Статия на Първан Симеонов за списание "Икономист"

Статията на Първан Симеонов за списание „Икономист“ с оригинално заглавие: Борисов 3 – мекият Орбан, може да прочете ТУК.
Стана модно да се говори какъв щял да е „третият“ Борисов. Краткият отговор е кандидат-президент. Или поне кандидат за кандидат-президент. Засега това е хипотеза, но със сигурност стои в плановете на Борисов.
До 2021 г. я камилата, я камиларят, но мечтата за завършване на политическата кариера с президентство е жива. Борисов ще се държи така, че да не прави грешни стъпки. Това значи, че няма да прави реформи, няма да разбутва неразбутани сектори. Повече ще крепи, отколкото да реформира.
Около края на мандата си отива и период на еврофинансиране, а с това и основната сила на ГЕРБ отново ще бъде преосмислена. Харизмата на Борисов отдавна не е същата и вече се видя, че не той спечели изборите, а по-скоро БСП ги загуби. Всепобеждаващата сила на ГЕРБ се износва. Така след този мандат (ако е пълен) Бойко Борисов вероятно ще трябва да мисли други варианти. Президент винаги е бил най-добрият. А изборите за президент са точно през есента на 2021 г.
Разбира се, не бива да се подценява жизнеността на ГЕРБ. Но все някога ще дойде време за политическата „пенсия“ за премиера. Какво по-добро място от желаното от Борисов (и наистина пригодно за него) президентство? Там, където ще може да върши любимото си балансиране и ще може да грее без особени отговорности.
Това означава, че министър-председателят ще се опита да направи всички доволни в идните месеци и години – за да не пада рейтингът. Значи също, че ще се опита да внася скандали в БСП, да удря президента и да „опитомява“ и обезврежда Слави Трифонов. Така ще елиминира потенциалните конкуренти. И разбира се, ще дебне за появата на нови.
Борисов всъщност вече прави всичко това. В новия кабинет се опита да даде на всички сериозни политико-икономически лагери по нещо, всички трябва да са доволни. Казват, че лагерът, който за краткост наричат „Кой“, имал доста. Лагерът, който за краткост наричат „Капитал“, май също имал нещо да припознае – макар далеч не толкова. Премиерът се опита да вложи дори лява съставка, но Нинова се усети навреме и не даде Деница Златева. Но пък вдигането на пенсиите звучи точно като достатъчно ляв мигач.
Изнасянето на скандали към БСП също вече е в ход. С изказването си, че последните драми са дело на червени олигарси, и с обилно отразяване на предполагаеми проблеми в БСП от страна на медии, благосклонни към Борисов. Амбициозният и понякога дори хазартен стил на Нинова дават добра хранителна среда за подобни внушения. Но и Нинова истински плаши лидера на ГЕРБ – с начина, по който освежава имиджа на БСП.
Другият потенциален конкурент на Борисов е президентът Радев. И той заедно с Цветан Цветанов ще играе познатата игра на добри и лоши. Цветанов ще е лош, партиен, ще удря президента. Борисов ще е добър, обединител, балансьор. Цветанов ясно позиционира ГЕРБ като противник на президента още при откриването на парламента.
В ход е и опитомяването на енергията на Слави Трифонов. ГЕРБ ползва референдума на Слави за свои рекламни цели. А защо пък да не вземе да се случи и странна ад хок мажоритарна коалиция, която да доведе до система, която фаворизира големите и може дори да даде бонус на ГЕРБ.
През това време Бойко Борисов ще стиска палци да не стават грешки по време на европредседателството, защото то може да налее допълнителна легитимност на управлението му.
Но за да успее Борисов да удържи, ще трябва да измисли някаква нова магическа сила за ГЕРБ – освен прословутите харизми и строителства. Търси се някаква друга плънка. Ще се опита да попие патриотизъм, създавайки някакъв дясноконсервативен облик, като Орбан. Плюс социални добавки. Така ще се пробва да конкурира заразителния днес консерватизъм, който се оказа щастливо патентован от БСП. Борисов обаче ще трябва да звучи и прозападно и либерално, за да може да разчита на резерва гласове на градската десница.
Затова той ще се мъчи да е нещо като Орбан, но в мек вариант, пригоден и за либерали. Трудна роля, разбира се, но каква ли роля не е успял да изиграе премиерът. Първият Борисов играеше ролята Сидеров – отмъщаваше. Разбира се – наужким. Следващият Борисов приличаше на Сакскобургготски – обединяваше. Това са двата типа популизъм изобщо – мек и радикален, Берлускони и Качински. И понеже тук става дума за Борисов, той не беше нито едно от двете докрай.
Въпросът сега е „Орбан, ама мек“, или „мек, но Орбан“. Ако играе с бутонките напред, ще е по-скоро Орбан. Ако крепи рейтинга и отстъпва – ще е по-скоро мек. Ще балансира, както обикновено.
А дали мандатът ще стигне своя край, не е ясно, но не е невъзможно. Въпросът е „Кой“ да не заизглежда твърде близо да властта. Защото тя се държи, все едно 2013 г. не се е случвала и всичко е позволено. Но 2013 г. все пак се случи. И мнозина я помнят с добро.