Точно агресията на Путин в Украйна показва колко опасно е това. Най-добрият вариант би бил да отдадем на историята нейното, а днешната политика да я мислим отделно. Осми и девети май са дни, в които е победен нацизмът, в същото време девети май е Ден на Европа и това трябва да успеем да го отсеем от всичко останало. Все си мисля, че можем заедно да разсъждаваме върху тези неща – да осъждаме агресията на Путин и да си даваме сметка, че в средата на миналия век, за добро или зло, Съветският съюз, САЩ и Великобритания са били заедно. Да отдаваме дължимото на победата над нацизма, в която и България участва във втората фаза на войната. В същото време да не отричаме и Деня на Европа.
Това посочва Първан Симеонов в специален коментар за БТА, заедно със Страхил Делийски. Целия материал може да прочетете ТУК.
Според Симеонов е въпрос на елементарна мъдрост политическият елит да не създава спорове за дати и паметници, защото балканската история показва колко трагикомично е, когато започнеш със задна дата да променяш историята. Тя е такава, каквато е. Както се вижда обаче, понякога битките за миналото започват да вземат и човешки животи. Необходима е разделителна способност и нюанси, а не противопоставяне, допълва още той.
Политологът смята, че точно в България това е най-възможно. Много бъркат всички, които казват, че българското общество е разделено. Просто има едни крайности, които във времена на война стават много шумни. Напротив, това е общество, което е „с единия крак“ в Изтока, но в същото време не може да оправдае агресията на Путин и не иска България да напуска НАТО, още повече – ЕС. Ние сме балансьори по своята същност – да се опитаме да сме добре с всички. Точно на нас най-много ни прилича да можем да казваме не „или Ден на победата, или „Ден на Европа“. И, разбира се, като честваме Деня на победата, по никакъв начин да не изпадаме в някаква „отчаяна путинофилия“. Би трябвало да можем да го правим това. Обществото ни е мъдро, допълва още той Симеонов.
