Коментар на Първан Симеонов за вестник "24 часа"

Коментарът на Първан Симеонов за вестник „24 часа“ с оригинално заглавие: В навечерието – какво да очаква светът от Тръмп и България от Радев, може да прочетете ТУК.
Живеем в постполитика – имиджът става по-важен от действието Aко е вярно, че живеем в условията на постистина, то изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ и на Румен Радев – на България, показва, че в известна степен живеем в постполитика. Защото във все по-малка степен става важно действието, а във все по-голяма степен става важен образът. Ние не гласувахме точно за Радев. Ние гласувахме за образа Радев, легендата Радев, приказката Радев. Ние малко го познавахме, нещо повече – ние гласувахме за него, защото малко го познавахме, колкото и парадоксално да звучи.
Живеем в условия, в които не действието, а имиджът е определящ. Затова ми се струва, че това е някаква постполитическа реалност, ако трябва да бъдем докрай метафорични и фриволни. И този е първият извод.
Hауката отдавна е открила, описала, прошнуровала и прономеровала болестта, чиито симптоми са популистките изблици, националконсервативната вълна. Ние обаче не спираме да се изненадваме. Защо? Може би защото не вярвахме, че западният свят е толкова лесно уязвим. Не вярвахме, че в сърцето си, във Вашингтон, западният свят може да бъде подложен на съмнение. Че за броени месеци Брюксел вече не е онова, което беше. И Европейският съюз през 2017 г. може да не бъде онова, което беше. Защото какво означава Франция с победила Марин льо Пен и потенциален референдум за напускане на ЕС? И това се оказва второто и главно нещо, на което сме свидетели: уязвимост, внезапна накърнимост на Запада. Защо?
Много хора ще кажат: Ами, защото се провали неолиберализмът. Защото се провали мултикултурализмът. Според мен обаче те не се провалиха, а тържествуват! И това е вторият важен извод.
Та нали смисълът на либералното общество беше все по-намаляващи колективни идентичности, все по-намаляваща обвързваща сила на традициите, все по-индивидуалистично, консуматорско, безценностно общество, общество на удоволствието. Та това не се провали, а тържествува! И точно защото е в апогея си, то е най-уязвимо.
Понеже идват едни хора, които са готови да умират за това, в което вярват. Вярват в Бог или вярват в парите, но все така са готови и да мрат. Явно не са консуматори и явно са готови да воюват. Едни хора, които са в доста по-напрегната, по-мобилизирана обществена фаза. И добрият стар Запад няма как да отговори, няма значение дали това са хора от североизток или от югоизток. Добрият стар Запад, който някак си е загубил националното, традицията, колективното, войнстващото, не може да се отбранява. И точно защото това в крайна сметка беше либералното, краят на историята. Идват обаче едни, за които очевидно историята тепърва почва, и ние не можем да се защитим. Този е третият много голям извод.
Аз все пак се надявам, че генералната посока на западния свят остава непроменена. Към все по-либерални общества, все по-намаляваща сила на традиционните авторитети – семейство, църква, идентичност, включително национална, полова, класова, каквато ще да е. Посоката е тази. Виждаме обаче една консервативна контрареволюция.
Науката наричаше това как ли не – националпопулизъм, антиемигрантска вълна, партии на единствения въпрос, антиелитни партии, харизматични партии, гласуване антиистаблишмънт… За мен това е просто новият консерватизъм.
И Тръмп, и Льо Пен, и Орбан, и Ердоган, и Путин (а и Трифонов и Каракачанов) говорят по един и същи начин. Връщането към миналото, нацията, традицията, религията.
Но не съм убеден, че генералната посока е променена: тя е все повече свобода, отваряне на обществата. И това следва от простичката логика на пазара. Той трудно търпи граници. И това е четвъртият важен (и в същото време прост) извод.
Мнозина искат обобщение, прогноза за Радев или за Тръмп, но според мен нямаме право на тях. Най-малкото ще е непрофесионално, защото ние тепърва трябва да видим Радев от плът и кръв. Целта на неговата кампания бе да не допусне грешки.
Сега ни предстои да видим реалния човек и чак след това ще можем да прогнозираме.
Същото важи и за Тръмп. Тепърва ще виждаме и разбираме дали е възможен Тръмп в условията на власт. Защото един Тръмп е възможен като протест, но най-големият му проблем ще е, когато е на власт.
Навремето казваха: ГЕРБ е силен, докато е в протест, дойде ли на власт, ще спихне, защото ще загуби протестното си обаяние и няма да може да успее. Но успя! Включително и в опозиция. Да видим сега дали ще успее в условията на загубени президентски избори. Но това е друга тема.
Така че нека не бързаме с прогнозите, защото основният извод от 2016 г. е, че предвидимостта рязко е намаляла. И най-тъжното и непрофесионалното би било ние като изследователи на обществото да се възползваме от тази загуба на ориентири и координатни системи и да девалвираме допълнително своята професия и гледна точка. Да наливаме масло в огъня на сензациите, да пренебрегваме критериите за професионализъм – ето това не бива да правим. Затова нека дадем на Тръмп и на Радев поне 100 дни. Искрено се надявам, че в тези сто дни светът няма да се промени в неприятни посоки. Разбира се, ако това не зависи толкова много от българския президент, зависи доста от американския.