „Възраждане“
Макар че, ако трябва да сме честни, трябва да кажем, че на регионално ниво „Възраждане“ далеч не са това, което са национално. Всъщност и на национално е така – зад кадър хората на Костадинов винаги са доста по-кооперативни. И все пак набирането на сила на „Възраждане“ ще даде допълнителна легитимация на управляващите.
Но с две думи: вървим към двублоковост. И това е видимо. Не съм сигурен колко е добре това за държавата, защото пейзажът ще прилича много на 90-те години: застанали един срещу друг блок срещу блок.
Означава ли това, че един подем за „Възраждане“ всъщност ще работи за легитимацията, за имиджа на управляващите?
Проблемът на управляващото мнозинство не е с външните опасности. Проблемът на това мнозинство е вътре в него – да не стане така, че в един момент Бойко Борисов да каже за ПП-ДБ „аз вече мога и без тези“. Има опция и някой от ПП-ДБ да поиска да хвърли кърпата и да каже: аман, пак нищо не правим.
Но ако трябва да уедрим: случващото се с т.нар. сглобка е много удобно и за двете страни в т.нар. сглобка.
Как обаче ще бъде продадено това сътрудничество на електората в София, да кажем? Нали Васил Терзиев е срещу модела на ГЕРБ, как ще бъде обяснена евентуалната сглобка и в Столичния общински съвет?
Както беше обяснено и преди: бавно и полека, докато електоратът свикне след изборите. Искам да кажа, че вече е правено.
Иначе ситуацията в София е по-скоро общополитическа, по-различна е, отколкото в другите населени места. Неслучайно има трима основни претенденти. Те доскоро бяха двама – Терзиев и Хекимян, но в последните дни се създаде тяга и около Ваня Григорова. Всички тези хора се интересуват от кметството, но имат и по-пространна амбиция. Това се вижда и по темите, които засягат и тримата – доста по-всеобхватни са и общополитически.
Затова в София ще има и повече яркост в кампанията. Но вижте какво става: ако Ваня Григорова дръпне гласове за листата на БСП и има една монолитна соцгрупа съветници и една на „Възраждане“ – ГЕРБ и ПП-ДБ, искат или не, ще трябва да правят сглобка.
Влизането на ДПС в управляващото мнозинство отразява ли се по някакъв начин на местните избори и кампанията?
ДПС ще бъдат толерирани. Обикновено знаете, че започват да гонят движението преди избори, сега не се случва така. В този смисъл очаквам ДПС да се препотвърди в местната власт, а не някаква сериозна промяна.
