Политологът Първан Симеонов в интервю за Радио „Фокус” – Варна.
Текстът е директно копиран от уебсайта на радиото. Оригиналът вижте тук.
Фокус: Г-н Симеонов, в края на годината сме, време за анализи. Каква бе 2016 година за България, кои по-важни събития от външнополитическия живот бихте откроили?
Първан Симеонов: Изборите за президент и вицепрезидент на страната са най-важното събитие във вътрешнополитическия живот през 2016 година, защото те доведоха до състояние на политическа тревога, за мнозина – дори криза. На второ място – всички големи външнополитически събития през тази година започнаха да оказват все по-сериозно влияние върху вътрешнополитическия процес. През 2015 година се тревожехме от това, което става по света, но през 2016 година то намери своето отражение в нашия политически процес. През тази година, която сега изпращаме, се случи едно външнополитическо събитие с много сериозен отглас в България и много сериозна роля на България – сагата около избора за Генерален секретар на ООН. Това беше събитие, с което България участва, а можеше и в по-голяма степен да участва в глобални процеси. 2015 и 2016 година показаха известна стабилизация на политическия процес, на процесите в масовото съзнание. Затова и този политически процес изглеждаше малко по-сив на фона на 2013 или 2014 година. Но тази сивота на политическия процес приключи с президентските избори. Затова си позволявам да кажа, че това е и събитието, което на мен лично ми направи най-голямо впечатление.
Фокус: Можем ли да очакваме съставяне на кабинет в рамките на това правителство?
Първан Симеонов: Аз съм един от малкото анализатори, които никога не са изключвали подобна възможност. Патриотите се опитаха, сега ще опитат и Реформаторите, този път реално, защото мандатът е при тях. Не мисля, че някой има много ясен план в тази ситуация. Борисов или сменя мнението си през пет минути, но това не е онова сменяне, което ние познаваме, а някак по-трескаво, или блъфира, или най-малко вероятно този път наистина е решил. По-скоро и той се чуди и той се двоуми, двоумят се Патриотите и Реформаторите. В този момент политическият процес няма нужда от анализи и интерпретации. Има нужда от анализи и преценки тогава, когато политиците правят някакви обмислени постъпки, планувани. Тогава смисълът на анализаторите е да покажат на публиката какво всъщност се случва, да разчетем тези ходове. В тази ситуация няма ясни планове и те в общи линии си казват каквото мислят. Това е удивително за наблюдение – те просто мислят на глас, те се колебаят на глас, разсъждават на глас.
Фокус: Какви са очакванията Ви за 2017 година?
Първан Симеонов: Както казах, през 2016 година международните събития оказаха ясно влияние върху българските. Не само през мигрантската криза или усещането за мигрантска криза, защото на страха очите са големи, но и през тази национално-консервативна вълна, която минава през целия западен свят и достигна до флагмана на западния свят – Вашингтон. Външнополитическите събития оказват влияние върху българския политически процес и през увеличената геополитическа амбиция на Русия. Струва ми се, че под влияние на тази повишена амбиция и в България традиционно се обостря това разделение Изток-Запад. Хубавото в българското общество е, че ние никога не сме стигали до крайности, ние вече столетия живеем с това разделение. Интелигенцията и елита обикновено са прозападни и либерално настроени, докато голяма част от народа е със своите обичайни проруски сантименти. Във връзка с това смятам, че и 2017 година ще продължи тази посока на преосмисляне на част от тези западни табута, с които ние живеехме, този либерален консенсус, тази космополитна догма, инерционното говорене, че националната държава си отива, че историята едва ли не е свършила и либералният дискурс окончателно е наложен, така щото западният свят е тук, сега и завинаги. Това се разколеба много сериозно през 2016. Мнозина си дадоха сметка, че всички тези обичайни постулати изчезват един след друг – какво е Брюксел, какво е Вашингтон, те не изглеждат по начина, по който ние ги помним в последните десетилетия, те не излъчват толкова увереност за посоката, не са онези авторитети, за които да се хванем. Затова според мен 2017 година ще бъде тревожна за България. Каквото и да се случи – със или без предсрочни избори, България ще бъде в един тревожен свят. Свят, в който ние сме много близко до новите амбиции на Русия, на Турция, зависим от силно разколебания Брюксел. Много зависим от това, което ще се случи на изборите в Берлин, на изборите в Париж. В каква посока ще потегли новият американски президент, защото това може да е преосмисляне на самата цивилизационна роля на Съединените щати, на самата им геополитическа философия. 2017 е пълна с неизвестни, а България изгуби онези традиционни авторитети, за които обикновено се държеше – Запада. Западът вече не излъчва този авторитет. Аз искрено се надявам, че самият запад ще намери ясни, печеливши пътища. Искрено се надявам, че Европейският съюз ще започне да излъчва малко повече увереност, малко повече субектност, воля в новия свят. А ние българите имаме полза от това.



