Интервю на Първан Симеонов в Дневник публикувано на 20 февруари 2016 г.
Накъде отива левицата?
– Държи курс „ляво“ и „изток“ – радикализация, „връщане към корените“. Но обратната страна на радикализацията е маргинализация и изолация.
Курсът „Станишев“ пък беше друг: центристки, в търсене на съюзници и прозападен. Той пък носеше потенциалното обвинение във всеядност и безпринципност.
Станишев наскоро напомни за себе си, напомни и за центростремителната логика на БСП, в противовес на центробежната на Миков. Впрочем Станишев май донякъде вече е реабилитиран в очите на мнозина в БСП, но това е друга тема.
На конгреса освен личностния сблъсък, вероятно ще има противопоставяне и на тези визии. Тези въпроси са особено важни на фона на на това, че пред партията винаги стои въпросът за партньорите. Затова и си мисля, че смразяването с ДПС няма как да е веднъж завинаги – то се видя и в последните дни. Като профил на привържениците и като исторически предпоставки, именно ДПС е най-логичният стратегически партньор на БСП.
Сега, разбира се, с люспенето на левицата се появиха и още много други потенциални партньори, но въобще не е ясна тяхната мощ и трайност. Конюнктурен партньор, разбира се, може да е и самият ГЕРБ – затварям скобата.
Затова новото поведение на ДПС (след премахването на Местан) става същностно. ДПС явно преосмисли завоя на Местан надясно и отново се показва близо до БСП. Помните Местан биеше Реформатори и Патриоти, но никога ГЕРБ. Сега ДПС казва тържествено „опозиция сме на ГЕРБ“ – това е нов етап. Разбира се, тази опозиция е само на повърхността, но това е друга тема.
И още един същностен въпрос във връзка с предния – коя от кандидатурите на конгреса ще си хареса повече лагерът „Кой“ (смее се).
От какви идеи и действия се нуждае лявото, за да се съвземе?
– Или пък – за да се създава тепърва. Защото не съм убеден, че знаем ясно какво е ляво. Давам само един пример: в последните години когато имаше проявления на участническа култура, на активизъм и т.н. те бяха най-вече по отношение на политиката и много рядко – по отношение икономическия модел като цяло. Когато у нас протестираме, ние протестираме най-често с искане за законност, върховенство на закона. Но твърде рядко намираме проблем в самия модел, в икономическите предпоставки – когато протестираме, ние често намираме за виновен „кой“, а не „капитализма“. Заблуждаваме се, че проблемът се решава със смяна на личности, а не е структурен икономически – макар това въобще да не е само в България.
Затова и много е спорно, че знаем какво е ляво. Сега БСП вече говори за капитализма и неолиберализма, но наистина се съмнявам дали у нас в тези понятия се чете нещо конкретно и ясно – та дори и сред самите привърженици на БСП.
В резултат на десетки години, в които лявото беше непрестижно, а с него се свързваше главно БСП, днес лява култура почти не се вижда. Солидарността, сдружаването, потребителските искания, синдикализмът, антимонополността – всичко това са натурални приятели на лявото, но живец в това отношение започва да се вижда едва преди години. Вместо тези неща, в лицето на БСП се вижда повече инерционно и носталгично понятие за лявото.
Разрояването му в плюс или минус е?
– Разбира се, че е минус в началото. Но в идните години може да се окаже и плюс – както стана при десните – роиха се, роиха се, а накрая като останаха вкупом зад борда, се преоткриха. И тогава изведнъж се оказа, че от събирането им има и имиджов, и всякакъв позитив. Ето как и лявото някога може да се съвземе чрез такова „политическо пъпкуване“.
Откъде толкова леви проекти ще вземат избиратели?
– Поле за ляво има, та се къса – в бедността, разслояването, декласирането. Нужни са връзки с граждански движения, НПО, синдикати. Там би следвало да е естествената периферия на една лява партия. Рецептата за успех е банално проста – много работа долу и много по-ярки послания и лица горе.
Как избирателите на левите партии се отнасят към ДПС?
– С дистанциране – както и избирателите на другите партии.
Фактор в политиката ли е русофилството и путинофилството и с какъв знак?
– Филството и фобството винаги са фактор и винаги с отрицателен знак.
Защо лявото не може да излъчи нови лица?
– Заради всичко споменато по-горе. А и Борисов би бил едно чудесно ляво лице, нали? Но у нас дълго време всеки нов проект се заявяваше в дясното или пък говореше, че и леви, и десни са еднакво лоши. Лявото беше по дефиниция отхвърлено, а и затворено, монолитно, отчетливо на фона на аморфната дясноцентристка партийна маса.
Лявото беше и партия, т.е. мъчеше се да се осланя на идеология, а не на личности. Напротив, популистките проекти имаха своята среда отвъд всякакви идеологии и организации – така е по дефиниция. Затова и силните харизматично-популистки лица се появяваха вън от БСП.
Друг е въпросът, че напоследък Михаил Миков като че ли успя да се отърси от силни лица и вътре в БСП. И е спорно дали би се радвал на нови лица.
Има ли шанс за формацията на Георги Кадиев? Какви избиратели би могъл да привлече?
– Георги Кадиев правилно е доловил именно това – лявото вече не изглежда толкова монолитно, а заприличва на мрежово. В мрежата всеки – дори и най-малкият – добива значение понякога или дори често. Най-видимият пример за това е дясното пространство, Реформаторският блок.
