Днес имаме ново понятие за героизъм, различно от хилядолетната християнска традиция

Днес вече имаме друга концепция за герои. Античният герой е силен, християнският – обратното, той е жертва. В потребителското общество днес героят отново е силен, а не жертва. Идеалът е успешният, щастливият човек. Това е новото нормално – изследователски е неизбежно, в личен план – болезнено.

Това посочва Първан Симеонов в БНР по програма „Христо Ботев“. Заедно с писателя ТУК

Симеонов припомни, че и табуизацията е част от героизацията. Героят е неприкосновен в нашите спомени или идеализаирани спомени, в нашето минало или конструирано минало. Но във времето на всеобща информация, на мозаечна култура, на потребителско общество, тази табуизация не издържа много. От това идва и днешната честа материална употреба на героите. В опита си да ги ползваме като знамена навсякъде, дори по кожата си, ние ги сваляме от пантеона и ги правим достояние на прасците и бицепсите си. Това обаче не е нещо особено ново. Дали героят ще бъде фиксиран на картина, дали ще стане част от графити на някоя стена, дали ще бъде нарисуван на телата ни, това е еднакъв култ.

Първан Симеонов отхвърля самообвинението към слоеве от българското общество в прекалена героизация на миналото. Достатъчно е да се отскочи, например, до съседните държави, за да се види колко по-мобилизирани са тези хора в сравнение с нас на теми като „родина“ и „Господ“. Някои даже се биха до онзи ден. Ние пък най-отдавна сме се били за тях. Затова и не минава самобвинението, че сме „патриотари“.