Проблемът при Георги Кадиев е, че симпатиите към него идват преди всичко от привърженици на БСП, а това все пак е сравнително лоялен електорат. В същото време политическото излъчване на Георги Кадиев е по-софийско – буквално и преносно. Това значи, че и той ще се обръща към по-центристко, либерално, елитно, морално. Честно казано, това не е грамадна ниша, но да видим.
Огледални ли са процесите вляво и вдясно?
– В дясното тези процеси се случиха по-рано. Когато т.нар. автентично дясно (а всъщност реформаторската сила в прехода) си свърши работата, то не можа да си намери нова. Направихме пазар, либерална демокрация (добри или лоши), членства в ЕС и НАТО и десницата не си намери нов политически продукт и даде място на нов тип десница.
Щом консервативната сила на прехода, наричана лява, не може да си намери ново, наистина ефективно ляво, звучене, значи и тя е изложена на същата опасност. Тази опасност просто беше отложена – защото естествената електорална база на БСП е по-мощна от тази на десницата.
Как ви изглежда ходът на Борисов със спрените съмнителни поръчки и търгове? Разграничаване от Делян Пеевски и ДПС като партия с обръчи от фирми ли е или е привидност?
– Засега прилича на контролирано и взаимоизгодно отстъпление на лагера „Кой“. Водещи са международният контекст и желанието за запазване на публичния имидж на Борисов.
Напоследък от двата политически, медийни и икономически кръга, между които Борисов балансираше, остана основно единият. Борисов усети дисбаланса и тръгна да връща балансите – иска бързо да навакса западна, дясна, реформаторска легитимация. А това е много важно в международен контекст. Госпожа Нюланд го каза: реформаторските сили да са заедно, цитирам по памет. Това според мен означава прозападните сили да са заедно.
Как ще се отрази на вътрешната политика т.нар. външно влияние – допуска се, че България и Румъния могат да бъдат разделени за европейския мониторинг, Борисов и Меркел си говорят по телефона в неделя вечер, премиерът твърди, че турският му колега го притискал да подкрепи Лютви Местан, Турция забранява на двама политици да влизат на нейна територия, ГЕРБ и ДПС направиха комисия за намеса на Русия и Турция у нас?
– Просто време беше бурните събития навсякъде около нас да стигнат и у нас. А това с Румъния е тъжна работа. Ние, българите, спешно се нуждаем от положителен сюжет и самочувствие като национална общност. Борисов винаги го е долавял, но нещо не се получава.
Очаквате ли предсрочни избори? Кога? От какво зависи?
– Нека помислим за периода до края на годината. Изгледи има, но това продължава да изглежда по-малко вероятният вариант. Просто съюзниците ни не искат и ние да произвеждаме нестабилност, дори ЕК го каза – каза „нека тази година има резултати“.
Няма и видима алтернатива на това управление – БСП и ДПС дори го укрепиха с вота си на недоверие. Няма и голям икономически кръг срещу Борисов – прозападният се кара с него, но сега тайно му стиска палци срещу произточния. Произточният се противи на действията на Борисов в последните дни, но някак си под сурдинка (смее се).
Ако питате българите нужни ли са предсрочни избори, ще получите 60% „не“, 15% – „да“ и колебание – обществто се е поуморило от годините на нестабилност и може би дори се плаши от нестабилността наоколо.
От нови избори сега всъщност по-скоро интерес има самият ГЕРБ – могат и да увеличат броя на депутатите. Но досега Борисов не е показвал, че обича и може такива сложни многоходови акции.
Ако ГЕРБ се преутвърди на президентските избори, може и пак да се заговори за предсрочни избори, но замислете се, вече години наред след всички успешни за ГЕРБ избори, все за нови предсрочни си говорим. И нищо.
Това казва логиката. Но често се случват и внезапни неща – ето, Борисов често си изпуска нервите. Или пък нови зелени протести, или нов случай като трагедията във Враца, или ново разкритие от записи – ето такива малки камъчета могат и да обърнат каруцата.
Проектът на Радан Кънев има ли шанс? Изобщо ако се разцепи Реформаторският блок има ли шанс за партиите в него?
– Проектът на Радан Кънев може да успее, защото е логично пресметнат – вакатнтно е „дясното“ и „моралното“, идат президентски избори, на които можеш да вземеш много повече гласове „мажоритарен“ бонус, отколкото ако просто си партия в парламентарен вот.
Но има и сериозен шанс от маргинализация. Защото това е пореден опит за непорочно прераждане в дясно, а хората искат нови лица (за добро или зло), а и този електорат е силно ограничен. Има шанс за маргинализация и защото не е ясно какво ще стане със самото ДСБ през март. А и защото около вота и спиранията на поръчки господин Кънев позагуби аргументи и острота. Да приемем, че около ДСБ ще се развие ДСБ+, но нямаме досега доказателства, че протестните среди, прозападните индивидуалистично настроени среди носят особено много гласове.
Господин Кънев е добър аналитик и знае всичко това. Затова си мисля, че е оставил отворени и вратите назад или пък че има с какво да ни изненада. Да видим.
Възможно ли е партията на Лютви Местан да се заиграе с ГЕРБ?
– Не ми се вярва. Но нека първо да я видим тази партия.
